Симон-Ернестин-Люси-Мари Бертран дьо Бовоар () е френска писателка, феминистка и философ, автор на новели, изследвания върху философията, политиката, и социалните въпроси, есета и биографии. Тя е най-известна с трактата Вторият пол, публикуван през 1949 г., който представлява детайлен анализ на потисничеството на жената, смятан за основополагащ текст на съвременния феминизъм, както и със своите метафизични романи „Гостенката“ и „Мандарините“. Симон дьо Бовоар е известна и с дългогодишната си връзка с философа Жан-Пол Сартър.

Биография Младост Симон дьо Бовоар е родена на 9 януари 1908 година в Париж. Тя е най-голямата дъщеря на Жорж Бертран дьо Бовоар, юрист, който в миналото се е опитвал да стане актьор, и Франсоаз Брасьор, дъщеря на богат банкер и силно религиозна католичка. Две години по-късно се ражда по-малката ѝ сестра Елен. По време на Първата световна война семейството губи голяма част от състоянието си, но с мъка се опитва да поддържа общественото си положение, като майката настоява двете ѝ дъщери да учат в престижно манастирско училище. Като дете самата Симон е много религиозна, като дори обмисля да стане монахиня, но на четиринадесетгодишна възраст преживява криза на вярата и остава атеистка до края на живота си.

Симон дьо Бовоар се развива рано в интелектуално отношение, окуражавана от баща си. След като полага матура по математика и философия през 1925 година, тя започва да учи математика в Католическия институт и литература и езици в Института „Света Мария“. След това следва философия в Сорбоната, където пише дипломна работа върху Готфрид Лайбниц под ръководството на Леон Брюншвик. Стажа си за придобиване на учителска правоспособност преминава в едно и също училище с Морис Мерло-Понти и Клод Леви-Строс.

Макар и да не е официално записана там, Симон дьо Бовоар посещава курсове в Екол нормал, подготвяйки се за агрегация по философия, тежък следдипломен изпит във френската образователна система, който служи за съставянето на национална класация на дипломантите. В Екол Нормал тя се запознава със студентите Жан-Пол Сартър, Пол Низан и Рьоне Майо. Комисията за агрегацията с малка разлика дава първото място на Сартър, а Дьо Бовоар остава втора и, едва на 21 години, става най-младият човек, преминал някога изпита.

През октомври 1929 година Симон дьо Бовоар вече има трайна връзка с Жан-Пол Сартър и той ѝ предлага да се оженят. Това така и не става, според по-късни изявления на Дьо Бовоар, по финансови причини. Дьо Бовоар така и не се омъжва и няма деца, но до края на живота му поддържа връзката си със Сартър, макар че двамата не живеят заедно. През тези години и двамата имат и други паралелни връзки, а Дьо Бовоар е и открито бисексуална.

Известно е, че Сартър и Дьо Бовоар винаги обменят информация за произведенията си преди тяхното публикуване, и днес изследователите спорят за това до каква степен те са повлияли един на друг в книги, като „Битие и нищо“ на Сартър и „Гостенката“ на Дьо Бовоар. Въпреки това съвременните изследвания на творчеството на Дьо Бовоар се фокусират върху други влияния върху него, като това на Георг Вилхелм Фридрих Хегел и Готфрид Лайбниц.

