Град Пловдив със своите 9 университета, 77 училища и 59 детски градини е един от водещите образователни центрове в България. В пловдивските учебни институции системно се прилагат национални и общински иновативни програми и проекти, насочени към осигуряване на качествено образование. В града продължават да се развиват няколко от най-старите училища в България, някои от които са основани преди почти два века.СТРАТЕГИЯ ЗА РАЗВИТИЕ НА ОБРАЗОВАНИЕТО В ОБЩИНА ПЛОВДИВ, 2017 – 2022 ГОДИНА

История Организираното обучение по писане и четене в Пловдив датира от 1780 г. Преди това децата се учели да пишат и четат в преддверията на църквите, или по къщите на даскалите. Тази дата може да се смята за началото на съвременното светско обучение в Пловдив.

Преди Освобождението

В средата на XV в. по нареждане на румелийския бейлербег (управител) Шахабедин гаази паша в Пловдив до дървения мост над река Марица е построен комплекс от сгради. Комплексът е включвал Имарет джамия, хан (страноприемница), познат под името „Панаир хан“, обществената баня (хамам) Хюнкяр, духовно училище (медресе) и кухня (имарет).Григор Бойков, „ОСМАНИЗАЦИЯТА“ НА ПЛОВДИВ (ФИЛИБЕ) ПРЕЗ ХV В. – НАСЕЛЕНИЕ, ГРАДОУСТРОЙСТВО И АРХИТЕКТУРА, РЕГИОНАЛЕН ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ – ПЛОВДИВ, ГОДИШНИК 2012 г. До края на века в Пловдив има две духовни училища и едно начално (мектеб). Двата вида училища са религиозни училища, като в началното обучението е основно в писане и четене, като се преписва Корана. В килиите (класните стаи) децата са седяли в кръг или полукръг, а в средата обикновено е седял главният учител (ходжа), подпомаган в обучението от помощник-учител (калфа). Тези училища са били за ограмотяване на мюсюлманските деца. В духовните училища обучението е по теология, като се акцентира на тълкуване на текстовете в Корана. Училищата са били около джамиите. През 1530-те училищата са вече пет - 3 духовни и 2 начални.

По данни на Евлия Челеби, посетил Пловдив през средата на XVII в., в града има 9 духовни училища и около 70 начални училища, които са пръснати в 23-те мюсюлмански махали на града и функционират в 53 джамии и масджиди (места за молитва без проповед) и 11 дервишки текета. Медресето в комплекса на Шехабедин паша е било с 12 килии, което е едно от най-големите на Балканския полуостров. Нормално този тип училища по българските земи са били с по няколко до 10 килии. В пловдивската Улу джамия е функционирал и курс за подготовка на храмови проповедници.Събев О. Османските училища в българските земи XV-XVIII век, издателство Любомърдие - Хроника, София, 2001 г.

През 1780 г. е построена сградата на Централното гръцко училище („Eлиники Кентрики Схоли“) на Джамбаз тепе в Пловдив. Това е първата сграда в града, строена специално за светско учебно заведение. До средата на XIX в. то е било общо градско заведение и в него се обучавала както гръцки, така и български момчета.Имало едно изискано и изящно здание върху най-високата част от Трихълмието. Днес има срам… В училището са учили Найден Геров, Йоаким Груев, Стоян Чомаков и др.

През 1834 г. към църквата „Сурп Кеворк" в Стария град в Пловдив е основано арменското училище „Вартананц“. Първоначално в него се обучават само момчета, които получават образование до 4 клас. Първият учител е бил Бедрос тъбир (писар) Дер Степанян. През 1866 г. се открива и девическо училище „Варварян“.

