Михаил Михайлов (1900 – 1945) е български скулптор.Биография и творчествоБиография и творчество
Биография Михаил Михайлов е роден на 24 май 1900 г. в Пазарджик в семейството на Михал и Франка. Той е най-голямото от три деца.
От малък проявява талант и семейните архиви пазят спомена за внушителна скулптура на майка с дете, която изработва от сняг.
Постъпва в Художествената академия, където учи при професорите Марин Василев и Жеко Спиридонов, двамата основни представители на натурализма. Още по време на следването си започва да изпълнява поръчки на Военната академия, става неин стипендиант и получава помещение за ателие. Завършва следването си през 1926 година.
На 1 септември 1926 година е назначен в Първа мъжка гимназия в София. На 1 декември 1926 година е преместен в Трета девическа гимназия.
Работите на Михайлов са разположени в третата зала на Академията. Сред тях са барелефите „Труд“ и „Орач“, които правят голямо впечатление на публиката. La Bulgarie помества снимка на изработения от дърво портал „Кирил и Методий“, „Робиня“, „Глава на момиче“ и други.La Bulgarie, №902, 17 юли 1926 г. и №897 от 10 юли 1926 г.
Творчество Михаил Михайлов работи в областта на портрета, фигуралната композиция, монументалната скулптура и голото тяло. Повлиян е от френските майстори на модерната скулптура като Антоан Бурдел, Аристид Майол и други.
През 1927 г. Михайлов печели с мраморната си скулптура „Портрет на жена“ годишния конкурс на Министерство на просветата. Творбата е откупена от Пловдивския музей и днес се намира в местната Художествена галерия. В следващите години Михайлов се представя на Общите художествени изложби, където получават ласкави отзиви за творбите си („Майка“).
След 1928 г. скулпторът работи като художник в Народния театър в София. Напуска, след като печели стипендия за специализация в чужбина.
В началото на 1930 г. заминава за Париж, където се записва като студент в училището за приложни изкуства при проф. Анри Арнолд.
Завръща се в България през 1931 г., продължава да работи за военните и паралелно създава галерия от портрети – като този на артиста Г. Стойчев – днес в Националната галерия. Създава лъвска фигура – централен композиционен елемент в мемориалът на загиналите в Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война от Първи пехотен софийски (т.нар. Шопски или Железен полк) и Шести пехотен търновски полк, издигнат през 1934 – 1936 г. Първоначално е бил в двора на казармите на ул. „Патриарх Евтимий“, но е повреден по време на бомбардировките, а през 1979 г. е окончателно премахнат.
В този период Михайлов създава значителна галерия от скулптирани образи, а 1938 г изработва лъвската фигура, която днес се намира пред Министерството на вътрешните работи.
През 1940 г. Михаил Михайлов участва в Общата художествена изложба с портрет на Георги Личев и дамски портрет (днес в Софийска градска художествена галерия).
През 1940 г. в Художествената академия е проведен конкурс за професор по скулптура, като го печели. Конкурсната работа – „Къпеща се“, впоследствие е инсталирана в плевенския парк „Кайлъка“ и в Нареченски бани.
Сред творбите му са: скулптурна фигура „Лъв“, която днес се намира пред Министерството на вътрешните работи, София Труд Орач Майка лъвска фигура – централен композиционен елемент в Паметник на първи и шести пехотен полк скулптурна декорация на Колоната на випускниците във Военната академия релефен портрет на Г. С. Раковски от 1935 г., който днес се намира на западната фасада на Военния клуб в СофияРелефен портрет на Г. С. Раковски от 1935 г. Паметник на миньора в центъра на Перник паметник на загиналите във войните за национално обединение в село Негованпаметник на загиналите във войните за национално обединение в Негован паметник в Кубрат портрети на дарителите Елена и Никола К. Иванови пред Военно-инвалидния дом в Банкя
В наши дни Националният военноисторически музей съхранява близо 20 произведения на Михаил Михайлов: скулптурни бюстове на бележити български армейци – ген.-майор Константин Жостов, ген.-майор Христо Бурмов, ген.-лейт. Димитър Гешов, композиции на исторически теми като „Битката при Орлово гнездо“, пластики и релефни образи на български воини и други.
Списъкът на изгубените произведения на Михаил Михайлов също е дълъг – не е възстановен релефният портрет на Маестро Георги Атанасов в Борисовата градина, в неизвестност са и бюстовете на Борис III и Царица Йоана, които той създава през 1935 г.
Източници
Категория:Български скулптори Категория:Учители в 1-во средно училище „Пенчо Славейков“ Категория:Родени в Пазарджик