Историята на Флоренция се отнася до историческите събития, свързани с Флоренция, град в Централна Италия.
Праистория и Античност
Флорентинската равнина и околните хълмове крият дълбоки следи от човешко присъствие, датиращо още от Праисторическата епоха.
Първото стабилно селище на територията на днешна Флоренция е наколно и датира от около XIX век пр. н. е., по време на периода Виланова. То е основано от етруските племена в центъра на плодородната флорентинска равнина, в близост до брод на река Арно. Около 150 г. пр. н. е. етруските от близкия Висул (днешен Фиезоле), разположен на хълм североизточно от равнината, основават сателитно селище край Арно с цел да се възползват от водния път. Те изграждат и първия мост на това място, което бележи началото на урбанизацията в района.
Името Florentia се появява още в етруската епоха, като се използва латинският език,, който постепенно се установява в района. Според Академия дела Круска Florentia е благопожелателно название, означаващо „да процъфтяваш“ или „проспериращ град“.
След Съюзническата война (91–88 г. пр.н.е.) етруският Висул получава римско гражданство и приема латинското име Fæsule, вероятно през 59 г. пр. н. е., благодарение на Lex Julia. По същото време във Florentia е основана римска колония за армейски ветерани, изградена с типичен правоъгълен градоустройствен план, заобиколена от укрепителни стени. Централният площад (форум) се намира на пресечната точка на главните улици – кардо и декуманус. Това събитие бележи административната автономия на Florentia спрямо Фиезоле.
През IV век градът става седалище на епископска епархия и получава статут на Municipium splendidissimum. По времето на император Адриан е свързан с Рим чрез Виа Касия. При управлението на Диоклециан е издигнат до Corrector Italiae – столица на провинциите Етрурия и Умбрия.
През следващите векове Флоренция преминава през различни етапи на управление – византийско, остготско, лангобардско и франкско. В тези периоди населението на града понякога намалява значително, достигайки едва няколко хиляди души.
Средновековие
От X век насетне Флоренция започва да се развива като важен градски център, а през 1115 г. придобива статут на автономна комуна.
През XIII век градът е разтърсван от вътрешни конфликти между гибелини – поддръжници на императора на Свещената Римска империя, и гвелфи – привърженици на папската власт. След серия от сблъсъци, гвелфите надделяват в Битката при Коле на 17 юни 1269 г., но скоро самите те се разделят на две фракции: бели и черни. Поетът Данте Алигиери се присъединява към белите гвелфи и е принуден да напусне града след политическите сътресения.
Въпреки вътрешните борби, Флоренция процъфтява и се утвърждава като един от най-могъщите и богати градове в Европа. Това развитие се подпомага от:Francesco Guicciardini, Storie fiorentine, cap. I.
Въвеждането на златния флорин през 1252 г. Упадъка на Пиза, победена от Генуа през 1284 г. и окончателно присъединена към Флоренция през 1406 г. Антиаристократичната конституция – Съдебните наредби на Джано дела Бела от 1293 г., които ограничават властта на благородничеството
През XIV век териториалното разширение на Флоренция обхваща части от Романя и достига до портите на Форли в началото на XV век.
Преди чумната епидемия през 1348 г., населението на града наброява приблизително 80 000 души, което го нарежда веднага след Венеция и преди Милано и Болоня. Около 25 000 души са заети във вълнената индустрия, която заедно с производството на коприна осигурява значителна част от приходите на града.
През 1378 г. Флоренция става сцена на въстанието на чомпи срещу олигархичното управление на града. След репресиите и преди всичко след раждането на данъчна система, която за първи път има прогресивно въздействие върху доходите (чрез Флорентинския поземлен регистър от 1427 г.), градът попада под олигархичното господство на някои семейства: първо Албици (1382 – 1434 г.), а след това – Медичи.
Ренесанс
Въпреки упадъка на републиканската свобода Флоренция вероятно преживява най-благоприятния си период под управлението на фамилията Медичи. Чрез меценатство Медичите придобиват обществено благоразположение, което е от решаващо значение в някои критични моменти, като заговора на Паци (1478 г.), както и трайна слава през вековете, която позволява на града да концентрира и развие завиден брой таланти, събирайки най-добрите художници, писатели, хуманисти и философи от онова време: хуманистите Джовани Пико дела Мирандола, Анджело Полициано, Марсилио Фичино и Кристофоро Ландино, художниците Фра Анджелико, Филипо Липи, Сандро Ботичели, Доменико Гирландайо и Перуджино, и скулпторите Андреа дел Верокио и младият Микеланджело Буонароти.
От 1400 г. Козимо де Медичи задкулисно, но реално контролира града. Властта му произтича от подкрепата и сътрудничеството с новопристигналите емигранти. Фактът, че по това време Медичите са банкери на папата, също подпомага разрастването на тяхната власт. Козимо е наследен от сина си Пиеро, който през 1469 г. е наследен от внука на Козимо – Лоренцо Великолепни. Той се утвърждава като един от най-значимите меценати на епохата, подкрепяйки творчеството на художници като Микеланджело, Леонардо да Винчи и Ботичели. През XV век във Флоренция работят също Брунелески, Мазачо, Донатело, Алберти, Гирландайо и много други.
След смъртта на Лоренцо Великолепни през 1492 г. и изгнанието на сина му Пиеро през 1494 г., първият период на управление на Медичите приключва, а във Флоренция е възстановено републиканското управление.
Флоренция е призната като люлка на Ренесанса – термин, въведен от тосканеца Джорджо Вазари. Ренесансът представлява период на интензивно културно обновление, вдъхновено от хуманистични изследвания и възраждане на античните модели. В центъра на философската и художествената вселена се поставя човешката индивидуалност, а изкуството се характеризира с композиционна яснота, пространствена дълбочина, елегантност и умереност.
