Случаят „Пасифико“ () или Паркеровите събития () е период в историята на съвременна Гърция характеризиращ се с широкомащабен международен дипломатически конфликт между Великобритания и Гърция през 1847 – 1850 г. Конфликтът прераства в дипломатическа конфронтация между Великобритания, от една страна, и Франция и Русия, от друга. Събитията са епицентър на международната политика на великите сили по време на „пролетта на народите“ и бележат развръзката към Кримската война.Παπαγεωργίου, Στέφανος Π. Από το γένος στο έθνος. Η θεμελίωση του ελληνικού κράτους 1821 – 1862 (греч.). – Αθήνα: Εκδόσεις Παπαζήση, 2005. – 536 p. – ISBN 960-02-1769-6.
Предистория Виенският конгрес спира временно международните противоречия между великите сили. След победата над Наполеон Бонапарт Руската империя се връща към изпълнение на своя „гръцки проект“ логистирайки Филики Етерия, още повече че османската мощ залязва. В разгара на гръцката война за независимост е връчена на Високата порта ултимативна нота довела до Акерманската конвенция. В крайна сметка с решителна руска помощ по силата на Одринския мир е създадена независима Гърция. Държави-гаранти са ѝ Русия, Великобритания и Франция, а в Гърция се формират руска, английска и френска партии. Политическият живот в младото Гръцко кралство е голямо разочарование за страните-гаранти на (ново)гръцката свобода и независимост.
От 1835 г. до 1849 г. британски посланик в Атина е Едмънд Лайънс, който неуморно и брутално се противи срещу руското и френско влияние в младото гръцко кралство, мъчейки се прокарва и дори налага британските интереси във вътрешната политика на малката държава. Това е време на все по-силно и глобално противопоставяне на Британската империя срещу Руската империя, още повече, че последната застрашава да пресече британския морски път към Индия. Макар Лондонската конвенция за Проливите да неутрализира в голяма степен последствията от Ункярискелесийския договор, влиянието на Русия на Балканите и в Леванта остава силно, особено в Гърция.Δημητρης Φωτιάδης, 3-η Σεπτεμβρίου 1843, σελ.74, εκδ.ΦυτράκηΔημητρης Φωτιάδης, 3-η Σεπτεμβρίου 1843, σελ.20, εκδ.Φυτράκη
Завръзката На този фон старите ветерани-паликарета от времената на гръцкото въстание организират успешно въстание довело до въвеждането на първата гръцка конституция и ограничаване на монархическата власт. Първите избори при условията на конституционен режим печели френската партия, начело на която е завърналия се от посланичество в Париж – Йоанис Колетис. Колетис е френско протеже и отявлен противник на английската партия и политика. Правителството на Колетис буквално вади от равновесие Лайънс и последния започва да бомбардира Форин офис с гневни доклади за управлението на Колетис. Според Лайънс външната политика на Колетис се характеризирала с три основни цели: агресивност срещу Турция, сервилност спрямо Франция и унижение на Англия.Dakin, Douglas. Η ενοποίηση της Ελλάδας, 1770 – 1923 = The Unification of Greece 1770 – 1923 (греч.) / μετάφραση: Α. Ξανθόπουλος. – Αθήνα: Μορφωτικό Ίδρυμα Εθνικής Τραπέζης, 1982. – 484 p. – ISBN 960-250-150-2. Също така Лайънс застъпил пред Форин офис тезата, че Колетис е установил един корумпиран, незаконен, противоконституционен режим в Гърция. От друга страна по-късни исторически данни разкриват, че по това време френският посланик Теобалд Пискатори действа по същество като регент, дори назначавайки министри, а секретарят на френското посолство Едуар-Антоан Тувенел е действителният директор и редактор на правителствения френскоезичен вестник в Атина.Δημήτρης Φωτιάδης, Όθωνας, Ή Έξωση, Πολιτικές και Λογοτεχνικές Εκδόσεις 1965 В резултат от докладите на Лайънс, Форин офис отново подига въпроса за преотстъпването на Йонийската република на двата малки острова Елафонисос и Сапиенца, за които претендира още от 1839 г.Δημήτρης Φωτιάδης, Όθωνας, Ή Έξωση, σελ.141, Πολιτικές και Λογοτεχνικές Εκδόσεις 1965
Поводът Едно странично събитие нагнетява напрежение и служи като повод за британска брутална намеса в Гърция. По време на Страстната седмица на 1847 г. чуждестранна делегация гостува в Атина, сред която е един Ротшилд. Гръцкото кралство по това време се бори неистово за чужди пари които да модернизират страната. В очакване да получи заем от една от банките на Ротишилд, правителството на Колетис отменя традиционните великденски тържества в Атина, по време на които се изгаря чучелото на Иуда Искариотски. Нещо повече, министърът на вътрешните работи дава на директора на полицията строги указания да се ограничи стрелбата и фойерверките по време на тържествата. Министърът по църковните въпроси подканя митрополита и свещениците на всички енории да дадат строги указания към своите енориаши да не стрелят по улиците. Инструкциите са обявени публично по улиците от глашатаи.
