Нели Aтанасова Садовска е българска поетеса, авторка на стихосбирки с лирика.

Биография Родена е на 19 януари 1943 година в Босилеград, тогава все още в Царство България.

Когато е родена, баща ѝ адвокат Атанас Танчев Садовски (деец на БЗНС „Врабча 1“, а след 1945 на Българския земеделски народен съюз – Никола Петков), дотогава кмет на Брегово, е комисар в Босилеград по продоволствието след кратковременното завръщане на Западните покрайнини към България. Майка ѝ Мария Атанасова Захариева произхожда от босилеградския род на известния етнограф, фолклорист и краевед Йордан Захариев, член-кореспондент на БАН.

През 1944 г. семействата ѝ се установява в Садовец, Луковитско, родното село на баща ѝ, в което тя прекарва ранното си детство. От 1950 до 1952 година баща ѝ е интерниран в концентрационния лагер Белене на остров Персин като политически затворник, обявил се против насилствената колективизация в България и отнемането на земите от собствениците им в полза на ТКЗС; реминисценции от този период, свързани с темата за заточението, обезземляването и обезкореняването, се съдържат в книгите на поетесата „Острова“ и „Пустоцвети“ Нели Садовска, „Пустоцвети“, София: Издателско ателие „Аб“, 1999 ..

Нели Садовска завършва гимназия в Луковит и висше образование в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ с първа специалност „Българска филология“ и втора специалност „Славянска филология“ (руски и хърватски език и литература) през 1966 година. Като журналист работи по теми от актуалната литературна, театрална и кинокритика, автор е на над 600 статии и рецензии за националния и регионалния печат. От 1973 със семейството си се установява в Кюстендил, отначало като специалист-уредник в отдел „Етнография и фолклор“ на Регионалния исторически музей в Кюстендил, журналист и преподавател по литература, а от 1982 като главен редактор на вестник „Руен“.

От 1987 г. живее в София, а през 1992 заминава за Виена, записвайки докторат в Института по славистика на Виенския университет, където неин научен ръководител отначало е гост-професорът Славомир Волман, а от 1994 г. проф. Сергей Аверинцев. Това е и най-продуктивният период в творчеството ѝ, през който излизат десет от дванадесетте ѝ книги (виж раздел 2.2. „Стихосбирки“).„Поетичният свят на Нели Садовска“, Цветанка Атанасова // „Литературен вестник“: седмично издание. ISSN 1310 – 9561. V, 1 (18 – 24 януари 1995), стр. 2. През 1994 г. е сред учредителите на Сдружението на българските писатели. След внезапното тежко заболяване (2002 – 2003) и смъртта на Аверинцев Садовска се съсредоточава изцяло върху литературната си дейност, като остава във Виена до края на живота си – общо 27 години – заедно със сина си Велизар Садовски, старши научен сътрудник в Австрийската академия на науките.

Нели Садовска умира във Виена на 23 юли 2019 година след тежко боледуване (метастазирал рак). Погребана е на Хийтцингското гробище край Шьонбрун, „последната обител на творците“ на Виена, известно с гробовете на художници като Густав Климт и Коломан Мозер, на архитекта на виенския стил сецесион Ото Вагнер, на поети като Франц Грилпарцер и композитори като Албан Берг.

Творчество В сборни издания Лирическите стихотворения на Нели Садовска излизат от 1980 година насетне в основните български литературни периодични издания като списание „Пламък“, вестниците „Литературен форум“„Литературен форум“, ISSN 0861 – 2153, брой 2 (425), 5 – 11 септември 2000 „Литературен форум“, ISSN 0861 – 2153, XLVIII, 3 (20 – 26 януари 1993) . и „Литературен вестник“„Литературен вестник“, ISSN 1310 – 9561, V, 23 (5 – 11 юли 1995) .„Литературен вестник“, ISSN 1310 – 9561, IX, 13 (7 – 13 април 1999) ., алманасите „Море“, „Струма“, „Тракия“ и „Юг“, списанията „Демократически преглед“„Демократически преглед: списание за либерално гражданско общество и култура“ = Democratic review: a magazine for liberal civic society, ISSN 1310 – 2311, XXVIII, 1996, 8 – 9 стр. 408 – 413 . и „Мост“Мост. Алманах за експериментална поезия, година II, 1990, брой 2Мост. Тримесечно списание за поезия и изобразително изкуство, ISSN 0861-122X, 2 (1998). , серията поетични сборници на Националния дворец на културата „Лирика 2005“, „Лирика 2006“, „Лирика 2007“, „Лирика 2008“, „Лирика 2009“, литературната секция на ежедневника на Съюза на демократичните сили „ Демокрация“Демокрация: национален всекидневник. ISSN 0861 – 1076. XII, 33 (9 февруари 2001) . и др. Литературно-художественият алманах „Море“ с главен редактор Недялко Йорданов публикува в поредица броеве между 1982 и 1988 основен дял от стихотворенията, съдържащи се в първата ѝ книга „Сърце в тревите“.

