Джоузеф Лайл Менендес и Ерик Гален Менендес са американски братя, които през 1996 г. са осъдени за убийствата на техните родители Хосе и Мери („Кити“) Менендес.
По време на процеса братята заявяват, че са извършили убийствата от страх, че баща им ще ги убие, след като са го заплашили, че ще го разобличат за годините сексуален, емоционален и физически тормоз, който им е налагал. Докато прокуратурата е защитавала твърдението, че са го извършили, за да наследят многомилионното имение на баща си. Първоначално са съдени поотделно, с по един състав съдебни заседатели за всеки от братята. И двата състава от съдебни заседатели се оказали в задънена улица, което довело до неправилно проведен съдебен процес. За следващия съдебен процес ги съдят заедно, с един и същи състав от съдебни заседатели, които ги признават за виновни; осъдени са на доживотен затвор без възможност за условно освобождаване.
Биография Бащата на Лайл и Ерик, Хосе Енрике Менендес, е роден на 6 май 1944, в Хавана, Куба. На 16-годишна възраст той се мести в САЩ, малко след началото на Кубинската революция. Хосе посещава университета в Южен Илинойс, където се запознава с Мери Луис „Кити“ Андерсън (1941-1989). Те се женят през 1963 година и се местят в Ню Йорк, където Хосе получава счетоводна степен от колежа в Куинс. Първият им син, Джоузеф Лайл Менендес, е роден на 10 януари 1968 г.
Кити напуска работата си като учителка, когато Лайл се ражда и семейството се мести в Ню Джърси, където се ражда Ерик на 27 ноември 1970 г. в Глостър Тауншип. Семейството живее в град Хоупуел в окръг Мърсър, щата Ню Джърси. Там двамата братя посещават Дневно училище „Принстън“. През 1986 г. кариерата на Хосе като корпоративен изпълнителен директор отвежда семейството в Бевърли Хилс, Калифорния. През следващата година Ерик започва да посещава гимназията в Бевърли Хилс, където получава средни оценки и показва изключителен талант в тениса, като се класира на 44-то място в Съединените щати за играчи до 18 години.
Престъпления Вечерта на 20 август 1989 г. Хосе и Кити спят на дивана във всекидневната на къщата си в Бевърли Хилс, когато Лайл и Ерик влизат в стаята с пушки. Хосе е прострелян в тила с пушка Mossberg 12-и калибър. Кити е събудена от изстрелите и става от дивана. Тя е простреляна в крака и пада, а след това и няколко пъти в ръката, гърдите и лицето, оставяйки я неузнаваема.
Когато се връщат вкъщи по-късно същата вечер, Лайл се обажда на 911 и извиква „Някой уби родителите ми!“. Когато пристигат служители от полицейското управление на Бевърли Хилс, братята им казват, че убийствата са извършени, докато са били на кино и са гледали „Батман“ и са присъствали на годишния фестивал „Вкусът на Ел Ей“ в Гражданската аудитория на Санта Моника. Полицията не наредила на братята да се подложат на тестове за остатъци от огнестрелно оръжие, за да се установи дали наскоро са използвали такова, тъй като по това време няма ясни доказателства, които да предполагат, че те може да са замесени.
В месеците след убийствата полицията свързва разточителните разходи на братята с убийствата на родителите им. Лайл си купува часовник Rolex, Porsche Carrera, къща за 132 000 долара в Уест Уиндзор, Ню Джърси и Chuck's Spring Street Cafe, ресторант в Принстън, Ню Джърси, докато Ерик наема треньор по тенис на пълен работен ден и участва в поредица турнири в Израел. В крайна сметка напускат семейното имение, тъй като решават да живеят в съседни апартаменти в близкия район Марина дел Рей. Също така са се возили из Лос Анджелис с Mercedes-Benz SL – кабриолета на починалата им майка, хранили са се на скъпи места и са ходили на почивки на Карибите и в Лондон. Смята се, че са похарчили някъде около 700 хил. долара през периода между убийствата и арестите им, но подозрението на братята за харченето им, по-късно е оспорено от членове на семейството, които заявяват, че промени в разходите им преди и след убийствата няма.
