Вангард () е британски линеен кораб от периода на Втората световна война. Той е проектиран в периода 1939 – 1941 г. с оглед предполагащото се задържане на въвеждането в строй на линкорите от типа „Лайън“ като по-бърз проект, при строителството на който може да се използват заделени 381-мм оръдейни установки, съхраняващи се на склад от 1920-те години. Независимо от ускореното строителство, заложеният през 1941 г. линкор не е въведен в строй до края на войната, а след войната неговото дострояване още повече се забавя и той е приет на въоръжение едва през 1946 г., ставайки така последният влязъл в строй линкор в историята на корабостроенето, а също така и най-големият британски линкор. Следвоенната история на кораба, както и на другите линкори, преживели войната, се оказва сравнително къса. В първите следвоенни години „Вангард“ нееднократно е използван като кралска яхта, извършвайки походи в ЮАР и Средиземноморието. Освен това, линкорът за известно време се използва като учебен кораб, а в отделни периоди служи като флагмански кораб на Флота на метрополията. От 1954 г. корабът е изведен в резерва и остава там до свалянето му от въоръжение и продажбата му за скрап през 1960 г.
История на разработването Към 1939 г. сроковете за построяването на новите линкори от типа „Лайън“ постоянно се сриват. Такава ситуация се получава основно поради големите срокове за разработка и довършване на новите 406-мм оръдия, които през 1939 г. съществуват само на хартия. Внедряването на 356-мм кули за линкорите от типа „Кинг Джордж“ е съпроводено с постоянни проблеми и е близко до критическото. Освен това, мощността на тези оръдия не удовлетворява британските адмирали. Оценката на предполагаемия баланс на силите по море, изложен в меморандума от 3 март 1939 г., също е песимистична. Неутрализирането на италианския флот на Средиземноморския театър е възложено на Франция. Предполага се, че към края на 1943 г. на немските „Шарнхорст“, „Гнайзенау“ и 5 последващи линкора ще противостоят два „Лайъна“, пет „Кинг Джорджа“, „Худ“, „Рипалс“ и „Ринаун“. Достоверни данни за строителството на японските линкори от типа „Ямато“ няма в английското разузнаване, обаче англичаните предполагат, че в допълнение към 10 стари линкора японците ще въведат в строй четири нови линкора с 406-мм оръдия и два линейни крайцера с 320-мм оръдия. Англичаните на този театър могат да им противопоставят само два „Лайъна“, два „Нелсъна“, пет модернизирани линкора тип „Куин Елизабет“ и три бавни линкора от типа „Ривендж“. Линейните крайцери се предполага да служат в европейския театър, за това има остър дефицит за бързоходни тежки кораби.
Предполагаемо съотношение на силите към края на 1943 г.Британия в Европа Германиялинкори по програмата за 1939 г.Това са линкорите от типа „Лайън“, но към момента на съставяне на меморандума, през март 1939 г., окончателното решение за тях все още не е прието. 2 нови линкори„Бисмарк“, „Тирпиц“ и три от „типа H“ 5„Кинг Джордж“ 5 „Шарнхорст“ 2линейни крайцери„Худ“, „Рипалс“ и „Ринаун“ 3 „Дойчланд“ 3ВСИЧКО 10 ВСИЧКО 7+3Британия в Далечния Изток Япония„Лайън“ 2 нови линкориБританците предполагат, че това ще бъдат линкори с 406-мм оръдия. Всъщност „Ямато“ и „Мусаши“ са въоръжени с 460-мм оръдия 4„Нелсън“ 2 „Нагато“ 2„Уорспайт“Три линкора от типа „Куин Елизабет“ преминали модернизация 3 „Фусо“ 2„Баръм“Линкори от типа „Куин Елизабет“ не преминали модернизация 2 „Исе“ 2„Роял Соверен“ 3 „Конго“ 4 нови линейни крайцери 2ВСИЧКО 12 ВСИЧКО 16
При така сложените обстоятелства англичаните си спомнят за четирите 381-мм кули Мк I, останали след преоборудването в самолетоносачи линейните крайцери от типа „Корейджъс“. В рамките на евтино палиативно решение се предлага да се използват тези кули за построяването на бързоходен добре защитен линкор с водоизместимост 40 000 дълги тона и скорост 30 възела. След модернизация предполагаемото време за експлоатация на кулите трябва да бъде не по-малко от 25 години. Основната задача на новия кораб трябва да бъде лов на предполагаемите 320-мм линейни и многобройните 203-мм тежки японски крайцери. И ако наличието на първите е хипотетично, то вторите представляват реална заплаха, тъй като британските крайцери явно са по-слаби от тях по всички параметри. Това по същество е възраждането на концепцията за линейния крайцер, такъв „нео-Худ“. Съгласно замисъла, при необходимост, той трябва да влезе в линията и да противостои на 406-мм линкори. Ако така полученият хибрид е удачен, е възможно да се построят еднотипни му кораби, с използването на освободилите се изваждането от състава на флота 381-мм кули на линкорите от типа „Ривендж“.