Работа като учителка и първи публикации

След Втората световна война

Последни години

Философия Основен проблем пред Бовоар е невероятната ефикасност на мъжката власт над жените, при положение, че доминацията е обикновено крехко и временно явление. За да отговори на този въпрос Бовоар използва и разширява Хегеловите разсъждения за връзката между господар и роб. Тя смята, че в центъра на Хегеловите разсъждения е дълбокото прозрение, че в самото съзнание има фундаментална враждебност към всяко друго съзнание; субектът може да бъде поставен, само ако е противопоставен – той се определя като значим, противопоставяйки се на незначимия, на обекта. За да стане субект всеки се нуждае от признание, а то може да бъде получено единствено чрез равноправие между субектите. Доколкото обаче в диалектиката на господар и роб единият има привидността на властовата, съществената страна, дотолкова другата се явява неговото друго - обект, тъй като тази е страната, която няма собственост, не е отговорна сама за себе си и се подчинява. Фактически утвърждаването на доминация над Другия, чрез превръщането му в обект, води до утвърждаването на състоянието на "нещастното съзнание" - липса на пребиваване при себе си и за себе си. Затова едностранчивостта на доминацията се проявява в нездраво социално устройство. Така в публичната сфера мъжете се стремят да станат субекти чрез борба и тези битки водят до несигурни господари и неохотни роби. Но жените, способни да разпознават мъжете субекти, вместо да се борят да станат субекти, опитвайки се на свой ред да превърнат мъжете в обекти, позволяват да бъдат доминирани и дори помагат за собственото си подчинение. Притежавайки ги, мъжете се сдобиват с Друг, който ги подкрепя, а не ги заплашва, и срещу когото няма нужда да се борят. Така те получават статута на субекти за сметка на жената, която няма Друг и не може да избяга от позицията си на обект на мъжа.

В по-голямата част от Вторият пол Бовоар се занимава със скицирането на културните образи на мъжествеността и женствеността, в чиято светлина мъжете и жените се възприемат. Тя разглежда многообразните социални действия, които имат за цел да държат жените в подчинено положение и да не им позволяват да търсят собствено превъзходство. Именно чрез тях човек, който не се ражда жена, се превръща в жена – може би най-прочутото твърдение на Бовоар.

Признание и награди Награда Гонкур, 1954 Награда на Йерусалим, 1975 Австрийска държавна награда за европейска литература, 1978

Библиография Романи 1943: L'InvitéeГостенката, София: „Фама“, 2007 1945: Le Sang des autresКръвта на другите, изд.: ИК „Колибри“, София (2014), прев. 1946: Tous les hommes sont mortelsВсички са смъртни, София: „Народна култура“, 1986 1954: Les MandarinsМандарините (откъс в списание „Летописи“)Кристина Йорданова, „Мандарините на следвоенна Франция“, рец. в „Литературен вестник“.Мандарините, изд.: ИК „Колибри“, София (2026), прев. Росица Ташева 1966: Les Belles ImagesЛъскави картинки, София: „Фама“, 2008 1967: La Femme rompueСломената жена, София: „Колибри“, 2007 1979: Quand prime le spirituel 2020: Les inséprables, (1954), Paris, L'Herne, coll. «Romans», ISBN 1031902740Неразделните, София: „Колибри“, 2024

Есета

1944: Pyrrhus et Cinéas 1947: Pour une morale de l'ambiguïtéЗа един морал на нееднозначността, София: „Наука и изкуство“, 2002 1949: Le Deuxième SexeВторият пол, том I, „Колинс-5“Вторият пол, том II, Преживеният опит, „Колинс-5“, 1996 1955: Privilèges 1957: La Longue Marche 1970: La Vieillesse 1972: Faut-il brûler Sade?

Бележки

Цитирани източници

Външни препратки

Биографична справка и откъси от произведения на Симон дьо Бовоар в Литернет Откъси от произведения на Симон дьо Бовоар в Литературен клуб „Симон дьо Бовоар: корените на феминизма“, glasove.com, 9 януари 2014 (по в-к „Фигаро“) Petri Liukkonen, Подробна биобиблиография на Симон дьо Бовоар, Books and Writers (kirjasto.sci.fi). Архивирано Debra Bergoffe, Биография на Бовоар на сайта Stanford Encyclopedia of Philosophy Shannon Mussett, Биография на Бовоар на сайта Internet Encyclopedia of Philosophy „Simone De Beauvoir“, Great Lives, BBC Radio 4, 22 април 2011

Категория:Френски философи Категория:Съвременни философи Категория:Екзистенциализъм Категория:Френски романистки Категория:Френски феминистки Категория:Френски писатели феминисти Категория:ЛГБТ писатели от Франция Категория:Бисексуални писатели Категория:Френски комунисти Категория:Френски атеисти Категория:Носители на награда „Гонкур“ Категория:Парижки университет Категория:Родени в Париж Категория:Починали в Париж Категория:Погребани на Монпарнас