По време на ранните етапи на разследването полицията се опитва да стесни търсенето си до хора, които са имали мотив да убият Хосе и Кити. Също така и разследват потенциални заподозряни от мафията, но нищо не излиза от там. С продължаване на разследването, полицията смята, че братята най-вероятно са извършителите, тъй като са имали очевидни финансови мотиви и разточително са харчили пари след убийствата. В опит да получи самопризнание от Ерик, полицията убеждава Крейг Синярели, един от близките приятели на Ерик от гимназията и тениса, да носи микрофон, докато обядва с него в местен ресторант на плажа. Когато Крейг пита Ерик дали е убил родителите си, Ерик казва „не“, но в крайна сметка признава пред своя психолог Джером Озиел. След това Озиел казва на любовницата си Джудалон Смит за убийствата. По-късно тя се разделя с Озиел и казва на полицията за участието на братята. Лайл е арестуван на 8 март 1990 г., а Ерик се предава три дни по-късно, след като се връща в Лос Анджелис от Израел. Двамата са задържани без гаранция и разделени един от друг.
През август 1990, съдия Джеймс Албрехт постановява, че записите от разговорите между Ерик и Озиел за допустими доказателства, тъй като Озиел дава показания, че Лайл го е заплашвал и е нарушил привилегията лекар – пациент. Решението на Албрехт е обжалвано и съдебното производство е отложено с две години. През август 1992 г. Върховният съд на Калифорния постановява, че повечето от тези записи са допустими, приемайки записа, на който Ерик обсъжда убийствата. През декември 1992 г. след това решение на съда съставът от съдебни заседатели на окръг Лос Анджелис издава обвинителните актове, обвинявайки братята в убийствата на родителите им.
Съдебни процеси През 1993 Court TV излъчва съдебния процес и случаят става национална сензация. Адвокатката им, Лесли Ейбръмсън, става известна, защитавайки братята, особено Ерик. Лайл и Ерик дават показания, че са били подтикнати към убийствата от това, че през целия им живот са били малтретирани от страна на родителите им, тормозени сексуално от собствения им баща, който е описан като жесток перфекционист и педофил. Междувременно майка им е описана като егоистична, психически нестабилна алкохоличка и наркоманка, която е насърчавала злоупотребите на съпруга си и понякога е била насилствена към тях. Обвиненията срещу двойката са подкрепени от семействата им, като много свидетели са дали показания. Братовчед на братята, Анди Кано, казва, че като са били деца, Ерик му е казал за сексуалното насилие, което и двамата описват като „масаж на пениса“. Даян Вандер Молен, друга братовчедка на братята, заявява, че веднъж е казала на Кити за тормоза на Хосе над Лайл, но Кити ѝ казала, че това е невярно. Защитата предоставя и физически доказателства, които включват голи и сексуални снимки, показващи гениталиите на Лайл и Ерик, заснети от баща им, когато са били деца. Обвинението обаче твърди, че убийствата са извършени с цел финансова облага. Прокурорът на Лайл, Пам Бозанич, твърди, че „мъжете не могат да бъдат изнасилени, защото им липсва необходимото оборудване, за да бъдат изнасилени“. Прокурорът на Ерик, Лестър Курияма, предполага, че Ерик е гей и че сексуалното насилие е било всъщност по взаимно съгласие.
Лайл и Ерик дават показания, че няколко седмици преди вечерта на убийствата сексуалното насилие е започнало отново, което е довело до няколко конфронтации в семейството. Също така казват, че баща им ги е заплашил, че ще ги убие ако не запазят насилието в тайна. По това време братята разбират, че родителите им крият пушки в спалнята си, което ги кара да си купят собствени пушки за защита. Последната конфронтация се състои на 20 август 1989 г. във всекидневната, няколко минути преди да бъдат убити. Братята дават показания, че тогава баща им е затворил вратата на всекидневната, което било необичайно. Паникьосани и уплашени, Лайл и Ерик излизат от къщата, за да заредят пушките си. Ерик дава показания, че „с влизането в стаята започнах да стрелям“.