Предложението е разгледано и одобрено от Морския щаб. На отдела по военноморско проектиране е поставена задачата да разработи предварителен проект за линкор с водоизместимост 40 000 т, скорост 30 възела и осем 381-мм оръдия. Направени са три предварителни проекта. Проектът „15А“ има водоизместимост около 38 000 т. Проектът „15С“, спрямо проекта „15В“, се отличава само с това, че се предлага използването на силовата установка, разработена за „Лайън“. Чертежите за нея вече са направени и това значително съкращава сроковете на разработка. Самият отдел по разработване препоръчва варианта „15В“, но решават да строят „15С“, надявайки се на съкращаване на сроковете за строителството. Отделът по военноморско проектиране получава заданието да започне разработката на работните чертежи.
Ходът на разработката е прекъснат от началото на Втората световна война. На 11 септември 1939 г. всички работи по проекта са спрени. Към проекта се връщат, когато през декември 1939 г. от него се заинтересува Уинстън Чърчил. Той харесва възможността за кратък срок да получи линеен кораб, дефицит от които има във флота. През февруари 1940 г., по разпореждане на Чърчил, работите са възобновени. На 27 февруари 1940 г. на съвещание в Адмиралтейството са внесени уточнения в техническото задание. В частност, появява се изискването да се постави тънък брониран пояс в краищата, да се увеличи дебелината на бронирането на подкуполните отделения на средния калибър, да се оборудва брониран спомагателен рулеви пост на кърмата. В състава на въоръженията са включени четири установки за противовъздушните неуправляеми ракети UP. Установките са тежки и по-късно са признати за слабоефективни. Единственият плюс от тяхното включване в проекта става запасът от водоизместимост, който се появява след техния демонтаж.
С оглед тези изисквания е разработен 41 200 т проект „15D“. Той е утвърден на 20 май 1940 г. В проекта са вносени многочислени изменения, свързани с получения опит от експлоатацията на линкорите от типа „Кинг Джордж“. За забавянето на проектирането способства и спирането, от юни до октомври 1940 г., на работата поради голямото натоварване на самото бюро. Измененията водят до окончателния проект „15Е“, който е приет от Съвета на Адмиралтейството на 17 април 1941 г.
Поръчката за построяване е издадена на 14 март 1941 г. на фирмата „Джон Браун и Ко“. Пълният комплект чертежи постъпва в корабостроителницата след 10 дена и на 2 октомври се състои официалното залагане на линкора. На 3 ноември новият кораб получава името „Вангард“. Нападението над Пърл Харбър и гибелта на „Принс оф Уелс“ и „Рипалс“ правят строежа на новия линкор въпрос с най-висок приоритет. Адмиралтейството разчита да го въведе в строй до края на 1944 г. Броя на заетите с неговия строеж е доведен до 3,5 хил., обаче даже след спиране на работите над строящия се крайцер „Белерофон“ и търговските съдове във фирмата „Джон Браун“ не достигат квалифицираните кадри. Работите забележимо изостават от първоначалния график. В средата на 1942 г. даже изниква идеята да се преправи полуготовия линкор в самолетоносач. Обаче, разбирайки ниската бойна ефективност на такъв преправен самолетоносач, се отказват от идеята.
