Пиеро Пелу (), роден Пиетро Пелу (Pietro Pelù; * 10 февруари 1962 г. във Флоренция, Италия), е италиански певец и автор на песни.
Той е вокалист на рок групата „Литфиба“. Освен с творческата си дейност е известен и с активизма си чрез музиката и текстовете на песните си, концертите и публичните си изяви.Pelù, rocker politico a tutto tondo, Il Fatto Quotidiano, 11 dicembre 2014 Смятан е за един от най-обичаните и влиятелни рокаджии на италианската музика.Giovanna Gallo, Piero Pelù è il rocker più amato d'Italia, sai tutto della sua musica e del suo stile strong?, в Cosmopolitan.com, 4 marzo 2020 Печели наградата „Лунеция“ три пъти – през 2004, 2014 и 2020 г.
Биография Начални години Пиеро Пелу е роден и израснал във Флоренция, но семейството му е родом от Маса – град, в който рокаджията все още прекарва по-голямата част от свободното си време. Баща му Джовани Пелу е рентгенолог, а майка му Кристина – домакиня. Има по-голям с две години от него брат Андреа, продавач на финансови услуги и негов мениджър.
Пелу се приближава към рок музиката на 8-годишна възраст с покупката на първата си китара Еко Елдорадо. Две години по-късно, в Париж, той е силно впечатлен от албума на Блек Сабат Paranoid и по-специално – от китариста Тони Айоми. Първата плоча, която си купува, е Revolver на Бийтълс. През 1976 г. присъства на първия си рок концерт: този на италианската прогресив рок група Ню Тролс.
Задължен от родителите си, той се записва в Класическия държавен лицей „Данте“ във Флоренция (макар че желае да учи в Държавния художествен лицей на Порта Романа), а по-късно се премества в Класическия лицей „Микеланджело“. Започва да се увлича по музиката и особено по пеенето, като става фен на Дженезис с Питър Гейбриъл. В лицей „Микеланджело“ Пелу основава като вокалист групата Мунионс (Mugnìons), кръстена на река Муньоне, която минава в непосредствена близост до дома му. Първият им концерт е на 8 март 1980 г. пред няколко съученици. В този период Пиеро започва да се нарича с прозвището Пиеротън в чест на Джони Ротън, а и защото думата rotten означава 'прогнил' на английски, което е считано за добро определение за почиталите на пънка.
Обича да разглежда географския атлас и прекарва часове над него да разучава градове, нации и континенти. Желае да свири в група и за да може да пътува по света. Първите си музикални печалби влага веднага в пътувания.
След като през 1980 г. завършва гимназия, той заминава за Лондон, вдъхновен от английския пънк и решен да се премести завинаги там. Разочарован от пънкарите обаче, които смята за буржоазни, Пелу се завръща във Флоренция. Следва една година право и една година политология в университета, но изоставя обучението, за да се посвети на музикалната си кариера. Бидейки пацифист, изкарва военната си служба чрез социално полезен труд през 1984 – 1985 г.
Раждане на Литфиба (1980 – 1989): Трилогия на властта
С края на група Минионс Пелу се присъединява към Антонио Аяци, Федерико „Гиго“ Рендзули, Джани Мароколо и Франческо Каламай в основаването на група Литфиба. Истинският им дебют се състои на 6 декември 1980 г. в Рокотека Брайтън (сграда към Народния дом в подселището на Флоренция Салиняно). Той се превръща в основен автор на текстовете на всички песни на групата и благодарение на голямата си театралност на сцената става неин харизматичен фронтмен.
За кратко време Литфиба натрупват голям брой концерти в цяла Италия и през юни 1982 г. печелят Втория италиански рок фестивал в Болоня, където представят първото си самостоятелен току-що излязъл миниалбум: „Война“ (Guerra). Въпреки положителния отзвук на публика и критика, за групата е трудно да намери звукозаписна компания, която да сключи договор с тях. Междувременно те си сътрудничат с театралната компания „Криптон“ и създават саундтрака на постодерния спектакъл на трупата „Еней от Криптон“ (Eneide di Krypton), публикуван от Суоно Едициони Музикали. През декември 83 г. свирят в Рен, Франция на фестивала Trans Musicales, като получават добър прием от публиката.