Обаче първият нарушител на инструкциите е енорийският свещеник на църквата на „Светите безсребърници Козма и Дамян“ – Милетий. След като прочита от амвона всичко което е заповядано отгоре, Милетий излиза от църквата, вади пистолета си изпод расото и започва демонстративно да стреля. Съвременници на събитията си спомнят, че никога в Атина не е имало толкова много патардия и изстрели, както през онази 1847 г. Мерките срещу шума по време на Страстната седмица се осъдени и от пресата в Атина. В утрото на Възкресение Господне целият район около Атинския акропол е обгърнат от миризмите на печени агнета. Но забраната за изгаряне чучелото на Иуда взривява всички вярващи християни и поради липса на местни евреи в Атина по това време, подозренията за провокацията се стоварват върху нищо неподозиращия португалски маран – Давид Пасифико, по-известен като Дон Пасифико.
Дон Пасифико Дон Пасифико е сефарадски евреин по произход. Роден в Гибралтар през 1784 г. През 1820 г. получава португалско поданство и от 1835 до 1837 г. служи като консул на Португалия в Мароко. След това е назначен за генерален консул на Португалия в Гърция, където развива и търговска дейност. Освободен от португалското министерство на външните работи като генерален консул през 1842 г. заради злоупотреби. След като е освободен от португалска служба, Пасифико остава в Атина, получавайки британско гражданство по рождение, Живеейки „за сметка на услугите“ на графиня Плакентия в Атина, Пасфико не се ползва с добра репутация в гръцката столица по това време, най-вече заради демостративното си неуважение към християнските ритуали от времената на дипломатическото му представителство. Провокирана от забраната за изгаряне чучелото на Иуда, гневна тълпа се събира и се отправя към къщата на Пасифико, който разбирайки за случващото се барикадира с дъщерите си на тавана. Къщата му е поломена, а мебелите и посудата изхвърлени на улицата. Извършен е и опит за палежа ѝ. Взвод войници се притекват на помощ и извеждат Пасифико и дъщерите му от къщата. Според Янис Макриянис Пасифико и дъщерите му се спасяват от линч по чудо.
Като британски поданик Дон Пасифико прави опис на щетите си и го представя пред Лайънс, който поема топката и незабавно иска изплащането на обезщетение от гръцкото правителство в размер на 30 000 златни английски лири. Дон Пасифико е оценил унищоженото си желязно легло на 4250 драхми, но това е без значение за английския посланик. Отговорът на гръцкото правителството е, че „пострадалият трябва да сезира гръцките съдилища и ако след тяхното решение гръцкото правителство откаже да удовлетвори иска, тогава дипломатическата намеса на Великобритания би била оправдана“. На 12 октомври 1847 г., когато стават публично известни „абсурдните“ искания на Пасифико, много атиняни отново се събират пред къщата му с враждебни намерения. След това Пасифико добавя допълнителна сума към иска си за „морални щети“. Лайънс продължава най-настоятелно да иска за плащането на сумата, като по-късно прилага и заключението на британския съд. Но тъй като Пасифико, подкрепян от Лайънс, не последва съвета на гръцкото правителство да се обърне към гръцките съдилища, претенцията му виси цели три години „във въздуха“, създавайки взривоопасно напрежение в международните отношения между великите сили.
