Обикновеният синчец (Scilla bifolia), известен още и като двулистен синчец или само синчец, е тревисто многогодишно растение, израстващо от подземна луковица,Pignatti S. – Flora d'Italia – Edagricole – 1982 Vol. III, pg. 365 принадлежащо към род Scilla от Семейство Кокичеви (Asparagaceae).Обща информация У нас носи множество наименования: горски синчец, бъклец, бакълчец, горски гороцвет, див зюмбюл, синиче, лучка, синче, син бабин бакълчец, синчец-бъклец, син бъкълчец, синявица, сънчец-бъклец. Синчецът не е защитен от Закона за биологичното разнообразие.
Етимология Епитетът bifolia означава „двойнолистен“.
Устройство Обикновеният синчец е многогодишно, тревисто растение с луковица, достигаща максимални размери до 3 см в диаметър. Напролет от нея прорастват две листенца и едно цветоносно стъбло. Листата имат ланцетовидна форма, а стъблото достига максимална височина до 25 см.
Сините цветчета на растението са събрани в рехаво съцветие на върха на стъбълцето в група от 2 до 10. Всяко цветче има шест сини венчелистчета, дълги от 6 до 12 мм в разперена формация. Понякога могат да бъдат бели или розови на цвят. Цъфти от февруари до май.
Плодовете на двулистния синчец представляват капсула, с дължина от 6 до 12 мм. Тя е разделена на 3 по-малки сферични кутийки. Всяка от тях съдържа по 1 – 2 семенца.
Разпространение Обикновеният синчец е родом от Европа и Западна Русия на юг през Турция до Сирия. Ареалът на разпространение обхваща Апенини, Алпи, Балкански полуостров, Мала Азия.
Растението се среща на сенчести места, гори от бук или широколистни дървета и планински пасища.Pignatti S. – Flora d'Italia – Edagricole – 1982 Vol. III, pg. 365 Расте на 100 – 2000 м надморска височина.
В България В България вирее на надморска височина от 200 до 2200 метра в цялата страна. Обича да расте из храсти и поляни, преди да се разлистят дърветата, за да се възползва из цяло от слънчевата светлина.
Приложения Обикновеният синчец има декоративна стойност. На красотата му е посветено стихотворението „Песента на синчеца“ от Иван Вазов.
Екстракт от растението се ползва като съставна единица на козметични средства и миещи препарати.
Използва се за направата на хомеопатично лекарство.
Химичен състав Цялото растение е изследвано за съдържание на сърдечни гликозиди. Потвърдени са минимални количества на сциларозиди в луковиците. Във всички негови части не е открит просцилардин А.
Таксономия Подвидове Scilla bifolia subsp. bifolia Scilla bifolia subsp. buekkensis (Speta) Soó Scilla bifolia subsp. rara Trávníček Scilla bifolia subsp. spetana (Kereszty) Trávníček
Култивирани сортове
Култивираният сорт „Rosea“ има бледорозови или бели цветове.
Синоними Синонимите на Scilla bifolia включват: Adenoscilla bifolia (L.) Gren. Anthericum bifolium (L.) Scop. Genlisa bifolia (L.) Raf. Hyacinthus bifolia (L.) E.H.L.Krause in Sturm Ornithogalum bifolium (L.) Neck. Scilla alpina Schur Scilla carnea Sweet Scilla decidua Speta Scilla dubia K.Koch Scilla longistylosa Speta Scilla minor K.Koch Scilla nivalis Boiss. Scilla pleiophylla Speta Scilla resslii Speta Scilla secunda Janka Scilla silvatica Czetz Scilla uluensis Speta Scilla voethorum Speta Scilla xanthandra K.Koch Stellaris bifolia (L.) Moench
Други На горския синчец е наречена улица в квартал „Драгалевци“ в София ().
Източници
Категория:Синчец