Настоящата статия предава съдържанието на „Ад“ () ̟– първата от трите части на поемата „Божествена комедия“ от Данте Алигиери.

Прелюдия към Ада Песен 1

Песента има двойна функция: с нея започва първата част на „Божествена комедия“ („Ад“), но също така песента поема ролята на пролог към цялата поема. Тук Данте представя първоначалната ситуация и илюстрира причините за пътуването си в трите царства на отвъдния свят (Ада, Чистилището и Рая): изгубен в тъмна и недостъпна гора (алегория на греха), той казва, че е излязъл от нея едва след дълго пътуване по пътя на духовно пречистване и изкупление.

Поемата започва в нощта на Велики четвъртък на 24 март (или 7 април) 1300 г., малко преди зората на Разпети петък.Hollander, Robert (2000). Note on Inferno I.11. In Robert and Jean Hollander, trans., The Inferno by Dante. New York: Random House. с. 14. Allen Mandelbaum, Inferno, бел. върху Песен I, с. 345 Разказвачът, самият Данте, е на 35 години и следователно е „на попрището жизнено в средата“ (на итал. Nel mezzo del cammin di nostra vitaАд. Песен I, ст. 1) – половината от библейската продължителност на живота от 70 години. (Псалм 89:10, Вулгата; Псалм 90:10, KJV). Поетът се оказва изгубен в „лес тъмен“ (selva oscuraАд. Песен I, ст. 2), отклонил се от „правий път“ (diritta via,Ад. Песен I, ст. 3 може да се преведе и като „правилен път“) на спасението. Все пак пътят не е изгубен завинаги: в края на „Божествена комедия“ или по-скоро на своя път на изкупление Данте възвръща Божията благодат.

Данте тръгва да се изкачва направо по малка планина, но пътят му е блокиран от три звяра, които той не може да избегне: лонцаАд. Canto I, ст. 32 (обикновено превеждано на английски като „леопард“ или „лъвопард“, а на български като „пантера“Днес все още има дебат за това кое животно Данте определя като лонца: някои вярват, че това е леопард, а други – рис. В средновековните бестиарии (вж. по-долу) под loncia се има предвид жестоко и гордо животно, кръстоска между леопард (лонца) и лъвица. В своите „Екпозиции“ Бокачо описва характеристиките на животното: „изглежда, че трябва да разберем за тази, тоест за лонцата, порокът на похотта...“. Тя все още се споменава в документ от 1285 г., където се казва, че лонца е била изложена близо до кметството на Флоренция, което вероятно е видял и 20-годишният Данте.

От края на 12 век до първата половина на 14 век в Англия и Франция се разпространява особен тип литературна творба, в някои случаи богато илюстрирана, в която животните са каталогизирани и описани в техните специфични особености: това са бестиарии. дефинира lonza като резултат от естествено чифтосване между леопард и лъвица в Andrea da Barberino Guerrino meschino.), лъвАд, Песен I, ст. 45 и вълчицаАд, Песен I, ст. 49. Смята се, че трите звяра, взети от Йеремия 5:6, символизират трите вида грях, които отвеждат непокаяната душа в един от трите основни дяла на Ада. Според Джон Сиарди това са невъздържаността (вълчицата); насилието и зверството (лъвът), и измамата и злобата (лонцата);John Ciardi, Inferno, бел. за Песен I, с. 21 Дороти Л. Сейърс приписва невъздържаността на лонцата, а измамата/злобата на вълчицата.Dorothy L. Sayers, Hell, бел. за Песен I. Според най-утвърдените интерпретации – тези базирани на Св. Йоан, на Св. Тома и също подкрепени от повечето от ранните коментатори на Данте, лонцата е похотта, лъвът – гордостта, а вълчицата – алчността – трите най-често срещани гряха през Средновековието, както и най-обвиняваната от религиозната литература на XIII век. Следователно трите звяра са алегория на три много опасни порока, поради които е невъзможно да се води праведен живот и да се продължи възходът към Бога – три сериозни пречки за постигане на моралния ред на християнското общество и политическия ред. Според други хипотези лонцата, лъвът и вълчицата представляват съответно невъздържаността, насилието и измамата – трите склонности към зло, наказвани в Горния, Средния и Долния ад. Според други обаче те са алегория на трите гвелфски сили - Флоренция, Франция, Рим, които, противопоставяйки се на имперските идеали, са допринесли за покварата на обществото.

