Орсо I Партечипацио (, ), известен още като Orso I Badoer, е четиринадесети дож на Венецианската република. Управлява от 864 до 881 г.
Орсо вероятно е внук на дожа Анджело Партечипацио. Той е избран на поста след убийството на предшественика му Пиетро Традонико, чиито убийци са заловени в края на същата година, съдени и екзекутирани.Donald M. Nicol, Byzantium and Venice: A Study in diplomatic and cultural relations (Cambridge: University Press, 1988), p. 35
Орсо Партечипацио предприема кампании срещу сарацините и пиратите, нападащи Адриатическото крайбрежие. Подема строежи в Риалто, подновява забраната за търговията с роби. Получава титлата „протоспатор“ от византийския император Василий I Македонец, за чиято племенница се предполага, че е женен.
Умира през 881 г. от естествена смърт Немецкая национальная библиотека, Берлинская государственная библиотека, Баварская государственная библиотека и др. Record #1017962901 // Общий нормативный контроль (GND) – 2012 – 2016 и е наследен на поста от сина му Джовани II Партечипацио.
Семейство Не е известно името на съпругата на Орсо Партечипацио, но има предположения, че може да е племенница на император Василий I Македонец. Според „Венецианска хроника“ на Йоан Дякон от нея той има шест деца:
Джовани II Партечипацио - дож на Венеция (881-887); Бадоарио - по всяка вероятност негов син е осемнадесетият дож Орсо II Партечипацио (912-932)Badoer Participazio; Орсо; Пиетро; Фелиция - омъжена за Родоалдо, сина на Джовани, дука на Болоня; Джована - игуменка на манастира Св.Захарий.PARTICIACO, Orso I, Marco Pozza – Dizionario Biografico degli Italiani – Volume 81 (2014)
Бележки
Категория:Дожи на Венеция Категория:Родени във Венеция Категория:Починали във Венеция