Литфиба са забелязани от младия продуцент Алберто Пирели, който решава да подпише договор с тях и основава IRA Records – нов независим лейбъл, с който групата издава през 1985 г. първия си албум „Политически затворник“ (Desaparecido). Той е последван от албума „17 царя“ (17 re) през 1986 г. – първият двоен албум в историята на италианската независима музика; той е считан за един от крайъгълните камъни на италианския ню уейв. През 1988 г. излиза по-рокаджийският „Литфиба 3“ (Litfiba 3). Трите албума съставляват Трилогията на силата (Trilogia del potere), основана на отхвърлянето на тоталитаризма.
През този период Литфиба развиват лична интерпретация на ню уейв, като комбинират средиземноморското звучене с англосаксонската дарк атмосфера: така се ражда един доста специален стил, който им позволява да бъдат забелязани дори в чужбина. Тази музикална продукция включва също албумите на живо „2-5-87 (отворете очите си)“ (12-5-87 (aprite i vostri occhi)) от 1987 г. и „Пират“ (Pirata) от 1989 г. С последния албум групата преминава към CGD – дъщерно дружество на голямата Уорнър Музик Груп; воден от сингъла „Бандит“ (Cangaceiro), албумът става златен диск и ги поставя на сцената като успешна италианска рок група.
В тази фаза на промени Литфиба са белязани от изоставянето на басиста Джани Мароколо и от внезапната смърт на барабаниста Ринго де Палма, участник с Пелу в група „Мунионс“ и негов близък приятел. По този начин групата е принудена да преоткрие себе си, но единствените собственици на марката остават Пелу и китаристът Гиго Рендзули до 1999 г.
1990 – 1997 г.: Тетралогия на елементите През 1990-те години Литфиба се изявяват първо като хардрок група, а след това – с електронен поп рок, радвайки се на успех. Това е десетилетието на Тетралогията на елементите: четири албума, вдъхновени в текстовете и звученето си от четирите природни елемента, които в хронологичен ред са: Огън с албума „Дяволът“ (El diablo), Земя с албума „Земетресение“ (Terremoto), Въздух с албума „Дух“ (Spirito) и Вода с албума „Потънали светове“ (Mondi sommersi). Появяват се също и доста компилации и издания на VHS. Като цяло Литфиба продават близо 2 млн. копия, към които добавят около 1 млн. копия от албума „Безкрайност“ (Infinito) през 1999 г.
Творческото и личното напрежение между Пелу и китариста Гиго Рендзули около управлението на групата става все по-явно. В края на Infinito Tour Пелу решава да напусне Литфиба, посвещавайки се на соловата си кариера. Последният концерт на певеца с Литфиба е на Рок фестивала в Монца през 1999 г.
В интервю от 1999 г. за канал MTV/Rete A Пелу коментира напускането така: „Това ще бъде като абитуриентско парти за мен, защото досега, да речем, считам тези красиви години с Гиго за доста хубав фитнес. От днес започвам да работя сериозно".
1999 г.: Солов дебют Дебютът на Пелу като солист е през 1999 г., когато той все още участва в турнето „Безкрайност“ с Литфиба със сингъла „Моето име е никога повече“ (Il mio nome è mai più), подписан от Лигабуе и Джованоти, приходите от който са дарени на Emergency във връзка с войната в бивша Югославия. Същата година е повикан от Mина да запише „Остани с мен“ (Stay with me) – италианска кавър версия на песента Stay на „Шекспиърс Систърс“, включена в албума на певицата Olio.
