Крушевският революционен район от Битолския революционен окръг на Вътрешната македоно-одринска революционна организация обхваща териториите на Крушевската нахия от Битолска кааза в Османската империя с главен град Крушево. Районът е добре организиран и активно участва в подготовката и реализацията на Илинденско-Преображенското въстание, по време на което е провъзгласена така наречената Крушевска република, а при потушаването на въстанието Крушево е изгорено.
История Основаване на комитета и първи години (1895 - 1902)
На 1 септември 1895 година учител в Крушево става Кирил Янков от Кайлярско. На 7 септември 1895 година от Прилеп пристигат водачите на ВМОРО Павел Христов и Никола Мильовски, които привличат Янков във ВМОРО и му възлагат да организира революционен комитет в Крушево, което той прави на 14 септември, Кръстовден, в Демирова кория над Крушево.
Първите членове на революционния комитет са Матей Нешков, Димитър Велянов и Миту Секулов. След това Янков постепенно привлича към революционното дело Наки Стефанов Карев, Унчу Г. Велянов, Георче Тренков, Илче Стойчев, Томе Никлев, които организират първите градски групи. В 1896 година в Организацията влизат Тирчу Секулов, Гурко Д. Божинов, Коле Ивановски, Велчу Николов Еца, Петруш Н. Карев, Томо Кръстев Дойчин, а по-късно Павле Костев, Тирчу Карев, Христо П. Кюркчиев, Вангю Георчев Белич, Коле Шапърдан и други търговци, занаятчии, работници от града.
Покръщаването на селата в нахията и околностите започва веднага, но се засилва по време на главния учител Димитър Иванов и учителя Петър Ацев. За да се улесни проникването на революционните идеи сред гражданите, е основано неделно училище за мъже и жени, а за покръщаванията по селата се правят чести излети и екскурзии по случай различни местни празници. С апостолска дейност в района по-късно се заемат дошлите от България Йордан Пиперката и Гюрчин Наумов. Първата районна чета в Крушевско е създадена на 3 март 1901 година и е оглавена от Никола Русински, като в нея влизат Йордан Пиперката, Гюрчин Наумов, Велко Марков и Георги Сугарев. На 15 август 1901 година Никола Петров получава нареждане да се премести в Прилепско, а Пиперката – в отделения от Крушовския Демирхисарски революционен район. Четата е оглавена от Велко Марков.
Обхванати селища (1901) Крушевски революционен район от август 1901 г. Селища и къщи Селище Български Турски Помашки Влашки Албански Черкезки Крушево 1300 1450 100 Алданци 40 Арилево 25 Бучин 60 Бела църква 60 Борино 40 Беранци 40 Белушино 10 35 Белица 50 Бирино 8 Бараково 28 Вогяни 25 Върбовец 50 Вранче 50 Вардино 35 Граище 10 Годивле 25 Горно Дивяци 100 Долно Дивяци 50 Дреново 120 Дебрище 250 Единаковци 30 Житоше 17 160 Журче 40 Зашле 100 Иваневци 70 Крушеани 45 Корейнца 25 Крапа 50 Кочища 5 15 Кривогащани 120 Кошино 30 Локвица 45 Локвени 30 Латово 35 Лознени 30 Лажани 180 Манастирище 20 Новоселани 20 Ново село 50 Норово 68 Острилци 35 Обършани 75 Подино 20 Пласница 150 Пуста река 100 Пашино Руфци 40 Пресил 55 Растойца 20 Ракитница 48 Селце 70 Саждево 65 Сръбци 60 Суховърлци 15 Сопотница 80 Свето-Митрани 40 Света 50 15 Сланско 80 Свето-Тодоре 30 Търновци 110 Тръстеник 6 Турско 28 Црешнево 30 Джван 60 Якреново 37
В Крушево е организирана и терористична група, чиито цели са да насажда страх у слабодушните граждани, да подпомага въоръжаването на Организацията като събира данък от богатите и да изпълнява екзекуции на осъдени от Организацията мюсюлмани и християни в Крушево и района. В нея влизат Вангю Г. Белич, Коле Иванов, Вангю Топуз, Георги Иванов, Такю К. Ашлака, Мате Сечков, Ванчу Котев Белувче и други.