Дипломатически, международни и вътрешни промени В разгара на скандала с дон Пасифико, Йоанис Колетис умира през септември 1847 г. Новото гръцко правителство се оглавява от Кицос Дзавелас, който остава на този пост до бурния март 1848 г. Френският посланик Пискатори е отзован и Тувенел е назначен на негово място през 1849 г. През май 1848 г. британският посланик в Константинопол пристига в Атина със специална мисия. Канинг стига до заключението, че Лайънс се е „държал абсурдно“ и през март 1849 г. Лайънс е отзован. Постът на британски посланик в Гърция е поет от ирландеца Томас Уайз. Въпреки това Форин офис в лицето на Канинг не успява да убеди младия гръцки крал да даде мандат за съставяне на правителство на британския угодник Александро Маврокордато и след Дзавелас правителството се оглавява от Георгиос Кундуриотис (март 1848 – октомври 1848), след което и от 60-годишния ветеран от войната за независимост и русофил Константин Канарис (октомври 1848 – декември 1849).
В резултат от това развитие на дипломатическата криза британските искания ескалират и накрая британското правителство изисква и незабавно плащане на 7 500 000 драхми за просрочени лихви и амортизационни плащания по британския дял от заема от 60 милиона франка, получен под гаранцията на трите велики сили, при интронизирането на Ото. Британците настояват и за експулсиране на „злодеите“ (революционери) от Йонийските острови, укриващи се в гръцкото кралство. Външният министър на правителството на Канарис, Гларакис, с изявление от 17 ноември 1849 г. отхвърля британската нота. С изключение на последната точка, понеже крал Отон не желае да вижда революционери на територията на своето кралство. Под натиска на събитията правителството на Канарис подава оставка и на негово място на 12 декември 1849 г. идва правителство на Антониос Криезис, който е от английската партия.
Развръзката В края на 1849 г. командирът на британския флот в Средиземно море събира на входа на Дарданелите ескадра от 15 модерни кораба, включително 5 парни фрегати, въоръжени със 731 оръдия и обслужвани от 8 хиляди моряци. Тази флота е по-мощна от флотата на Нелсън, с която последният печели битката при Трафалгар. На 30 декември 1849 г. британският флот хвърля котва на рейда на Пирея, предизвиквайки недоумение сред властите и хората относно целта на посещението на такава мощна ескадра. След като преминава през установената карантинна процедура, командващият я Паркър с 20 британски офицери са приети с почести от крал Отон и кралица Амалия в двореца. На следващия ден Паркър и посланик Вайс искат аудиенция при външния министър Анастасиос Лондос по „много спешен“ въпрос. Вайс настоява за пълно и незабавно удовлетворение на британските искания в рамките на 24 часа, без да обсъжда въпроса дали исканията са справедливи или не. Паркър добавя, че изпълнява нареждания. Лондос, който няколко дни по-рано става министър, отива незабавно при министър-председателя, след което и при посланиците на Франция – Тувенел и на Русия – Персиани. Правна комисия, спешно създадена от правителството, разглежда въпроса и единодушно „стига до заключението, че британските претенции са несправедливи и противоречат на международното право“. Същата вечер министерският съвет решава да не се поддава на ултиматума и да поиска посредничеството на другите две държави-гарантки за гръцката независимост – Франция и Русия. По обяд на следващия ден Лондос отхвърли ултиматума, като добавя, че приема арбитража на другите две велики сили по британските претенции.