На 1 октомври 1850 г. е открито пловдивското Епархийско класно училище „Св. св. Кирил и Методий“ с цел да подготвя български учители и православни свещеници. Училището е създадено от българската община в града, като за неговата издръжка са предвидени лихвите от събрани от гражданите средства. Първата сграда за училището е дарена от Стоян Чалъков, а негов пръв главен учител става Найден Геров. Училището започва първия учебен ден със 7 ученици. Впоследствие се събират 30, а в крайна сметка завършват 70 души – предимно мъже от различни краища на българските земи. Училището е първото в света, което носи името „Св. св. Кирил и Методий“, и дава през 1851 г. на цялата славянска общност най-вдъхновения, най-българския празник – 24 май, Деня на славянските първоучители.

През 1862 г. е открито Епархийско девическо благовещенско училище в Пловдив. Училището е едно от училищата, на които архимандрит Кирил Нектариев дарява значителни за времето си средства. На 22 октомври 1860 г. американски мисионери откриват в Пловдив мъжко протестантско училище. През 1869 г. то е преместено под името Богословски пастирски курс в Стара Загора.

Организирано обучение на деца към Пловдивската католическа енория започва през януари 1854 г. по предложение на епископ Андреа Канова. Но то не е систематично. Първоначалното мъжко училище „Св. Андрей“ е основано на 31 юли 1863 г. от свещениците успенци – Викторин Галабер, Лопир и Бартелеми. Три години по-късно към тях се присъединява и Александър Шилие (по-късно училищен инспектор в Източна Румелия). През 1870 г. училището се поема от отец Александър Шилие и се откриват допълнителни курсове по френски език. От средата на учениците са първите чиновници в Източна Румелия.Държавен архив Пловдив – 28, Номер на фонд: 1160К, Първоначално българо-католическо училище „Свети Андрей“ – Пловдив (1892-1933) През 1866 г. В Пловдив идват католическите монахини йосифинки, които основават девическото училище „Св. Йосиф“. Първата директорка е сестра Евгени Лорес.

По сведения в докладите на европейските консули в Пловдив още през 1868 г. в града са се водили разговори за откриване на университет, но идеята не е осъществена. През 1868 г. в Пловдив е построена сграда, известна в града като „Жълтото училище“. Тя е дело на брациговския майстор Тодор Дамов.Архитектите и пловдивските училища (част 1) Високата порта издава специално ираде, позволяващо полагането на основния камък. На източния ъгъл, между улиците „Цар Ивайло“ и „Тодор Самодумов“, са запазени оригинални надписи на български и османо-турски, в които се съобщава, че училището е построено през 1868 година с благоволението на султан Абдул Азис хан.

След построяването ѝ в нея е настанено Пловдивското главно училище – първата пловдивска гимназия, създадена на базата на епархийското училище „Св. св. Кирил и Методий“ с цел да подготвя учители и свещеници.Пловдивската гимназия „Св. св. Кирил и Методий“ чества 165 години В Жълтото училище са учили Иван Вазов, Тодор Каблешков, Димчо Дебелянов. След Освобождението тук са преподавали П.Р. Славейков, Петко Каравелов.Възстановяват Жълтото училище в Пловдив

През 1868 г. орденът на капуцините откриват малка Католическа духовна семинария в Пловдив, която обучава католически духовници. След започване на Първата световна война семинарията е затворена поради липса на средства. Близо до Централното гръцко училище през 60-те години на ХIХ в. е било изградено и Главно гръцко девическо училище. Средствата за изграждането му били осигурени от Сариставрус Косма. През 1874 г. e открито и Зарифово училище – пъл­на гимназия и учителски институт, което носи името на банкера Георгий Зарифис – дарител на значителни суми за развитието му.

През Руско-турската война много от сградите на училищата са преобразувани на болници.

След Освобождението

През 1877 г. започва организираното обучение и в еврейската общност в града. Тогава отваря врати девическото училище към Израелския Алианс Универсал, а две години по-късно се организира и мъжко училище към Алианса.Jewish Community in Plovdiv Военното училище в Пловдив е основано през май 1878 г. След подписването на Берлинския договор през ноември 1878 г., Военното училище е преместено в София.