Сред основните постижения на флорентинския Ренесанс се открояват:
Откриването на линейната перспектива от Филипо Брунелески около 1416 г. Техниката „стиачато“ на Донатело – нисък релеф с изключителна дълбочина Новаторската живопис на Мазачо в Параклис „Бранкачи“ Развитието на светлинната живопис и въздушната перспектива Систематичното обучение по рисуване в художествените работилници Едновременното присъствие на трима гении в началото на XVI век: Леонардо да Винчи, Микеланджело Буонароти и Рафаело Санцио
Благодарение на политическата визия на Лоренцо де Медичи, флорентинските художници се превръщат в културни посланици, разпространявайки новия стил из италианските и европейските дворове и утвърждавайки Флоренция като център на художествено и интелектуално превъзходство.
Ново време
Първият период на управление на Медичите завършва с възстановяването на републиканското управление, силно повлияно от ученията на радикалния доминикански приор Джироламо Савонарола. Неговите проповеди, насочени срещу моралната и политическа корупция, оказват значително влияние върху обществените настроения. Савонарола е екзекутиран през 1498 г., но неговите идеи продължават да предизвикват религиозни и философски дебати през следващите векове.Преди смъртта си той оставя трактат за управлението на Флоренция.
Събитията от този период водят до промяна на вековната управленска система, основана на институциите на консулите и подестите. Друга важна фигура е Николо Макиавели, чийто трудове, особено Владетелят, често се интерпретират като оправдание за сложните и понякога спорни практики на властта.
На 16 май 1527 г. флорентинците отново свалят Медичите, които са били върнати на власт от испанците през 1512 г., и възстановяват републиката. Този период на политическа и религиозна несигурност води до сериозни социални проблеми и нарушаване на баланса, който също е в основата на художественото производство: още в началото на XVI век във Флоренция се развива нов художествен стил, който тогава се определя като Маниеризъм.
След кратко прекъсване на властта, фамилията Медичи е възстановена във Флоренция през 1530 г. с подкрепата както на папата, така и на императора. През 1532 г. Медичите получават титлата на наследствени херцози на Флоренция,
През 1555 г., с помощта на армия, съставена от испански и германски съюзници, Медичите побеждават Сиена в битката при Сканагало. През 1559 г., с мирния договор от Като-Камбрези, те получават цялата територия на Сиенската република, с изключение на крайбрежието на Марема, което впоследствие формира Държавата на президиите и е под испански контрол чрез вицекраля на Неапол.
Козимо I де Медичи държи управлението на две държави: „Старата“ държава Флоренция и Новата държава Сиена (Сиенско херцогство) – и двете автономни херцогства, разделени в политически и институционални структури, но обединени в лицето на един суверен. Тази двусмислена ситуация е разрешена на 27 август 1569 г., когато Козимо получава титлата на велик херцог на Тоскана от папа Пий V, което показва властта му както над Сиенското херцогство, така и над Флоренция. През XVII век Флоренция достига своя апогей в областта на науката. Между 1654 и 1670 г. градът се нарежда сред първите в света, които развиват метеорологични наблюдения, благодарение на метеорологичната станция в Манастира на ангелите, разположена в едноименната сграда. В същия период във Флоренция е основана Академия дел Чименто – първата научна академия в Италия, която дава допълнителен тласък на експерименталния подход в научната област.
През следващите векове Флоренция, като столица на Великото херцогство Тоскана, постепенно разширява влиянието си върху почти цялата територия на региона, с изключение на:
Република Лука, която запазва независимостта си до XVIII век (с пристигането в Италия на Наполеон Бонапарт, който прекарва седем години от живота си там) Херцогство Маса и Княжество Карара, независимо до 1829 г., когато е погълнато от Херцогство Модена.
Великото херцогство първо става Кралство Етрурия и след това е директно включено във френската територия. Наполеоновото разграбване на Тоскана датира от този период. Изчезването на династията на Медичите и възкачването през 1737 г. на Франц Стефан, херцог на Лотарингия и съпруг на Мария Терезия Австрийска, довеждат до включването на Тоскана в териториите на хабсбургската сфера на влияние. На 30 ноември 1786 г. великият херцог Петър Леополд обнародва новия наказателен кодекс, благодарение на който за първи път в историята на съвременните държави са премахнати смъртното наказание и изтезанията.
Съвременна епоха През 1859 г. Велико херцогство Тоскана е присъединено към Кралство Сардиния чрез плебисцит, което се случва малко преди раждането на Кралство Италия през 1861 г.
През 1865 г. Флоренция поема ролята на столица на Кралство Италия, заменяйки Торино. Това решение е взето по искане на Наполеон III и е формализирано чрез Септемврийската конвенция, която предвижда изтеглянето на френските войски от Рим и временното преместване на столицата. Флоренция изпълнява тази функция до 1871 г., когато, след анексирането на Папската държава, столицата е окончателно преместена в Рим.
Въпреки историческото си значение, Флоренция се оказва неподходяща за ролята на национална столица поради ограниченото си пространство и градоустройствената структура, все още силно повлияна от Средновековието. Това води до поредица от урбанистични преустройства, целящи модернизацията на града. За съжаление обаче тези интервенции причиняват непоправима загуба на ценни исторически сгради и цели квартали, сред които особено значим е Старият пазар, разрушен в рамките на мащабни реконструкции.
На 18 май 1895 г. Флоренция е засегната от най-силното земетресение, регистрирано някога в града, което причинява сериозни щети, включително върху редица монументални сгради.
През XIX век населението на Флоренция се удвоява, а ппрез XX век се утроява, благодарение на растежа на туризма, търговията, финансовите услуги и индустрията.