Брестак е село в Североизточна България. То се намира в община Вълчи дол, Варненска област. Името му до 1934 година е Караагач („Тъмно дърво“).Николай Мичев, Петър Коледаров. „Речник на селищата и селищните имена в България 1878-1987“, София, 1989.

География Село Брестак се намира на 46 километра от Варна.

История В народните предания се говори, че село Брестак (Караагач) е основано на това си място в турско време.

През 1895 г. местни учители изпращат финансова помощ за двама уволнени варненски учители.Народна самозащита - дигитално копие -27 май 1895, No. 21, 4 стр.

През 1905 г. селото е административно седалище на околийско управление.Варненски общински вестник - дигитално копие - 25/05/1905, No. 9, 4 стр. През 1914 г. в селото функционира държавна жребцова станция под контрола на варненския окръжен ветеринарен лекар.Варненски окръжен вестник - дигитално копие - 01 април1914, No. 7=8, 12 стр. На 9 май 1915 с тържества и игри в селото се открива седмичен (съботен) пазар за едър и дребен добитък.Свободен глас - дигитално копие - 17 май 1915, No. 19, 2 стр.

С решение на Министерски съвет от март 1923 г. в селото е открита телефоно-пощенска станция.Земледелски глас - дигитално копие - 24 март 1923, No. 33, 2 стр.

През 1933 г. географът Васил Маринов изследва селото и го определя в рамките на антропогеографските граници на Делиормана и съобщава за течащата през селото Кара-агачка река.Васил Маринов. Положение, име, граници, пространство и административно деление на Дели-ормана / Известия на Българското географско дружество / КН. I – 1933, стр.229

На 6 февруари 1936 г. министърът на народното стопанство Димитър Вълев закрива седмичния пазар в селото поради липса на стопанско оправдание.Варненски новини - дигитално копие - 06 февруари 1936, No. 5551, 4 стр.

През годините с. Брестак е растяло от центъра, към периферията си концентрично, като през 1956 г. то вече има 2526 жители и 509 къщи. С настъпването на демографските и миграционни процеси след 1960 г. броят на жителите му прогресивно намалява. Сега вече те са под 1000, но въпреки това с. Брестак си остава най-старото и най-голямото село в района на община Вълчи дол. Хората, живели през годините в с. Брестак, са били предимно земеделци, животновъди и занаятчии.

Население Численост на населението според преброяванията през годините:

Етнически състав Преброяване на населението през 2011 г. Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.: Численост Дял (в %) Общо 970 100.00Българи 851 87.73Турци 66 6.80Цигани 30 3.09Други ? ?Не се самоопределят ? ?Неотговорили 18 1.85

Религии Местните жители са гагаузи. Православни християни.

Икономика В селото има свинеферма и фуражен завод на групата за производство на месни продукти „Бони“

Източници

Категория:Села в област Варна Категория:Населени места в община Вълчи дол Категория:Гагаузки селища