„Флорида“ () са серия линейни кораби на САЩ. От проекта са построени две единици: „Флорида“ и „Юта“ (). Третата серия американски дредноути е развитие на типа „Делауеър“, които почти напълно повтарят, обаче вместо парни машини имат парни турбини.
История на проекта Дредноутната гонка в Европа вече набира обороти. Във Великобритания след „Дредноут“ са заложени две серии по три кораба – типовете „Белерофонт“ и „Сейнт Винсент“. Германия залага серията от четири дредноута тип „Насау“ и пристъпва към залагането на следващата серия от четири линкора – типа „Остфрисланд“. Благодарение на усиленото строителство на броненосци в началото на XX век американският флот излиза на второ място след британския. За да не се изпусне достигнатото, Конгресът на САЩ на 13 май 1908 г. утвърждава строителството на двата следващи линейни кораба „Флорида“ и „Юта“ по проект, подобен на предишния „Делауеър“.
В проекта за новия дредноут е решено да се внесат ред усъвършенствания. От една страна опитът от похода на „Великия бял флот“ в периода 1907 – 1909 г. показва, че на мореходността следва да се отделя по-голямо внимание. Следва да се увеличава височината на борда, особено на носа. Трябва нещо да се предприеме и спрямо механизмите, нарушаващи чистотата на обводите в носовата част – спонсоните и котвените устройства, които увеличават образуването на пръски. За да не се заливат казематите на спомагателната артилерия, те следва да се разполагат по-нагоре. Също така стигат до извода, че стандартната височина на броневия пояс от 8 фута (2,44 м) е недостатъчна, тъй като при вълнение се оголва незащитената подводна част. Толкова кардинални изменения е невъзможно да се внесат в проекта за новия линкор, за това се ограничават до повдигането на каземата на противоминната артилерия малко по-нагоре.
Традиционно голямо влияние оказва конференцията от 1908 г. в Нюпорт, на която взема участие даже президентът Рузвелт. Ако Бюрото по конструиране и ремонт в своя проект иска да се увеличи калибърът на противоминната артилерия до 152 мм, конференцията препоръчва да се въздържат от това. Изводите на конференцията говорят за това, че е необходимо да се подобри защитата на противоминната артилерия и димоходите. За това, за да не се увеличава високо разположеното тегло, от идеята за поставяне на 152-мм оръдия отпада в полза на новото 127-мм 51-калибрено оръдие. За сметка на това се предлага да се увеличи дебелината на броневия пояс на каземата и да се поставят бронирани прегради между оръдията, попадението в едно от оръдията да не изважда от строя цялата батарея.
Критикува се разполагането на кулите и се указва, че 305-мм оръдие Mark 5 е по-слабо от аналогичните европейски оръдия. И ако няма с какво да се заменят оръдията, то промяна на разположението им е възможно да се направи, отлагайки залагането на новите линкори с 60 дни. Предлага се преместването на прегряващата се от паропроводите кула №3 към кърмата, приближаване на машинните отделения към котелните, а издигната вместо нея да се направи кула №4. Но работите над новия проект са толкова напреднали, че за внасяне на тези изменения вече е късно.
Основните изменения, внесени в проекта, са поставянето на по-икономичните турбини „Парсънс“. Те са по-дълги от турбините „Къртис“ и за това се налага да се откажат от котелно отделение №4, като останалите стават по-широки. В резултат на тази препланировка ширината на корпуса нараства с 0,915 м, а комините се приближават един към друг, което позволява да се върнат към разположението на кърмовата мачта зад комините.
Освен увеличението в бронирането на каземата, вместо никеловата стомана се използва новата конструкционна стомана – STSSTS е съкращение от Special treatment steel, конструкционна хомогенна стомана. Дословно „специално обработена стомана“.. Още едно нововъведение става поставянето на брониран въртящ се пост за управление на огъня.
