Ариф Старова () е югославски историк, преводач от османски турски.
Биография Роден е в Поградец, Османската империя, на 1 март 1898 година в земеделското семейство на албанеца Ахмед Карафил Сулстарова и туркинята Хазбие, внучка на битолския кадия Ибрахим Ехтем. Ахмед вероятно е роден в 1862 година в Старова е син на Мехмед Али бег и внук на легендарния Сулстарова. Негов вуйчо е Али Фетхи Окяр. От майка си научава турски и френски, а от баща си албански. Завършва основно образование и два гимназиални класа в Поградец, по време на окупациято от Антантата през Първата световна война. Тъй като знае френски работи като преводач, а по-късно и като администратор в Командването на Френската зона, начело с генерал Огюст Едуар Иполит Мортие. В този период се запознава с класическите френски автори Монтескьо, Волтер, Русо, Мирабо.
Наклеветен, бяга в Цариград, столицата на воюващата на противниковата страна Османска империя, където живее при вуйчо си Али Фетхи Окяр. От 1918 до 1921 година завършва гимназия в Цариград и след това класическо шериатско право и ислямска философия в Цариградския университет. След дипломирането си майка му и вуйчо му искат да остане в Турция и да работи като съдия, като вуйчо му, който има голямо влияние върху формирането на Ариф Старова, го представя на приятеля си водач на новата република Мустафа Кемал. Ариф обаче решава да се върне при семейството си и в началото на 1925 година пристига в Албания и започва работа юрист - първоначално е помощник-съдия в Околийския съд в Поградец, след това от 1927 година съдия в Окръжния съд на Колония, а от 1929 година е адвокат в Поградец. Жени се за 16-годишната Ервеха, дъщеря на Теки бег Руси от Лесковик.
В 1943 година със семейството си се мести в Струга, където също работи като адвокат. В 1944 година се мести в Тетово.
Остава във Федерална Югославия след войната и е просветен работник в Тетово. В 1945 година се мести в Скопие, където е съдия в Околийския съд. В 1948 година за кратко е публицист в Дирекцията за информация при Правителството на Народна република Македония, а след това до 1951 година е публицист в Комитета за университетите. Председател е на Друеството на албанските емигранти в Народна република Македония и член на Комитета на албанските емигранти във Федеративна народна република Югославия.
От 1948 до 1951 година е ангажиран в Института за национална история като специалист по османско-турски език. В 1951 година във вакъфа на една джамия в Битоля открива 185 османски сиджили от 1612 до 1912 година, съхранявани в Ориенталската библиотека на Института за национална история, която в същата година се мести в Държавния архив на Македония, където е прехвърлен на работа и Старова. В 1952 година става ръководител на новосформирания Отдел по ориенталистика в Архива. Заедно с Методия Соколоски, Ванчо Бошков и Фетах Исхак превежда и редактира поредицата „Турски документи за македонската история“. Оставя много непубликувани преводи.
Пенсионира се в 1964 година, но продължава да превежда османски документи, като същевременно е и съдебен преводач от френски, от турски, италиански и албански.
Умира в Скопие в 1976 година.
Негови синове са писателят Луан Старова и политикът Вулнет Старова.
Родословие
Бележки
Категория:Северномакедонски историци Категория:Османисти Категория:Северномакедонски албанци Категория:Родени в Поградец Категория:Възпитаници на Истанбулския университет