Съдебният процес завършва с два състава от съдебни заседатели в задънена улица и в резултат на това окръжният прокурор на Лос Анджелис, Гил Гарсети обявява незабавно, че братята ще бъдат съдени отново. Вторият съдебен процес е по-малко разгласен, отчасти защото съдия Стенли Вайсбърг не позволява камери в съдебната зала. По време на втория процес Вайсбърг също така не позволява и много показания на защитата относно твърденията за сексуално насилие и не позволява на състава от съдебни заседатели да гласува по обвинения за непредумишлено убийство вместо обвинения в предумишлено такова.
В крайна сметка и двамата братя са осъдени по две обвинения за убийство от първа степен и за заговор за извършване на убийство; осъдени са на доживотен затвор без възможност за условно освобождаване. Съдебните заседатели казват, че защитата от малтретиране не е фактор в разискванията им, но все пак решава да не налага смъртно наказание, тъй като и двамата братя не са имали криминално досие. Въпреки това, за разлика от съдебните заседатели в предишните процеси, тези отхвърлят теорията на защитата, че братята са убили родителите си от страх, въпреки всички доказателства и свидетелски показания, защото се смята, че са извършили убийствата, за да наследят богатството на баща им.
По време на наказателната фаза на процеса Ейбрамсън казва на свидетел на защитата, Уилян Викари, да редактира собствените си бележки, но окръжната прокуратура решава да не провежда наказателното разследване на Ейбрамсън. И двамата братя подават искания за неправилно съдебно производство, като твърдят, че са претърпели необратими щети в наказателната фаза в резултат на възможно неправомерно поведение и неефективно представителство от Ейбрамсън. На 2 юли 1996 г. Вайсберг осъжда братята на доживотен затвор без възможност за условно освобождаване, а също така ги осъжда на последователни присъди за убийствата и за обвиненията в заговор за извършване на убийство.
Лишаване от свобода Както и при предварителното им задържане, Калифорнийският отдел за изправителни наказания разделя братята и ги изпраща в различни затвори. Тъй като се смятат за нуждаещи се от строга охрана затворници, са отделени от другите затворници.
Остават в отделни затвори до 2018 г., когато Лайл е преместен от щатския затвор Мюл Крийк в Северна Калифорния в изправителното заведение „Ричард Дж. Донован“ в окръг Сан Диего, където са настанени в различни отделения.
На 4 април 2018 г. Лайл е преместен в същата жилищна единица като Ерик, където се събират за първи път от лишаването им от свобода, близо 22 години по-рано. При първата им среща в отделението се разплакват и прегръщат. Отделението, в което са настанени, е запазено за затворници, които са съгласни да участват в образователни и рехабилитационни програми без да нарушават реда.
Обжалвания На 27 фебруари 1998 г. Калифорнийският апелативен съд потвърждава присъдите им за убийства, а на 28 май 1998 г. Върховният съд на Калифорния отказва да разгледа случая отново, като по този начин оставя решението на апелативния съд в сила. И двамата братя подават habeas corpus петиции (правна процедура, чрез която един задържан гражданин има за правото да се яви пред съдия за определяне на законността на задържането) до Великият съд на Калифорния, които са отхвърлени през 1999 г. След като изчерпват средствата си за обжалване в щатския съд, те подават отделни habeas corpus петиции в Окръжния съд на Съединените щати. На 4 март 2003 г. магистратски съдия препоръчва отхвърляне на петициите и Районният съд приема препоръката. Тогава решават да обжалват решението пред Апелативния съд на Съединените щати за Девети окръг. На 7 септември 2005 г. тричленен състав от съдии отхвърля и двете им habeas corpus петиции, въпреки че съдия Алекс Козински заявява, че съдията е променил много от решенията си по време на двата съдебни процеса.
Бракове и интервюта в затвора