Още през 1879 г. Панарет, митрополит Плов­дивски, дава идеята за построяване на Девическа гимназия, като се отказва от натрупаните от вули (разрешителни за венчаване) средства за богословско училище. Освен пловдивският митрополит Панарет, също други пловдивчани, сред които Йоаким Груев, Тодор Кесяков, Христо Г. Данов, Костаки Пеев,Пловдивската девическа гимназия е създадена благодарение на волни пожертвования от граждани правят дарения за построяване на нова сграда за училището. Своята подкрепа оказват и църквата, общинското и централно управление на Източна Румелия. Сградата е завършена в края на 1881 г. по проект на арх. Йосиф Шнитер. Тя е триетажна масивна сграда, изградена в духа на архитектурния класицизъм.Архитектите и пловдивските училища (част 1)

На 1 септември 1881 г. правителството на Източна Румелия създава Областна девическа гимназия, която наследява Епархийско девическо благовещенско училище, ръководено от учителката Теопемта Манева. В училището постъпват не само деца от Пловдив, но и от цяла Южна България, от Тракия и Македония. През 1881 г. гръцките училища в Пловдив са синхронизирали учебния си план с училищата в Гърция, а от 1885 г. са издадени сертификати, идентични на средните училища в Гърция. Френският колеж „Св. Августин" в Пловдив отваря врати на 3 януари 1884 г. Заслугата за това има успенският свещеник Александър Шилие. Училището започва само с десет ученици, но бързо се развива в пълно средно учебно заведение. Първоначално училището е настанено в бивш турски чифлик. Към училището е създаден и постоянно обогатяван енциклопедичен училищен музей.

През 1885 г. е утвърден правилник на планирания университет на Източна Румелия в града, назначени са преподавателите от Европа, изготвена е учебната му програма и е уточнена датата на откриването. Съединението и започването на Сръбско-българската война провалят тези планове.През 1885-а: Готовият университет пропада заради войната По време на Съединението и Сръбско-българска война, някои от училищата в града са затворени за кратко.

На 20 октомври 1885 г. княз Александър I Батенберг присъства на откриването на новата сграда на първата пловдивска гимназия, построена от арх. Пиетро Монтани. Оттогава училището започва да носи името Държавна мъжка гимназия "Княз Александър I". Под ръководството на Ели Бикмар след 1890 г. френският колеж придобива авторитета на истинска френска гимназия. През 1897 г., когато завършва първият гимназиален випуск, учебното заведение е признато официално от Министерството на народното просвещение.

През 1899 г. Девическото училище „Св. Йосиф“ прераства в Девически колеж „Св. Йосиф“. Колежът започва с 8 монахини преподавателки и 150 ученички. Първата директорка е сестра Мари Бенард. Сградата на френския девически колеж „Свети Йосиф“ е построена по проект на Георги Фингов и Вълко Вълкович. Днес сградата се използва от Филиала на Техническия университет, преди това е използвана от Медицинския институт.

През 1900 г. била издигната представителната сграда на училището „Григорий Маразли“. В новата триетажна постройка се нанесло мъжкото Зарифово училище, а старата сграда на Централното гръцко училище е заета от възпитаничките на Централното девическо училище. В този момент в града са функционирали осем гръцки училища: едно училище за момчета, три взаимно училище, едно централно, едно районно училището за момичета и две педагогически академии. Имало е и две частни енорийски училища с учители-духовници. След антигръцкото движение през лятото на 1906 г., гръцките училищата в Пловдив са затворени, и останалите студенти са прехвърлени във френските колежи „Свети Августин“ и „Свети Йосиф“. Зарифовото училище става Втора прогимназия „Марашлията“ (днес Основно училище „Гео Милев“. През 1901 г. в Пловдив открива врати и Немско училище, известно в града като Дойче шуле. През 1907 г. към пловдивската Търговско-индустриална камара се създава „Столарско училище“. Училището е настанено в сградата на закритото предишната година Централно гръцко училище. По късно училището е наречено Промишлено.История