Между 1990 и 2004 г. излизат от печат дванадесет стихосбирки на поетесата, публикувани в поредица от издателства като „Кръг 39“, „Отечество“, „Оммо-Галакс“, „Дилемма“, „Хейзъл“, библиотека „Art'L“ на Издателска къща „Критика и хуманизъм“, Издателско ателие „Аб“. Две от книгите са издадени повторно след изчерпване на тиражите на първите издания. Илюстрациите и оформлението на кориците са дело на водещи български художници като Васил Крапчански, Кеазим Исинов („Студенец“, „Слънчасала луна и луничаво слънце“, „Как луничавата слънчасалия сваля“, „Пълна луна за слънцето е празник“), Иван Яхнаджиев (второ издание на „Смоковницата“), Станислав Вълканов, Георги Трифонов („Неделните деца“) и др. Антологията „Стъклопис / Stained Glass“ е публикувана като двуезично издание на български и английски, като преводът е дело на филолозите Франсис М. Картър, проф. Владимир Филипов и Калина Филипова.

Свои стихосбирки Първата поетична книга на Нели Садовска, „Сърце в тревите“, излиза едва след промяната от 1989 със забавяне от 8 – 9 години (и отхвърляне през 1983 г. от изд. „Народна младеж“ с довода: „[...] безпартийната авторка никога не е била член на ДКМС!“) – през 1990 в издателство „Кръг 39“, създадено от поета Едвин Сугарев, основател на дисидентското литературно списание „Мост“, в което е отпечатан и цикъл стихотворения на Садовска. Още от началото на пътя ѝ в поезията творбите ѝ се радват и на положителните отзиви на емблематични творци като Борис Христов, Биньо Иванов, Недялко Йорданов, Николай Кънчев (който е и автор на рецензия за книгата ѝ „Неделните деца“), Федя Филкова, Иво Петрунов (рецензент-вносител за печат в издателство „Кръг 39“ на първото издание на „Сърце в тревите“), Екатерина ЙосифоваСрв. рецензията на Екатерина Йосифова за книгата на Нели Садовска „Сламено легло“ (1995) във вестник „Континент“, № 150, 30 юни 1995, стр. 27., Валентин Дишев (в чиято поредица „Art'L“ на Издателска къща „Критика и хуманизъм“ излиза втората ѝ книга „Стени под наем“), Димитър Керелезов (издател на стихосбирката ѝ „Острова“), Явор Константинов (публикувал първото издание на „Смоковницата“) и особено Анго и Ана Боянови (в чието издателство „Ango Boy“ и издателско ателие „Аб“ са отпечатани четири първи и две втори издания на стихосбирки на поетесата), на видни литературни критици като проф. Михаил Неделчев, Атанас СвиленовСрв. рецензията му за цикъла стихотворения на Нели Садовска „На слънцето му съмва, то възлиза“ // Демокрация: национален всекидневник. ISSN 0861 – 1076, XII, 33 (9 февруари 2001) ., проф. Богдан Богданов, доц. Цветанка АтанасоваЦветанка Атанасова, „Поетичният свят на Нели Садовска“ . // „Литературен вестник“: седмично издание. ISSN 1310 – 9561. V, 1 (18 – 24 януари 1995), стр. 2. и доц. Людмила МалиноваЛюдмила Малинова, Поетическите видеоклипове на Нели Садовска. // „Мост“, 1998, № 2 (декември), стр. 54 – 55. от Института за литература при БАН, както и на редактори на водещи издания за поезия и белетристика като Петър Караангов, Недялко Йорданов, Марин Георгиев, Николай Искъров.