Конструкция Корпус Стойността на новите линкори е същата, като на предшествениците – 6 милиона долара. Нормалната водоизместимост нараства до 21 825 т, пълната съставя 23 033 т. Общото тегло на корпуса нараства до 8995 т. Дължината е равна на 159 м, ширината се увеличава до 26,915 м, а газенето до 8,6 м. По сравнение с „Делауеър“ ширината на корпуса нараства с 0,915 м, което оказва положително влияние на метацентричната височина. И ако при „Делауеър“ тя е предмет на критика, то при „Флорида“ даже поставянето на по-тежко бронирания каземат не попречва тя да се увеличи. Метацентричната височина при нормална водоизместимост съставя 1,233 м, а при пълна – 1,028 м.
Мореходността в сравнение с предшествениците не се изменя и съответства на високите изисквания на американския флот. Корабите имат четири винта и един полубалансирен рул. За сметка на допълнителната двойка винтове маневреността се подобрява – диаметърът на тактическа циркулация на скорост от 18 възела съставя 390 метра, на пълен ход от 21 възела – 585 м.
Екипажът по щата за мирно време се състои от 60 офицера и 941 матроса, във военно време за сметка на резервисти той се увеличава до 1422 души. Както и на „Делауеър“, автономността и обитаемостта са отлични.
Силова установка По-широкият корпус става необходим за поставянето на по-дългите турбини на Парсънс. Налага се отказ от котелно отделение №4. 12 котела Babcock & Wilcox са поставени в три отделения – по четири във всяко. Това повлича след себе си изменение на външния вид – комините се приближават един към друг и кърмовата мачта е поставена на по-удобното място зад кърмовия комин. В интерес на истината котелните отделения се получават по-тесни, отколкото на предшествениците.
Общото тегло на силовата установка съставя 2110,9 т. Турбините задвижват 4 винта. Проектната мощност на силовата установка се равнява на 28 000 к.с., което трябва да осигури максимална скорост от 21 възела. И макар на изпитанията „Юта“ да дава само 27 445 к.с., това не му попречва да достигне 21,04 възела.
Основното гориво са въглищата, с възможност за впръскване на нефт. Пълният запас съставлява 2509 т въглища и 541,8 т нефт. За сметка на нарасналия запас гориво и по-икономичните турбини максималната далечина на плаване с 12-възлов ход при чисто дъно съставя 7220 мили (по проект 6860 мили) и 3450 мили на 20 възела. Наистина при налепване на дъното далечината пада до 5776 мили на 10 възела и 2760 мили при 20. Проблемът с недостатъчната далечина на плаване е решен едва чрез модернизация, в процеса на която котлите са преведени на нефт, а наварени були са използвани за съхраняване на допълнителен запас гориво.
Електроенергетичната установка не се променя и се състои от четири турбогенератора с мощност по 300 кВт.
Брониране Общото тегло на хоризонталното брониране съставя 5067,7 т. Теглото на броневата палуба с подпорите ѝ съставя 1047 т. Общата схема на брониране се изменя с малко, само вместо никелова стомана е използвана STS.
Главният брониран пояс с височина 2,44 м има дебелина при горния ръб 279 мм, в подводната част изтънявайки до 229 мм. Траверсите имат дебелина 254 мм. Над тях върви горният пояс с дебелина 254 мм отдолу и 203 мм отгоре. И той завършва с траверси с 229-мм дебелина. Изменение по сравнение с „Делауеър“ става удебеляването на бронята на каземата до 165 мм. Тя се стикова под ъгъл с барбетите на кули №2 и №3.
Двуслойната бронева палуба от стомана STS върви по горния ръб на главния пояс. На по-голямата си площ тя има дебелина от 38 мм (25 + 13 мм). В района на котелните помещения при бордовете, над въглищните ями тя има дебелина едва 7,62 мм. Над погребите за главния калибър тя се удебелява до 51 мм (38 + 13 мм). Към носа от погребите тя върви с дебелина 63 мм (44 + 19), завършвайки с дебелина от 38 мм (25 + 13 мм). На кърмата рулевите механизми се прикриват от палуба със скосове с дебелина 76 мм (63 + 13 мм).
Дебелината на барбетите на кулите съставлява 254 мм, а надолу при вътрешните страни на барбетите тя изтънява до 102 мм. Челната плоча на кулите е с 305-мм дебелина, а страничните стени – 203-мм. Покривът е по-дебел – двата слоя STS имат дебелина 102 мм (26 + 76 мм). Стените на бойната рубка са с дебелина 292 мм, а покривът е направен от 102-мм STS.
