Паунчеви е известен български род от времето на Българското възраждане в Македония. По произход са от Охрид, тогава в Османската империя, като по-късно един клон от фамилията се премества в Солун.
История Представител на старото поколение Паунчеви в Охрид е Константин Паунчев, търговец кожухар. Вероятно връстник на Ангел и Тасе Робеви, родени в края на XVIII век, в средата на XIX век той е от градските първенци, управляващи общинските работи и училищата, редом с братя Робеви и други.
Негови синове са братята К. Паунчеви, богати търговци, преселили се в Солун. „Хора богати и материално, и духом“, пише за тях Никола П. Алексиев. Най-известен е Димитър К. Паунчев (Паунчов), виден деец от българската църковно-национална и просветна борба. Никола Паунчев се среща и като Никола Пауновик. Братя Паунчеви публично заявяват своята българска народност, известявайки обществото с обява от „Кириловден“ (11 май) 1870 година, че са основали „Българско заведение за комиссiионерство“. Заради твърдата си антигръцка позиция семейство Паунчеви е разорено през 80-те години на XIX век. Българското просветно министерство отпуска помощ на Иван Н. Паунчев да следва медицина в Женева и Виена; Иван Танчев го отбелязва като охридчанин, дипломирал се през 1893 година във Виена; отбелязва също и Георги Н. Паунчев, роден в 1858 година, охридчанин, следвал естествени науки в Цюрих и Лайпциг (1884). Никола Г. Паунчев е деец на ВМОРО.
В Охрид остават потомци на Я. Паунчев (от старото поколение) – братята Григор Я. Паунчев и Христо Я. Паунчев. Те са много крупни търговци, около 1854 година са членове на училищното настоятелство. Кузман Шапкарев ги характеризира като „человеци богати, мирни и правдолюбиви“. Шапкарев пише и за Ангел (Ангелета) Паунчев, „човек груб и пияница“, който през 1854 година дава под наем къща за училището, но след това го изгонва в нарушение на договора.
Децата на Григор Я. Паунчев, един от най-богатите търговци-кожухари (починал преди 1856 година) – Иван (Йоанче) Г. Паунчев и Ефросина Г. Паунчева, през 1859 година са ученици на Кузман Шапкарев. Фамилиите Паунчеви и Робеви се сродяват чрез женитбата на Иван Г. Паунчев за дъщеря на д-р Константин А. Робев. През 1881 година Иван Паунчев участва в Охридското съзаклятие, но се спасява с бягство; арестуван е обаче тъстът му д-р Робев. Преселва се със семейството си в София.
Родословие
Бележки
Категория:Паунчеви