Произведения Сърце в тревите„Сърце в тревите“ (първо издание) в Каталога на Австрийската национална библиотека.. София: Издателство „Кръг 39“, поредица „Колекция 39“, № 3. Стени под наем„Стени под наем“ в Електронния каталог COBISS на Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“ и в Каталога на Австрийския библиотечен съюз. София: Издателска къща „Критика и хуманизъм“, поредица „Art'L“. Студенец„Студенец“ в Електронния каталог COBISS на Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“ .. София: Дилемма, 1992. Острова„Острова“ в Електронния каталог COBISS на Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“ , във Виртуалния каталог на Университетската библиотека в Карлсруе, Германия, и в Световния библиографски каталог WorldCat.. София: Оммо-Галакс, 1994. Сламено легло„Сламено легло“ в Електронния каталог COBISS на Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“ , във Виртуалния каталог на Университетската библиотека в Карлсруе, Германия, и в Световния библиографски каталог WorldCat.. София: Издателство „Отечество“, 1995. ISBN 954-419-051-1. Смоковницата„Смоковницата“ (първо издание) в Електронния каталог COBISS на Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“ , във Виртуалния каталог на Университетската библиотека в Карлсруе, Германия, и в Световния библиографски каталог WorldCat.. София: Издателство „Хейзъл“, 1996. ISBN 954-8283-12-3 Сърце в тревите (второ издание)„Сърце в тревите“ (второ издание) в Електронния каталог COBISS на Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“ , в Каталога на Австрийския библиотечен съюз и в Световния библиографски каталог WorldCat.. София: „Ango Boy“, 1999. ISBN 954-737-020-0. Пустоцвети„Пустоцвети“ в Електронния каталог COBISS на Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“ и в Каталога на Австрийския библиотечен съюз.. София: Издателско ателие „Аб“, 1999. ISBN 954-9885-86-0. Слънчасала луна и луничаво слънце„Слънчасала луна и луничаво слънце“ в Електронния каталог COBISS на Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“ , в Каталога на Австрийския библиотечен съюз и в Световния библиографски каталог WorldCat.. София: „Ango Boy“, 1999. ISBN 954-8786-67-2. Смоковницата (второ издание)„Смоковницата“ (второ издание) в Каталога на Австрийската национална библиотека.. София: Издателско ателие „Аб“, 1999. ISBN 954-9885-14-3. Неделните деца„Неделните деца“ в Електронния каталог COBISS на Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“ , във Виртуалния каталог на Университетската библиотека в Карлсруе, Германия, и в Световния библиографски каталог WorldCat.. София: Издателско ателие „Аб“, 2000. ISBN 954-737-106-1. Как луничавата слънчасалия сваля„Как луничавата слънчасалия сваля“ в Каталога на Австрийската национална библиотека.. София: Издателско ателие „Аб“, 2001. ISBN 954-737-177-0. Пълна луна за слънцето е празник„Пълна луна за слънцето е празник“ в Електронния каталог COBISS на Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“ , във Виртуалния каталог на Университетската библиотека в Карлсруе, Германия, и в Световния библиографски каталог WorldCat.. София: Издателско ателие „Аб“, 2002. ISBN 954-737-296-3. Стъклопис / Stained Glass„Стъклопис / Stained Glass“ в Електронния каталог COBISS на Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“ .. София: Издателско ателие „Аб“, 2003. ISBN 954-737-381-1.

Публични представяния на творчеството на Нели Садовска се състоят в рамките на поредицата „Творци на живо“ в Националния дворец на културата, в Столичната библиотека, в предавания на Българското национално радио („Нещо повече“ по програма „Хоризонт“ с водещ Величко Конакчиев) и Българската национална телевизия („Салон на книгата“ с водещ Милка Русева), както и в Българския културен център „Дом Витгенщайн“, Виена.

Източници

Външни препратки Атанасова, Цветанка: „Поетичният свят на Нели Садовска“ . // „Литературен вестник“: седмично издание. ISSN 1310 – 9561. V, 1 (18 – 24 януари 1995), стр. 2. Свиленов, Атанас: „На слънцето му съмва, то възлиза“ . // Демокрация: национален всекидневник. ISSN 0861 – 1076, XII, 33 (9 февруари 2001), стр. 18. От и за Нели Садовска в електронния библиографски каталог COBISS Книги от Нели Садовска в Международния виртуален каталог KVK на Университетската библиотека в Карлсруе, Германия Книги от Нели Садовска в Световния библиографски каталог WorldCat

Литература