Конструктивната противоторпедна защита остава същата като на „Делауеър“ – разширителна камера, намираща се между въглищните ями и външния борд, с две противоторпедни прегради, отделящи въглищните бункери от котелните и машинните отделения. Нейната обща дълбочина достига 6,4 м.
Въоръжение
Основното въоръжение на линкорите са десет 305-мм оръдия Mark 6 c дължина на ствола 45 калибра, разположени в пет кули в диаметралната плоскост, по линейно-терасовидната схема. Стволът на оръдията е скрепен с шест цилиндра. Затворите на оръдията се обслужват ръчно. Зареждането им е картузно. Зарядът е поместен в копринен картуз и съдържа 140,6 кг барут. Той придава на 394,6 кг бронебоен снаряд начална скорост от 823 м/с. При максималния ъгъл на възвишение от 15° това дава максимална далечина на стрелбата от 18 290 м. Боезапасът съставлява 100 снаряда на оръдие.
Оръдията са разположени в кулите Mark 8 с електрическо задвижване. При това редица операции, които на европейските линкори са механизирани, тук се изпълняват ръчно. Подаването на снарядите е двустадийно. Зарядите и снарядите се подават от подемници в претоваръчното отделение, а след това се претоварват ръчно на горните подемници, по които вече и се качват към бойното отделение. Зареждането на оръдията може да се извършва в произволен ъгъл на насочване. Въртенето на кулите се осигурява от два електромотора с мощност 25 к.с. Вертикалното насочване на всяко от оръдията става чрез 15-силен електродвигател. Задвижването на досилателя има мощност 10 к.с. Всички механизми имат резервно ръчно задвижване.
Противоминната артилерия се състои от 16 от новите 127-мм оръдия Mark 7 с дължина на ствола 51 калибра. Четири от тях се намират в кърмовия каземат. Две оръдия има в каземат в носовата част, още две има над тях. Останалите 8 са разположени в основния каземат.
Оръдията Mark 7 имат ръчно картузно зареждане. Комплектоват се с три типа снаряди – бронебоен, полубронебоен и фугасен. Зарядът барут от 11,1 кг придава на 22,7 кг снаряд много висока начална скорост – 960 м/с. Високата скорост осигурява настилна траектория и добра бронепробиваемост. Благодарение на тези характеристики и високата скорострелност – 8 до 9 изстрела в минута – те влизат в състава на въоръжението на всички последващи американски дредноути. Счита се, че то е достатъчно за нанасянето на повреди по миноносците и даже по леките крайцери на противника. Монтирането им е върху установките Р13, осигуряващи ъгли на вертикално насочване в пределите от —10° до +15°. При максималния ъгъл на възвишение максималната далечина съставлява 12 850 м. Боезапасът на корабите съставлява 240 снаряда на оръдие.
Освен това през 1919 г. са поставени шест 76-мм зенитни оръдия Mark 2. Линкорите към момента на построяването имат и два 533-мм бордови подводни торпедни апарата с боезапас от 8 торпеда. Оръдие 12"/45 Mark 5 5"/51 Mark 7Година на започване на експлоатацията 1906 1911Калибър, мм 305 127Дължина на ствола, калибри 45 51Скорострелност, изстрела в минута 2 – 3 8 – 9Ъгли на вертикално насочване −5°/+15° −10°/+15°Тип зареждане картузно картузноТегло на снаряда, кг 394,6 22,7Начална скорост, м/с 823 960Максимална далечина на стрелбата, м 18 290 12 850Боезапас, снаряда на оръдие 100 240
Модернизации Според опита от Първата световна война, през 1919 г., е двойно усилено бронирането на покривите на кулите и бойната рубка. Поставени са нови прибори за централизирано управление на артилерийската стрелба, на мачтите са разположени указатели за дистанцията „range clocks“, а върху барбетите е нанесена скала, показваща ъгъла на завъртане на кулите – „deflection scales“.
Според резултатите на Вашингтонската конференция двойката линкори остава в строй, но към средата на 1920 години те видимо са остарели. В периода 1924 – 1927 г. те преминават основна модернизация в процеса на основния им ремонт.