Новгородска област е субект на Руската Федерация, в Северозападния федерален окръг . Площ 54 501 km2 (49-о място по големина в Руската Федерация, 0,32% от нейната площ). Население на 1 януари 2018 г. 606 305 души (70-о място в Руската Федерация, 0,41% от нейното население). Административен център град Велики Новгород. Разстояние от Москва до Велики Новгород 606 km.
Историческа справка На територията на Новгородска област се намират едни от най-старите руски градове: Велики Новгород – за първи път се споменава в древните летописи през 859 г. под името Новгород Велики. От началото на втората половина на ІХ в. е известен като най-значителния град в северозапада на Русия. От Х до ХІІ в. е в пределите на Киевска Рус. Други стари селища са Холм (от 1144 г., град от 1777 г.) и Старая Руса (от 1167 г.). През ХVІІІ в. за градове са утвърдени: Боровичи и Валдай (1770 г.) и Солци (1781 г.). Новгородска област е образувана на 5 юли 1944 година.
Географска характеристика Новгородска област се намира в северозападната част на Европейска Русия, в Северозападния федерален окръг. На север граничи с Ленинградска област, на североизток – с Вологодска област, на югоизток и юг – с Тверска област и на запад – с Псковска област. В тези си граници заема площ от 54 501 km2 (49-о място по големина в Руската Федерация, 0,32% от нейната площ). «Большая Советская Энциклопедия» – Новгородска област
Разположена е в северозападната част на Източноевропейската равнина и по характера на релефа може да бъде разделена на две части – равнинна западна и възвишена и хълмиста източна. Западната част е заета от обширната и заблатена Приилменска низина. На югоизток се простира хълмисто-моренното Валдайско възвишение (височина до 296 m), по което преминава главния вододел между Балтийско и Каспийско море. Възвишението е стъпаловидно терасирано над Приилменската низина и е силно разчленено от долините на реките. На североизток в пределите на областта попада част от Тихвинския рид (Тихвинска гряда) с височина до 280 m.
Климатът на областта е умереноконтинентален. Зимата е мека и снежна със средна януарска температура от -7,5 °C до -10,2 °C, а лятото е умерено топло със средна юлска температура от 16,5 °C до 17,5 °C. Годишна сума на валежите е 700 – 800 mm. Вегетационния период (минимална денонощна температура 5 °C) е от 119 до 132 дни.
На територията на областта протичат около 15 хил. реки (с дължина над 1 km) с обща дължина над 38 хил.km и принадлежат към два водосборни басейна: на река Нева (над 97%), вливаща се в Балтийско море и на река Волга (под 3%), вливаща се в Каспийско море. Най-големите реки принадлежащи към водосборния басейн на река Нева са: Мста, Пола, Ловат и Шелон, вливащи се чрез делти в езерото Илмен, от което изтича река Волхов, вливаща се в Ладожкото езеро. Най-голямата река принадлежаща към водосборния басейн на Волга е левият ѝ приток река Молога, протичаща през крайната източна част на областта. По-голямата част от реките в областта имат спокойно течение и малка скорост, а тези протичащи през Валдайското възвишение са по-бързи и с по-дълбоки долини. Подхранването на реките е смесено с преобладаване на снежното (50 – 60%). За тях е характерно високо пролетно пълноводие, лятно-есенно маловодие, нарушавано от епизодични прииждания в резултат на поройни дъждове предимно през есента и ясно изразено зимно маловодие. Замръзват в края на ноември или началото на декември, а се размразяват в началото на април. «Вода России» – Новгородска област
В Новгородска област има над 2,5 хил. естествени и изкуствени водоеми с обща площ над 1,7 хил.km2, в т.ч. около 1,6 хил. езера с площ над 10 дка. Значително част от новгородските езера са с ледников произход. На изток се срещат карстови езера, а има и множество крайречни (старици) езера и езера в делтите на реките, вливащи се в езерото Илмен. Най-голямото езеро в областта и едно от най-големите в Русия е езерото Илмен. Други по-големи езера са Селигер (северната му акватория) в басейна на река Волга, Валдайско, Ужинско, Веле, Пирос и др. Блатата заемат 10,06% от територията на областта – 5483 km2, като на границата между Новгородска и Псковска област е разположена една от най-големите блатни системи в Европа – Полистово-Ловатската блатна система.
Почвите са предимно ливадно-подзолисти, заблатени на северозапад. Горите заемат над 50% от територията на областта. На север и североизток са се съхранили иглолистни гори (смърч, бор), а на запад – широколистни (бреза, осика, дъб). Около 7% са заети от пасища, разпространени предимно по бреговете на езерото Илмен.
Население На 1 януари населението на Новгородска област наброява 606 305 души (70-о място в Руската Федерация, 0,41% от нейното население). Гъстота 11,12 души/km2. Градско население 71,54%. При преброяването на населението на Русия през 2010 г. етническият състав на областта е следния: руснаци 530 280 души (95,06%), украинци 7025 (1,19%), цигани 3598 (0,61%), беларуси 3438 (0,58%), други 15 054 (2,55%).
Административно-териториално деление
В административно-териториално отношение Новгородска област се дели на 1 областен градски окръг, 21 муниципални района, 10 града, в т.ч. 3 града с областно подчинение (Боровичи, Велики Новгород и Старая Руса) и 7 града с районно подчинение и 11 селища от градски тип.
+ Административно-териториално деление на Новгородска област към 2018 г. Административна единица Площ(km2) Население(2018 г.) Административен център Население(2018 г.) Разстояние до Велики Новгород(в km) Други градове и сгт с районно подчинение Областни градски окръзи І. Велики Новгород 90 222 594 гр. Велики Новгород 222 594 Муниципални райони 1. Батецки 1592 5428 пос. Батецки 2258 62 2. Боровички 3138 65 116 гр. Боровичи 50 896 177 3. Валдайски 2702 23 776 гр. Валдай 14 379 140 4. Волотовски 995 4906 пос. Волот 2236 147 5. Демянски 3199 10 760 сгт Демянск 4453 181 6. Крестецки 2791 12 109 сгт Крестци 7904 85 7. Любитински 4486 8857 сгт Любитино 2535 235 Неболчи 8. Маловишерски 3281 15 217 гр. Малая Вишера 11 015 93 9. Марьовски 1819 4315 с. Марьово 2297 234 10. Мошенски 2568 6421 с. Мошенское 2229 228 11. Новгородски 4596 63 413 гр. Велики Новгород Панковка, Пролетарий 12. Окуловски 2521 21 908 гр. Окуловка 10 470 140 Кулотино, Угловка 13. Парфински 1591 13 019 сгт Парфино 6784 116 14. Пестовски 2110 20 683 гр. Пестово 15 461 314 15. Поддорски 2954 4040 с. Поддоре 1860 158 16. Солецки 1423 16 951 гр. Солци 8995 78 17. Староруски 3111 43 469 гр. Старая Руса 29 019 99 18. Хвойнински 3186 14 697 сгт Хвойная 5985 258 19. Холмски 2179 5384 гр. Холм 3445 201 20. Чудовски 2332 20 901 гр. Чудово 14 730 75 21. Шимски 1837 11 558 сгт Шимск 3726 48
Селско стопанство Отглежда се свине, птици; едър рогат добитък, фуражни култури, картофи, зеленчуци; зърнени култури. Площ обработваема земя:година 1959 1990 1995 2000 2005 2010 2015хиляди хектара 567 484,8 371,8 280,1 180,6 181,4 178,5
Външни препратки Официален сайт на Новгородска област .
Източници