Минералогичният музей „Александър Ферсман“ на Руската академия на науките се намира в Москва, Русия.

Той е най-големият музей от този вид в Русия и сред най-известните в света. Колекциите му съдържат голямо количество от минерали, скъпоценни камъни и фрагменти от метеорити. Фондът му се състои от няколко тематични колекции и предлага 18 постоянни експозиции. Планета дорог/Вокруг света/Вокруг России/Минералогический музей в Москве

История Музеят е основан през 1716 г. в една от залите на Кунсткамерата в Санкт Петербург. Тогава, по заповед на Петър I, от Гданск е закупена и донесена колекция от 1195 екземпляра от минерали. Допълнена е с мостри от руски находища и от 1719 г. е открита за посещения в бароковата сграда на Кикините палати в Санкт Петербург. Минералогический музей имени А.Е. Ферсмана/История музея – официален сайт

Повечето известни руски минералози или директно са работили в музея, или дейността им е била тясно свързана с него. Музейният фонд нараства бързо, благодарение на находките от експедиции, като водените от Степан Крашениников, изследовател на Сибир и Камчатка, и немския изследовател Петер Симон Палас. В някои случаи постъпват експонати, дарени на руския двор и лично на Петър І, като например уникалният сребърен рог с дължина 16 см от град Конгсберг, Норвегия. Други пристигат от закупени частни колекции като тази на генерал-фелдмаршал Яков Брюс, на президента на аптекарската гилдия Роберт Арескин и други. Получават се материали и от отдели хора, отговарящи за минното дело в Русия. Постепенно се попълва с минерали от Забайкалието, Алтай и Урал. През първите 50 години от съществуването си колекцията достига 10 000 експоната.

1716 – 1747 Първият период от развитието на музея е свързан с мащабни държавни мерки за организиране на научни центрове, извършени от Петър I. В Кунсткамерата е създаден цял научен комплекс – различни колекции, библиотека и примитивна лаборатория.

През 1725 г. в Санкт Петербург е създадена Академията на науките и Кунсткамерата се превръща в една от нейните институции. Минералният кабинет е прехвърлен в нейно владение и постепенно израства в голяма научна институция, а по-късно – в Минералогичен музей. През 1727 г. за Кунсткамерата е построена нова сграда.

В Академията на науките са поканени учени, които да систематизират и подредят минералогичната колекция – германският естествоизпитател Йохан Георг Гмелин, швейцарският ботаник, професор Йохан Аман, Михаил Ломоносов, който се завръща от Германия, където е учил природни науки. През 1975 г. Ломоносов публикува каталог на латински език, в който разделът за минералогичната колекция е част от първия том на общия двутомен каталог за експонатите на Кунсткамерата. В него са включени раздели, съдържащи описания на кристали, декоративни, скъпоценни камъни и изделия от тях, кехлибар и вкаменелости. Останалата част от каталога е съставена от Гмелин и Аман. По това време колекцията съдържа около 3000 екземпляра от минерали и руди, някои от които са добити в руски находища. Тя е изложена в 17 помещения на долния етаж на старата Кунсткамера, 4 от които са заети от руски мостри. Представен е и макет на една от Уралските мини.

1747 – 1790 На 5 декември 1747 г. в Кунсткамерата избухва пожар и част от помещенията са изгорени, а много от ценните колекции и експонати са унищожени в огъня. Сериозно повредена е и минералогичната сбирка. През 1766 г. останките от колекцията отново са изложени в реставрираната сграда на Кунсткамерата.

През 1767 г. за ръководител на Природния отдел е назначен академик Петер Симон Палас, който се заема да подреди и попълни колекциите. В периода 1768 – 1774 в Русия се провеждат редица физични, геоложки и географски експедиции, които осигуряват огромно количество нови материали и предизвикват рязък скок в развитието на естествените науки. Експедиции са изпратени в Сибир, Колския полуостров, Урал, Оренбургска област, Каспийското крайбрежие и Закавказието. Те са ръководени от видни учени от онова време като Петер Симон Палас, химика Кирил Лаксман, шведския ботаник Юхан Фалк, биолога Василий Зуев, естествоизпитателя Николай Озерецковски и други. Образците, които събират, значително обогатяват колекциите на Минералогичния отдел. Получени са общо 1500 екземпляра от Сибир, Якутия, Алтай, Урал, Каспийския регион, сред които има и неизвестни до онзи момент минерали или техни разновидности – вилуит, гросулар, байкалит и други. Между останалите проби, от Сибир е докаран и известният железен метеорит Паласово желязо. Обработката на колекциите е поверена изцяло на академик Ерик Густав Лаксман (Кирил Густавович Лаксман), един от водещите минералози в Академията на науките. В същото време Палас и натуралистът Иван Лепьохин закупуват частни колекции както от Русия, така и от чужбина. Така Минералогичният отдел отново се превръща в една от най-богатите колекции на минерали в Европа и в средата на 1780-те години той притежава повече от 9000 образеца.

В началото на 1780-те години възниква необходимостта от радикална реорганизация на Минералния отдел, неговото разширяване и подобряване. В Кунсткамерата за него са отпуснати две нови големи зали и е създадена група учени, които да се занимаят с преобразуванията – академиците Йохан Готлиб Георги (Иван Иванович Георги), Йохан Якоб Фербер (Иван Яковлевич Фербер), член-кореспондента Ханс Микаел Ренованц (Иван Михайлович Ренованц) и някои по-млади сътрудници като Василий Зуев и други. Цялата колекция е разделена на две части – руски минерали и скали и образци от други страни, а вкаменелостите представляват отделна колекция.