В 1902 година в Крушево избухва афера с Неделното училище, вследствие на която Димитър Иванов бяга в България, а Петър Ацев става войвода в Прелепско. Ръководството на Крушевския комитет е поето от архидякон Йосиф Пречистански.
Афери от 1902 година
През 1902 година три големи афери разстройват революционното дело в Крушевския район. През пролетта властите взимат повод от едно оплакване на българското население и изпращат в града анкетна комисия, чиято истинска цел е да открие революционната мрежа, за която турците имат подозрения. В резултат избухва Крушевската афера, при която десетки революционни дейци от Крушево и Крушевско са арестувани и измъчвани, а трима учители и няколко граждани стават нелегални в четата на Велко Марков.
Малко по-късно, през май 1902 година, след предателство, четата на Марков е обградена в Ракитница и въпреки помощта на милиция от Крушево и околните села, както и от четата на Йордан Пиперката, не успява да пробие обръча и от 14 души се спасяват само 4 четници, като загива и войводата Марков. При последвалата Ракитнишка афера отново са арестувани десетки революционни дейци и е разкрита част от организационното оръжие.
Малко след края на Ракитнишката избухва нова - Михайловата афера, след като в Битоля е заловен доставчикът на оръжие Кола Михайлов и той издава скривалището на оръжие в Крушево в дома на Фания Такю Ляпова. Благодарение на факта че то се оказва празно, са арестувани само 30 по-видни граждани и домакинята на къщата Фания Ляпова. Освен Кола в затвора попадат и четирима негови другари - Йосиф от Жабени, Битолско, Тане и двама турци, които са измъчвани, но не издават нищо.
Подготовка за въстание След смъртта на Велко Марков ръководството на Крушевската чета е поето от четника му Гюрчин Наумов, който е опитен и се ползва с доверие от населението, а в началото на 1903 година в Крушевско идват и четите на Питу Гули и Иван Наумов Алябака. С Питу Гули идват и опитните дейци Андрей Докурчев, Тодор Христов – Офицерчето, Ташко Карев и Коста Попето. Делегатът на Крушевския район на Смилевския конгрес през май 1903 година Никола Карев е сред малцинството делегати, настояващи за отлагане на въстанието поради липса на достатъчно оръжие.
В града така наречената Интелектуална група се занимава с леене на куршуми, които се разпространяват по селата. В нея влизат учителите Никола Киров, Стерю Блажев и Ташко Попхристов, кандидат-учителят Наум Томалевски, гимназистите Михаил Станоев, Тома Константинов, Мито Тръпчев, шивачът Ванчу Делев, дърводелецът Велко Пецан и каменоделецът Ставре Трайков. Специални фурни в Осоя и в село Пуста река правят галети. Всички членове на Организацията - граждани и селяни, минават обучение по стрелба в гората. Тодор Христов, подпомогнат от учителите Фания Ракиджиева, Коца Йосева и Ташко Попхристов, обикаля беладието, хюкюмата, пощата и казармата, за да направи план за овладяването на ключовите обекти в града. Към войводите Христов и Алябака се присъединява и Антиноген Хаджов.
Смилевският конгрес определя следното горско началство за района: Никола Карев, Тодор Христов, Тома Никлев и Антиноген Хаджов, като Никлев и Хаджов са членове ръководители на Крушевския комитет. Към началството по време на въстанието се присъединяват и двамата градски ръководители Григор Д. Божинов и учителят Тодор Павлов. Районът разполага със 750 бойци, въоръжени с пушки гра, капаклии („Снайдер“ 1865), бердани, мартини и само 20 манлихери и маузерки. Революционерите са разпределени в осем отряда: