Рон (), псевдоним на Розалѝно Челамàре (Sette, edizioni 10-17, 1996, p. 30) е италиански певец, автор на песни и музикант.
Сред основните автори на песни от своето поколение, по време на кариерата си той е удостоен с множество награди, включително две награди „Лунеция“, Венецианска музикална награда, Наградата на критиката „Миа Мартини“', Награда „Бинди“ и Награда „Тенко“ за цялостна кариера. През 1996 г. зaедно с Тоска печели Фестивала на италианската песен в Санремо с песента Vorrei incontrarti fra cent'anni („Бих искал да те срещна след 10 години“).
Биография
Начало Розалино Челамаре е родена в градчето Дорно, регион Ломбардия, Северна Италия. Израства в град Гарласко, на няколко километра по-далеч, в семейство от апулийски произход (дядо му по бащина линия е от град Трани). Баща му Савино Челамаре търгува със зехтин, а по-големият му брат Итало е пианист (който по-късно свири в някои от неговите записи, например в албума Dal nostro livello) и го запознава с музиката.
Взима уроци по пеене при проф. Аделе Бартоли, която го записва от много малък в различни певчески конкурси: първият значим конкурс е през 1967 г. – четвъртото издание на Панаира на италианската песен в Милано (организиран от маестро Анджело Камис).Fiera della Canzone Italiana 1967, il grande Festival di Milano, издаден в сп. Mini-Musica n* 4 от май-юни 1967, с. 17
В едно от тези състезания той изпява „24 000 целувки“ на Адриано Челентано и е забелязан от търсач на таланти на италианския лейбъл RCA. Рон заминава за Рим с баща си, който подписва договора (тъй като Розалино все още е непълнолетен) за лейбъла „Ит“ с Винченцо Макочи, разпространяван от RCA. По този повод в студията на звукозаписната компания Рон се запознава с Лучо Дала и Ренато Дзеро.
1970-те години
През 1969 г. участва, без все още да е записал плоча, в „Кантаджовани“ – пътуващо музикално събитие, организирано от RCA, в което участва с други изпълнители от лейбъла като Габрила Фери, Уголино, Бертас, Кристи и др.Giovani e la RCA, в сп. Giovani nº 24 от 12 юни 1969, с. 12 Дебютният му запис е само с първото му име Розалино на 16 години на Фестивала в Санремо през 1970 г. заедно с Нада, която пее „Тате, кажи го на мама“ (Pa' diglielo a Ma'). Той е трябвало да пее Occhi di ragazza в дует със Санди Шоу, но песента е счетена за неподходяща от комисията на фестивала (записана е малко след това от Джани Моранди и се радва на голям успех).
През 1971 г. на певческия конкурс „Диск за лятото" (Un disco per estate) той представя песен, написана от Паола Палотино и Лучо Дала – „Гигантът и детето“ (Il Gigante e il bambino), която се занимава с темата за насилието срещу непълнолетните. Тя също търпи цензура на дума („лице на същество“ вместо „гърди на същество“) и на стих ( „Великанът сега стои с меча си на любовта и плачейки, реже цветето, преди да бъде стъпкано“ става „Но никой не може да я събуди от лекия ѝ сън, гигантът е планина, а момиченцето сега е сняг"). Песента се радва на успех.
През същата година Рон пише с Лучо Дала саундтрака на филма „Мортадела“ (La mortadella) на Марио Моничели от 1971 г. (със София Лорен, Джиджи Пройети, Сюзън Сарандън и Дани Де Вито). Някои от песните, включително „Историята на Мадалена“ (La storia di Maddalena), са записани от самата София Лорен, докато Лучо Дала след това използва инструменталното въведение на песента в песента си L'auto targata «TO» от албума си Il giorno aevava cinque teste.
В края на 1971 г., по време на пътуване с кораб до Сицилия, Рон пише „Пиаца Гранде“ (Piazza Grande) заедно с Лучо Дала за музиката и Джанфранко Балдаци и Серджо Бардоти за текста. Песента е представена от Дала на Фестивала в Санремо през 1972 г., където се класира на 4-то място и става негов евъргрийн, също записан на португалски от певицата Амалия Родригеш. Рон е в състава от четирима китаристи, който акомпанира Лучо Дала на сцената на фестивала и поради вълнение пропуска началото на песента, поради което трябва да спрат с целия оркестър и да започнат отново.