Зората на Разпети петък е, 8 април, когато слънцето изгрява в Овена. Зверовете връщат Данте обратно, отчаян в мрака на греха, в „долно място“ (basso locoАд. Песен I, ст. 61), където слънцето мълчи (l sol taceАд. Песен I, ст. 60). Въпреки това Данте е спасен от фигура, която обявява, че е родена sub IulioАд. Песен I, ст. 70 (т.е. по времето на Юлий Цезар) и е живяла при Август: това е сянката на римския поет Вергилий, автор на епоса „Енеида“. Данте в стихове 85-87 от Песен I на „Ад“ възхвалява поета като свой „учител“ и „автор“, този, от когото е научил „красивия стил“, който го е направил известен. Следователно Вергилий е избран преди всичко като идеален поет, посочен като най-висш образец на възвишен стил и формално съвършенство. Той също така е бил римският модел за подражание на епичните поеми и още повече за поема, която разказва за задгробния живот, тъй като в шеста книга на „Енеида“ Вергилий разказа за слизането на Еней в подземния свят.

Виргилий предлага на Данте да поеме по друг път, тъй като вълчицата засега е непреодолима пречка. Срещу нея обаче, обяснява той, един ден ще се бори хрътката (veltro) - образец на мъдрост, любов и добродетел, която ще я победи и ще я изпрати обратно в Ада, мястото, от което е излязла. В този момент Вергилий се предлага като водач на Данте: той ще го заведе до местата на Ада и Чистилището и след това ще го повери в Рая на по-достойна душа. След това Данте го моли да го води и започва да го следва. Това е едно от най-известните пророчества в поемата на Данте. Идентифицирането на тази хрътка, предназначено според пророчеството да спаси Италия, с историческо лице или събитие е трудно: има няколко коментатори и критици, които през вековете напразно са се опитвали да му придадат лице.

Песен 2

Вечерта на Разпети петък Данте се колебае, докато следва Вергилий. Вергилий обяснява, че е изпратен от Беатриче – символ на Божията любов. Беатриче е подтикната да помогне на Данте от Дева Мария (символ на състраданието) и Света Лукия (символ на осветяващата благодат). Рахил – символ на съзерцателния живот, също се появява в небесната сцена, разказана от Вергилий. След това двамата започват пътуването си в Отвъдния свят.

Песен 3: Преддверие на Ада

Данте минава през портата на Ада, която носи надпис, завършващ с фразата „О вий, кои престъпяте тоз праг, надежда всяка тука оставете“ (Lasciate ogne speranza, voi ch'intrate).Ад. Песен III, ст. 9 Данте и неговият водач чуват измъчените писъци на опортюнистите. Това са душите на хора, които в живота не са вземали страна, не са били нито на страната на доброто, нито на злото, а вместо това са били просто загрижени за себе си. Сред тях Данте разпознава папа Целестин V, чието „малодушие (в егоистичен ужас за собственото му благополучие) служи като вратата, през която толкова много зло влиза в Църквата“.John Ciardi, Inferno, бел. за Песен III, с. 36 Смесени с тях са изгнаните, които не са взели страна в бунта на ангелите. Тези души са завинаги некласифицирани;: те не са нито в Ада, нито извън него, но живеят на бреговете на река Ахерон. Голи и безполезни, те препускат наоколо през мъглата във вечно преследване на неуловимо, трептящо знаме (символ на стремежа им към постоянно променящ се личен интерес), докато са безмилостно преследвани от непрестанно жилещи ги рояци оси и стършели.Dorothly L. Sayers, Hell, бел. за Песен III Отвратителните червеи в краката на грешниците пият гнилостната смес от кръв, гной и сълзи, която се стича по телата им. Това символизира ужилването на тяхната гузна съвест и отвращението от греха. Това може да се разглежда и като отражение на духовната стагнация, в която са живели.