В процеса на строителството е отчетен опитът от гибелта на линкора „Принс оф Уелс“ и след неговия анализ е подобрена противоторпедната защита, а броя на зенитните автомати е увеличен до 76 40-мм и 12 20-мм. Стандартната водоизместимост става такова като на „Худ“, достигайки 42 300 т, а запасът гориво се увеличава до 4850 т. На 30 ноември 1944 г. „Вангард“ е спуснат на вода. Церемонията по кръщаване провежда принцеса Елизабет. Дострояването на вода до края на войната не е завършено. След войната темпът на работа се забавя и линкорът излиза на изпитания едва през април 1946 г. Общата стойност на построяването му съставя 11 530 503 фунта. Въоръжението, без отчитане началната стойност на покупка на кулите на главния калибър, струва на британската хазна 3 186 868 фунта. Данни за проектите на линкора „Вангард“Проект 15А 15В 15С 15D 15Е „Вангард“септември 1942 г. „Вангард“1946 г.Дължина максимална, м 236,4 245,5 245,5 246,7 246,7 247,8 248,2Ширина, м 31,7 32 32 32,2 32,9 32,9 32,9Газене, средно, м 8,8 9,1 9,1 9 8,9 9,09 9,38Мощност, максимална, к.с. 110 000 143 000 130 000 130 000 130 000 130 000 130 000Скорост, максимална, въз. 29,2 31 30 30,25 30,25 30Запас гориво, дълги тона 3800 3800 3800 3800 4100 4850 4950Разпределение на теглата, д. тКорпус 14 300 15 500 15 500 15 600 16 100 16 500 18 657Брониране 14 000 14 450 14 300 15 500 15 200 15 350 14 741Енергетична установка 2750 3450 3200 3250 3250 3150 3251Въоръжение 5900 5900 5900 5750 5950 6100 6718Оборудване 1100 1100 1100 1100 1100 1200 1247Стандартна водоизместимост 38 050 40 400 40 000 41 200 41 600 42 300 44 614
Конструкция Корпус
Първоначално формата на корпуса на „Вангард“ почти не се различава от формата на корпуса на „Кинг Джордж“. Поради изискването да се осигури възможност за стрелба с главния калибър при нулев ъгъл на възвишение право по носа, палубата на последните няма подем към носа. Поради това палубата постоянно е заливана с вода и „Кинговете“ са смятани за „мокри“ кораби. При това на практика такава стрелба води до разрушаване на палубата, което я прави невъзможна. За това се отказват от аналогично изискване и новият линкор получава наклонен форщевен и значителен подем на палубата към носа. При все че височината на надводния борд в средата на кораба е 6,9 м, и практически същата, като при „Кинг Джордж“, при форщевена тя съставя 11,2 м, срещу 8,45 м. По-висока е и при кърмата – 7,8 м срещу 7,2 м. „Вангард“ има три вълнореза – един по средата на полубака и два пред носовите кули на главния калибър. Благодарение на всичко това той не се забива във водата при вълнение, той е „сух“ даже при лошо време и има добра мореходност до пълния си ход на 30 възела. По този показател се смята за най-добрия линкор на Британия, а и в света.
Сравнителна |височина на надводния борд за британските линкори, мКораб „Кинг Джордж V“ „Лайън“ Проект 15D Проект 15Е „Вангард“1942 г. „Вангард“1946 г.По носа 8,46 8,53 9,91 9,91 11,18 11,28Център 6,93 6,86 6,86 7,01 6,91 7,01По кърмата 7,24 7,47 7,47 7,62 7,52 7,77
„Вангард“ се счита за достатъчно устойчива оръдейна платформа – периодът на люлеене съставя при него 14,3 секунди, примерно толкова, колкото и на „Кинг Джордж“. Поради дългия корпус маневренността не е превъзходна, но спрямо нея няма особени възражения. Корабът добре слуша руля и на пълен ход, при максимално преместване на руля по борда на 35°, има диаметър на тактическата циркулация около 1000 м. При това максималният крен съставлява 7,5°. На пълен ход, след подаване на „пълен назад“, времето за пълно спиране е 4,75 минути. Единственият неприятен момент е вибрацията при пълно завъртане на руля при скорости около 20 възела, поради което такова не се препоръчва. Параметри на устойчивостта при кренуването през юни 1946 г. при наличие на пробойни над бронираната палуба (1946 г.) стандартнаводоизместимост олекотенкораб бойнаводоизместимост пълнаводоизместимост олекотенкораб пълнаводоизместимостводоизместимост, дълги тона 44 500 45 116 50 145 51 420 45 116 51 420метрични т 45 212 45 838 50 947 52 243 45 838 52 243метацентрична височина, м1,76 1,80 2,28 2,50 1,10 1,89ъгъл на максималния възстановяващ момент, ° 35 35 34,4 35 14 10ъгъл на загуба на устойчивост, ° 60,5 60,7 65,3 68 25 18