През същата година Рон участва в конкурса Un disco per l'estate с песента „История на двама приятели“ (Storia di due amici) с текст на Умберто Донато (калабрийски текстописец от Пицо). Той пише и „Днес, утре, завинаги“ (Oggi, domani, sempre) за Вана Брозио – тематичната песен за телевизионната програма Oggi musica.
През 1972 г. записва италианската версия на Father and Son на Кат Стивънс (Figlio mio, padre mio).
През февруари 1973 г. издава първия си музикален албум, използвайки своето фамилно име от тук нататък: „Гората на любовниците“ (Il bosco degli amanti), чието заглавие е взето от едноименната песен с текст на Умберто Донато, който включва песента „Принцеса“ (Principessa).
През ноември 1973 г. излиза неговият нов албум „От нашето ниво“ (Dal nostro livello), който съдържа „Беше моя земя“ (Era la terra mia) и „Черните деца не миришат на лакриц“ (I bimbi neri non sanno di liquirizia). В албума влизат песни, взети от темите на ученици – деца на емигранти от основното училище в град Чинизело Балсамо, за които Рон пише музика, а текстовете са адаптирани от Джанфранко Балдаци. Проектът се превръща в турне, продуцирано от Малък милански театър и е повторен на около 20 дати.
През 1975 г. Рон издава третия си албум „Изживявания“ (Experienze), в който, подобно на предишните два, той е автор на музиката, а Джанфранко Балдаци – на текста.
През 1976 г. певецът пуска песента „Да живее голямата любов“ (Evviva il grande amore) с текст на Могол и музика на Джиджи Рици, китари и хор на Иван Грациани, публикувана също така през 2008 г. в албума му „Когато ще мога да обичам“ (Quando sarò capaca di amare). Рон почти напълно прекъсва кариерата си като певец, за да се посвети на киното. Между 1975 и 1979 г. той играе във филмите „Частни уроци“ (Lezioni private) на Виторио де Систи, „Анезе отива да умре“ (Agnese va a morire) на Джулиано Монталдо, „В името на папата крал“ (In nome del Papa Re) на Луиджи Мани и „Тури и паладините“ (Turi i i paladini) на Анджело Д'Алесандро. Появява се и в отделни епизоди на няколко телевизионни сериала, заснети за английската и френската телевизия.
През 1977 г. с Лучо Дала, Тереза Де Сио, Клаудио Лоли и други участва в рок операта L'Eliogabalo - Operetta Irrealista – албум на театралния автор Емилио Локурчо.
След като се премества при лейбъла „Спагети Рекърдс“ на Алесандро Коломбини (тогавашен продуцент на Лучо Дала, Едоардо Бенато и PFM), през 1978 г. той се завръща в звукозаписното студио и със сингъла си „Зелени очи, спокойни морета“ (Occhi verdi mari calmi) участва в тазгодишното издание на Фестивалбар със скромни резултати (въпреки че песента е предшественик на звученето в следващите му албуми).
На 20 декември 1978 г. участва като музикант и солист в концерта на живо @ RTSI на Лучо Дала за швейцарската телевизия RTSI (от който е взет CD + DVD бокс сет, издаден през 2001 г.).
След тези първи записи Рон започва да работи в студиото, чувствайки нуждата да търси собствената си творческа идентичност, без да се разпознава в т. нар. „ангажирани“ автори на песни. Неговите модели всъщност са Дейвид Боуи, Лу Рийд, Кет Стивънс, Джеймс Тейлър. Той започва да се грижи като музикант и аранжор за произведенията на колегите си, превръщайки се по дефиниция в music maker, с което кара да го забележат. Така през 1979 г. Лучо Дала и Франческо Де Грегори го извикват като китарист и куратор на аранжиментите на турнето им Banana Republic, което събира стотици хиляди зрители на най-големите стадиони в Италия и от което са направени албум и филм. По време на тези концерти Рон получава възможността да участва като солист в песните „Италианските момчета“ (I ragazzi italiani) и „Как е?“ (Come va). За случая той пише музиката на песента „Ще бъде така“ (Così sarà) по текст на Дала и Де Грегори, които я пеят на сцената и която след това е вмъкната на гърба на малката им плоча Ma come fanno i marinai. Опитът, който придобива в това много важно събитие, оказва фундаментално влияние върху следващия албум на Рон, който отваря една от най-важните глави в кариерата му.