След като минават през Преддверието, Данте и Вергилий стигат до лодката, която превежда грешниците през река Ахерон до Ада. Тя се управлява от Харон. Той не иска да пусне Данте да влезе, защото е все още жив. Вергилий принуждава Харон да прекрати съпротивата си, като заявява, че двамата с Данте са тръгнали по тоя път по Божия повеля. Плачът и богохулството на прокълнатите души, влизащи в лодката на Харон, контрастират с радостното пеене на благословените души, пристигащи с лодка в Чистилището. Самото преминаване на двамата поети през Ахерон не е описано, тъй като силен гръм, придружен от мощен земетръс, замайва Данте, а след като идва на себе си, установява, че се намира на другия бряг на реката, пренесен от висша сила, а не от лодката на Харон.

Деветте кръга на Ада

Общ преглед

Вергилий продължава да води Данте през деветте кръга на Ада. Кръговете са концентрични, представляващи постепенно нарастване на греха и кулминиращи в центъра на Земята, където Сатаната е държан в робство. Грешниците от всеки кръг са наказани за вечността по начин, който съответства на техните престъпления: всяко наказание е по Закона за възмездието (на итал. Legge del contrappasso) – символичен пример за поетична справедливост (литературен похват, чрез който в крайна сметка добродетелта се възнаграждава, а порочността се наказва). Например по-късно в поемата Данте и Вергилий срещат гадатели, които трябва да вървят напред с глави назад, неспособни да видят какво предстои, защото се опитвали да видят бъдещето чрез забранени средства. Такова contrappasso „функционира не просто като форма на божие възмездие, а по-скоро като изпълнение на съдба, свободно избрана от всяка душа през нейния живот“. Хората, които са съгрешили, но са се помолили за прошка преди смъртта си, се намират не в Ада, а в Чистилището, където работят, за да се освободят от греховете си. В Ада са хората, които са се опитали да оправдаят греховете си и не се разкайват.

Адът на Данте е структурно базиран на идеите на Аристотел, но с „някои християнски символики, изключения и погрешни тълкувания на текста на Аристотел“John Ciardi, Inferno, бел. за Песен XI, с. 94 и с допълнения от „За длъжностите“ на Цицерон.D. Sayers, Hell (Penguin 1975) с. 314 и с. 139 Вергилий напомня на героя Данте: „Защо блуждай умът ти? Мъдростта нас вярно поучават като казва, че в грях въвличат нази три неща: невъздържаност, злост и страсти диви [лудо зверство]“.D. Sayers, Hell (Penguin 1975) с. 136 (XI.80-82) Цицерон, от своя страна, разделя греховете между насилие и измама.D. Sayers, Hell (Penguin 1975) с. 139 Свързвайки насилието на Цицерон с дивите страсти на Аристотел и неговата измама със злостта или порока, поетът Данте получава три основни категории грях, символизирани от трите звяра, които героят Данте среща в Песен I: Невъздържаност, Насилие/Зверство и Измама/злоба.John Ciardi с. 94Dorothy L. Sayers, Hell, бел. за Песен XI, с. 139 Грешниците, наказани за невъздържаност – похотливите, лакомите, скъперниците и прахосниците, и гневливите и ленивите – всички демонстрират слабост в контролирането на своите апетити, желания и естествени пориви; според Етиката на Аристотел, невъздържанието е по-малко осъдително от злостта или зверството и следователно тези грешници се намират в четири кръга на Горния ад (Кръгове 2-5). Те понасят по-леки мъки от грешниците, изпратени в Долния ад, разположен в стените на град Дис, заради извършване на актове на насилие и измама – последното от които включва, както пише Дороти Л. Сайърс, „злоупотреба със специфично човешките способност за разум“. По-дълбоките нива са организирани в един кръг за насилието (Кръг 7) и два кръга за измамата (Кръгове 8 и 9). Като християнин Данте добавя Кръг 1 (Лимбо) към Горния ад и Кръг 6 (Ерес) към Долния ад, което прави общо 9 кръга; включвайки Преддверието на суетата, което води до Ада, съдържащ 10 основни части. Тази структура "9+1=10" се намира и в „Чистилище“ и „Рай“. Долният ад е допълнително разделен: Кръг 7 (Насилие) е разделен на три отдела, Кръг 8 (Измама) е разделен на десет ями, а Кръг 9 (Предателство) е разделен на четири зони. Така Адът съдържа общо 24 части.

Първи кръг (Лимбо) Песен 4