Марко Христов Касабов е български революционер, деец на Върховния македонски комитет и Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
Биография Роден е в 1869 годинаКъм 18 март 1943 година е на 74 години в кайлярското село Конуй, тогава в Османската империя, днес Дросеро, Гърция. Заминава за Свободна България и се установява във Варна. В 1895 година е привлечен към Македонската организация лично от водачът ѝ Борис Сарафов. Опитва се да вземе участие в Четническата акция в същата година, но е възпрепятстван от властите. В началото на 1896 година, заедно с Димитър Стоянов е изпратен легално като организатор и действа като куриер между Битоля, Лерин и Кайляри. Касабов организира закупуването и доставката на оръжие с пари на комитета и организира много селски комитети в района. Така например Касабов и Стоянов поставят основите на революционния комитет в Мокрени.
В 1899 година, заподозрян от османските власти, нелегално бяга от Македония в Свободна България. Членува в Македонско-одринското спомагателно дружество „Родопи“ на Петко Киряков, отцепило се на 21 ноември 1899 година от дружество „Странджа“. Касабов е член на настоятелството заедно с Никола С. Андреев - подпредседател, Александър Македонски - секретар, Димитър Янев Деревингов - касиер и Васил Я. Вергов и Мичо Стамчев - членове. Дружеството си поставя за цел „да помага на наши братя бедни, изоставени и изпаднали тук във Варна, които са били ратници и ще ратуват за благото на Македония и Одринско“. На 31 януари 1900 година единодушно дружество „Родопи“ се присъединява към Варненското македоно-одринско дружество.
В 1902 година се опитва да се включи в четата на полковник Анастас Янков, но отново е възпрепятстван от властите. Минава в четата на поручик Любомир Стоенчев и Христо Танушев, която е предадена към отряда на генерал Иван Цончев. С него Касабов взима участие в Горноджумайското въстание и участва в сражението при Бистрица, в което е ранен Цончев.
Негови синове са комунистическите дейци Благой Касабов и Симеон Касабов.Коминтернът и България (март 1919 – септември 1944), том ІІ Документи, Главно управление на архивите при Министерския съвет, Архивите говорят №37, София, 2005, стр. 1180.
На 18 март 1943 година, като жител на Варна, подава молба за българска народна пенсия, която е одобрена и пенсията е отпусната от Министерския съвет на Царство България.
Родословие
Бележки
Категория:Български революционери от Македония Категория:Дейци на ВМОРО Категория:Родени в Конуй Категория:Български имигранти от Македония във Варна Категория:Дейци на ВМОК Категория:Участници в Горноджумайското въстание Категория:Дейци на ВМОРО, ВМОК, ВМРО и ВДРО, получили българска народна пенсия