1790 – 1836 През 1812 г. работата е прекъсната заради Френско-руската война, когато по-голямата част от колекцията на Кунсткамерата е изпратена в Петрозаводск. След войната евакуираният материал е върнат обратно в Петербург.

През 1826 г. за ръководител на Минералогичния отдел е назначен Василий Севергин, който работи там до смъртта си. В допълнение към старите експозиции са създадени нови – образователна колекция от минерали и географска колекция от руски минерали и скали, систематизирани на географски принцип. Към края на 18 век колекцията от минерали наброява 10 550 екземпляра, от които 6125 са минерали от чуждестранни находища и 3460 – от руски. През 1801 г. Севергин поддържа научен обмен с редица чуждестранни учени и постига придобиването на много интересни колекции. Въз основа на научните материали, натрупани в Минералогичния отдел, са публикувани много важни и интересни трудове по минералогия. По времето на ръководството на Севергин е публикуван и първият пътеводител за Минералогичния отдел.

През 1829 г. Минералогичният отдел се оглавява от академик Адолф Теодор Купфер (Адолф Яковлевич Купфер). През този период се получават колекции от шведски, норвежки и английски минерали и се води кореспонденция за закупуване на колекцията на руския дипломат Фридрих Георг Вилхелм фон Струве. Разцветът на минералогията в Академията обаче, завършва със смъртта на Севергин, след която минералогичните изследвания постепенно спират.

През 1835 г. Кунсткамерата е реорганизирана и природонаучните колекции, включително колекцията от минерали и полезни изкопаеми са настанени в нова сграда извън Кунсткамерата.

1836 – 1917 През 1836 г. Минералогичният отдел е преобразуван, превърнат в Минералогичен музей и става независима институция към Академията на науките. Геологът Григорий Петрович Хелмерсен (Грегор фон Хелмерсен), който по това време ръководи Музея, прави много за да може институцията да поддържа високо научно ниво. Но до началото на 1840-те години музеят все повече се отдалечава от научно-изследователската дейност и се затваря в чисто музейни рамки. През следващите години се изреждат няколко директори на музея, но той запада все повече – геологът Константин Гревингк (1845 до 1857), Адолф Гебел (1860 – 1870-те), геологът Николай Кокшаров (1866), палеонтологът, академик Фьодор Богданович Шмид (Фридрих Карл Шмид) и академик Феодосий Чернишов. През втората половина на 19 век фондовете се попълват главно чрез постъпления от частни колекции. По времето на Шмид, музеят е разширен, през 1898 е преименуван на Геологически музей и дейността му почти спира. Минералните колекции и изложби са премахнати и заменени от колекции от скали и вкаменелости, което предизвика възражения от много руски учени.

От 1904 г., благодарение на усилията на академици Чернишов, Александър Карпински и по-късно Владимир Вернадски, Геологическият музей е реорганизиран. Всъщност са създадени два музея, които носят имената на отделите – Минералогичен, с експозиции на минерали и комбиниран Геоложки и палеонтоложки, посветен на скали, стратиграфия, вулканизъм и други. Отделите са научно независими, но административно свързани. Общото название на комбинирания музей става „Геологически музей „Петър Велики“ към Императорската академия на науките“. Директор на музея става академик Чернишов, който ръководи и Геоложкия отдел.

През 1900 г. като научен уредник на Минералогичния отдел е назначен Виктор Воробьов, който веднага се заема с подреждането на изоставената и объркана минерална колекция. По негово настояване през 1906 г. в музея са прехвърлени образци от Минералогичното дружество, някои от които с голяма научна стойност. През същата година Воробьов загива в експедиция и завещава целия си капитал от 20 хиляди рубли на музея. Според завещанието лихвите върху капитала могат да бъдат изразходвани само за закупуване на колекции от минерали. С тези пари е закупена ценна колекция от около 100 екземпляра с предимно уралски произход.

На мястото на Воробьов пристига младият възпитаник на Казанския университет, минералогът Владимир Крижановски, който през 1930 г. става ръководител на Минералогичния музей и работи в него до смъртта си през 1947 г. Минералите са подредени таксономично, създадени са основните инвентарни книги, картографски каталози на минерали и находища и дублиращ фонд за обмен. През 1907 г. е основано периодичното печатно издание „Сборник на Геологическия музей „Петър Велики“.

През 1911 г. в работата на музея се включва Вернадски и предприема енергични стъпки за оборудването на музея с нови лаборатории. През същата година музеят е преименуван на Геолого-минералогичен музей „Петър Велики“. Създадени са химико-минералогична лаборатория и лаборатория за спектрален анализ. С течение на времето, развивайки и разширявайки предмета на дейността си, тези лаборатории поставят основата на всички минералогични и по-късно геохимични институти на Академията на науките.

Разбирайки добре значението на полевите наблюдения и изследвания за развитието на прогресивна генетична посока в минералогията, Вернадски организира редица експедиции, които дават сериозни научни резултати и попълват колекциите на музея с нови материали – Радиевата експедиция (1906 -1914), която работи в Урал и Сибир, пътуванията на Александър Ферсман за изследване на пегматитите на Урал и областта около Байкал и други. Така е събрана голяма колекция от минерали, от кристали, от псевдоморфни минерални агрегати и други. През 1912 г. Музеят купува голяма частна колекция от около 4000 минерала от руски находища. По същото време, на търг е закупена уникалната колекция на минералога Пьотър Кочубей, съдържаща повече от 2700 екземпляра минерали от руски и чуждестранни находища.

Отдавайки голямо значение на изучаването на извънземната материя, Вернадски обръща специално внимание на създаването на колекция от метеорити и организирането на научното им изследване. За тази цел той привлича Леонид Кулик, на когото науката за метеоритите дължи голяма част от своето развитие.

1917 – 1934