Първата телевизионна изява на Пелу като солист е в телевизионното предаване „Честно казано, не ми пука“ (Francamente me ne infischio) на Адриано Челентано, с когото Пелу изпълнява в дует песента на Челентано Svalutation. Същата вечер той представя версия на песента „Стиснати юмруци“ (Pugni chiusi) на групата „И Рибели“, която впоследствие е записана и издадена в сингъла „Ще бъда там“ (Io ci sarò).
През 2000 г. излиза автобиографичната книга на Пелу „Перфектен дефектен“ (Perfetto difettoso), написана в сътрудничество с Масимо Гото. Няколко месеца по-късно певецът издава първия си албум „Нито добри, нито лоши“ (Né buoni né cattivi), воден от синглите „Ще ме има“ (Io ci sarò), „Луд бик“ (Toro loco), „Добър ден, сутрин“ (Buongiorno mattina) и „Бомба бумеранг“ (Bomba boomerang). С този албум стартира официално соловата кариера на Пелу. Придружават го групата Суперкомбо, съставена от други бивши студийни музиканти от последния състав на Литфиба, които го последват при напускането му. Към тях се добавя и китаристът Кристиано Марамоти. Заслужава да се отбележи сътрудничеството му с бившите членове на Литфиба Джани Мароколо и Антонио Аяци в парчето „Знакът“ (Il Segno), както и това с Елиадес Очоа в песента „Хвърчило“ (Aquilone).
Пелу дебютира на живо на Heineken Jammin' Festival в град Имола като основен гост. Следва турне в спортните зали и организиране на шоу с ходещи на кокили, огнегълтачи и жонгльори в „цирков“ стил. През 2001 г. участва във Фестивала на италианската музика в Сан Ремо като специален гост, по време на който отправя апел срещу използването на противопехотни мини. През май участва в Първомайския концерт в Рим.
През 2002 г. излиза албумът му „Ч.Н.У. – Човекът на улицата“ (U.D.S. – L'uomo della strada), станал платинен още преди излизането си. В песента „Въображаема любов“ (Amore immaginario) Пелу пее с индонезийката Ангун.
През 2003 г. публикува „100% на живо“ (100% Live) – EP с 4 песни на живо от турнето „Нито добри, нито лоши“.
2004 г. е ред на албума „Изгубени субекти“ (Soggetti smarriti), който затваря „Трилогията на оцелелите“ и е придружен от издаването на синглите „Вземи ме така“ (Prendimi così), „Богиня музика“ (Dea musica) и „Изгубени субекти“. По повод записа на тази последна, по-интимна творба, той отново си сътрудничи с Джани Мароколо в песните „Също и пеша“ (Anche a piedi) и „Бяга от прегръдката“ (Fugge l'Abraccio), публикувани в албума на Мараколо A.C.A.U. La nostra meraviglia.
Няколко месеца по-късно излиза DVD-то „Между земя и небе“ (Tra cielo e terra) – свидетелство на живо за концерта пред 30 хил. души, записан на Стадион „Дел Маре“ в Пескара, проведен по време на лятна дата от турнето „Изгубени субекти“.
На 2 юли 2005 г. в Циркус Максимус в Рим Пелу участва в Live 8 – концерт в полза на премахването на дълга на развиващите се страни, заедно с Дзукеро, Дюран Дюран, Ренато Дзеро, Клаудио Балиони, Планет Фънк, Джованоти и Лучано Лигабуе. През октомври публикува сборният албум „Настояще“ (Presente) с основните си хитове плюс две непубликувани парчета: „Настояще“ (Presente) и „В моя свят“ (Nel mio mondo), посветена на Дон Андреа Гало – католически свещеник и активист с комунистически и пацифистки идеали. Албумът има и издание в ограничен тираж с приложено DVD, включващо всичките видеоклипове в периода 1999 – 2005 г. През ноември видеоклипът на песента „В моя свят“ получава Специалната награда на Future Film Festival за „най-добра видео творба, създадена с новите творчески технологии, благодарение на високото художествено качество, получено чрез смесването на кадри на живо с анимация“. Пелу получава наградата в университета IULM в Милано, придружен от Дон Гало.