Грамота на Вук Бранкович за манастира „Свети Георги Бързи“ е дарствена грамота, издадена през 1377 г. от сръбския деспот Вук Бранкович, с която деспотът подарява скопския манастир „Свети Георги Бързи“ на Хилендарския манастир, за да служи като гостилница на хилендарските монаси при посоещенията им в Скопие.

Съдържание В експозицията на грамотата Вук Бранкович съобщава за посещението на брат си Герасим, който е бил изпратен от игумена и братския събор на манастира „Света Богородица Хилендарска“ в Света Гора с молба да им се даде килия в град Скопие, където манастирът и братството не е са имали никакъв подслон. Вук откликва на молбите, като предава под властта на Хилендар манстира „Свети Георги Бързи“ с всичките му метоси, села и права, с които той е разполагал дотогава. Освен това на Хилендар се предоставят същите имунитетни права над този манастир, каквито атонският манастир притежава и спрямо другите си метоси, а именно в тях да нямат власт служителите на светската и църковната власт.

Грамотата определя и дела от приходите на манастира „Свети Георги“, от който следва да се ползва Хилендарският манастир – половината от общите си годишни приходи „Свети Георги“ следва да запазва за собствена издръжка, а другата половина – да се дава на Хилендарския манастир.

Грамота завършва със санкция – проклятие, насочено срещу всекиго, който дръзне да наруши разпоредбите ѝ..

За дата на грамотата е посочена 6885 година от сътвеорвнието на света, което отговаря на периода септември 1376 – август 1377 г.

Характеристики Грамотата е запазена в оригинал и се съхранява в архива на Хилендарския манастир. Написана е с черно мастило върху лист хартия с размери 22.8 x 22 cm., който е залепен върху втори лист. Текстът на грамотата заема 16 реда и е изписан с канцеларски бързопис от втората половина на XIV век. Инвокационният кръст в началото и подписът на Вук Бранкович в края на грамотата са изписани с червено мастило. Под подписа е поставен восъчен печат.

Грамотата контрастира със скромния обем и лаконичността си на другите две изветни грамоти, отнасящи за „Свети Георги Бързи“ – Виргинската грамота на българския цар Константин Тих Асен отпреди 1277 г. и грамотата на сръбския крал Стефан Милутин от 1300 г. Липсата на сведения за манастира в изворите между 1300 г. и 1377 г., както и фактът на неочакваното претворяване на богатия и изключително привилегирован кралски манастир „Свети Георги Бързи“, какъвто го описва грамотата на Милутин от 1300 г., в обикновен хилендарски метох, дава основание да се смята, че в течение на първите три четвърти на XIV век „Свети Горги Бързи“ е загубил не само своя висок ранг, но и по-голяма част от своето богатство.. Така например в Бранковичевата грамота не е посочен нито един от множеството имоти на „Свети Георги“, пръснати според по-раншните грамоти из цяла Северна Македония и в самата Скопска област, като в грамотата от 1377 г. те са сведени до един единствен метох в град Скопие и близката му околност. По всичко личи, че към времето на написване на грамотата на Вук Бранкович „Свети Георги Скоропостижник“ вече не е бил способен да отстоява своите права и привилегии на административно, съдебно и икономическо ниво, съхранявайки единствено собствеността си над посочения метох в Скопие.. Така в навечерието на османското завладяване на Македония „Свети Георги“ най-вероятно отдавна е бил бледо копие на бляскавия и имотен кралски манастир от първите години на XIV век – нищо повече от една килия, която е служила за подслон на хилендарските монаси в Скопие.

Текст на грамотата Превод на български език

Бележки

Източници

Категория:История на Македония Категория:История на Сърбия Категория:Исторически документи Категория:История на Скопие Категория:Хилендарски архив Категория:Основани в Европа през 1377 година Категория:Средновековни сръбски текстове