1980-те години През 1980 г. излиза албумът му „Град за песни“ (Una città per cantare). Той съдържа едноименната песен – италианската кавър версия на песента The Road на американския певец и автор на песни Дани О'Кийф, записана през 1977 г. от калифорниеца Джаксън Браун, както и други песни, написани с Дала:Io ti cercherò, Nuvole, Tutti i cuori viaggianti и др., с изключение на „В пустинята“ (Nel deserto) с текст от Де Грегори и „По дяволите музиката“ (Mannaggia alla musica), изцяло от Де Грегори. В записа с Рон, наред с други, свирят Рики Портера, Шел Шапиро и PFM в пълен състав. Това е първият му голям успех и в него той за пръв път се появява под псевдонима Рон.
Също през 1980 г. публикува EP-то Q Concert заедно с Горан Кузминач и Иван Грациани, съдържащ три техни песни и неиздаваната песен, написана и изпята заедно – „Песен без лъжи“ (Canzone senza inganni), последвано от турне на тримата изпълнители .
Насърчен от своя приятел Лучо Дала, Рон започва да пише текстове, които се озовават в албума му „В центъра на музиката“ (Al centro della musica)) от 1981 г., който повтаря успеха на предишния му албум. Сред песните се „Тръгваше се“ (Si andava via) с текст на певеца-автор на песни Ренцо Дзеноби и „Стрела в дъното на сърцето“ (Una freccia in fondo al cuore).
1982 е годината на победата му във Фестивалбар с песента ,Душа“ (Anima), съдържаща се в албума му „Виж ти кой виждам“ (Guarda chi si vede), записан след двумесечно пътуване до САЩ по желание на лейбъла RCA, където Рон успява да се срещне с хора като Лу Рийд, Пол Анка и Хол и Оутс.
Също от 1982 г. е албумът му „Всички пътуващи сърца“ (Tutti cuori viaggianti), съдържащ песента „Разбра ли или не?“ (Hai capito o no?) – италианска версия на I Can't Go for That (No Can Do) на дуото Хол & Оутс. Записът (в който участват група Стадио, Лучо Дала и Джани Моранди) е записан на живо в студиото пред публика от почитатели и журналисти. Рон участва и в благотворителния проект La terra è gialla e il cielo blu в полза на AIRC – това е колекционерска плоча (с обложка на Алиджи Сасу) с 14 певци от италианския хит парад.
През 1983 г. излиза албумът му „Калипсо“ (Calypso), който включва песнитеа „Мечта“ (Sogno) и „За тази нощ, която се спуска“ (Per questo notte che cade giù), продуциран от Мауро Малавази и с участието на китариста Джими Вилоти и двама членове на група „Стадио“ (Рики Портера и Фабио Либератори).
През 1984 г. Рон се радва на голям успех със сингъла си Joe Temerario, съдържащ се в компилацията „Големите успехи на Рон“ (I grandi successi di Ron). Песента е джингъл на телевизионното предаване „Доменика Ин“ и е използвана от Марио Моничели във филма му „Да се надяваме да е момиче“ (Speriamo che sia femmina), в който Рон играе ролята на самия себе си.
Певецът участва с името Розалино Челамаре в дебютния албум на Лука Карбони „...Междувременно Дъстин Хофман не пропуска филм“ (...intanto Dustin Hoffman non sbaglia un film).
През същата година излиза фотокнигата „Рон разказва за себе си“ (Ron si racconta) под редактията на Клаудио Гало и Клей Логан с текстове на Джанфранко Балдаци и включваща снимки с Пол Анка и Лу Рийд от американския му период.
Следващият албум от 1985 г. е озаглавен просто Ron и съдържа силните парчета „Тереза и Микеле“ (Teresa e Michele), „Да поговорим малко за теб“ (Parliamo un po' di te), „Катерина“ (Caterina) (в което той дуетира с дебютантката Анджела Баралди) и „Ние блажените“ (Beati noi). Сред музикантите също са Лучо Дала (кредитиран с псевдонима Доменико Спуто) и Гаетано Курери (от група „Стадио“).
Рон е един от изпълнителите в благотворителния проект „МузикаИталия за Етиопия“, записвайки песента Volare (Nel blu dipinto di blu) с много италиански колеги, приходите от която са дарени на населението на африканската държава.