Случаят с петимата от окръг Юба е инцидент, при който група млади мъже от окръг Юба, Калифорния, САЩ, всеки от тях с леки интелектуални затруднения или психични отклонения, изчезват след баскетболен мач между колежански отбори в Калифорнийския държавен университет в град Чико в нощта на 24 февруари 1978 г. Четирима от тях – Бил Стърлинг (29 г.), Джак Хюет (24 г.), Тед Уайър (32 г.) и Джак Мадруга (30 г.) – по-късно са намерени мъртви; петият, Гари Матиас (25 г.), не е открит и до ден-днешен.
Няколко дни по-късно колата на мъжете – Мъркюри Монтего, модел 1969 г., собственост на Мадруга – е открита в отдалечен район на Националната гора Плумас, на черен път високо в планината и на много голямо разстояние от обратния им маршрут към окръг Юба. За полицията остава загадка защо возилото е изоставено там, понеже е в пълна изправност и лесно може да бъде избутано от снега, в който е заседнало. Извършеното първоначално издирване не дава никакви резултати и групата остава в неизвестност чак до юни 1978 г., когато са намерени телата на четирима от тях. Предистория Петимата мъже се запознават чрез участието си в местната програма за хора с интелектуални затруднения и психически проблеми „Gateway Projects” (бълг. „Входни проекти”). Единият от тях, Гари Матиас, развива проблем с наркотиците, докато служи в американската армия във ФРГ в началото на 70-те години, което довежда до диагностицирането му с шизофрения и по тази причина е освободен оттам. След като се връща при семейството си, той започва лечение в местна психиатрична болница. Началото е трудно, като на два пъти за малко не е арестуван заради нападения и често има периоди на умопомрачение, които го вкарват в местна болница за ветерани от армията. Към 1978 г. обаче той вече в продължение на две години се лекува извънболнично с два вида лекарствени препарати, които приема два пъти дневно и лекарите му го смятат за един от истински успешните си случаи.
Матиас се включва в „Gateway Projects” с цел да получава напътствия, които да му помогнат да остане чист от наркотиците. При едно от посещенията си там през юни 1977 г. неговият съветник му предлага да се присъедини към „Гейтуей Гейтърс”, баскетболния отбор, спонсориран от програмата, защото смята, че ще е добре за него да се сприятели с нови хора, а и за да им помогне да подобрят играта си. Матиас приема и впоследствие се сприятелява с останалите членове на тима – Уайър, Хюет, Стърлинг и Мадруга. Всички те имат известни интелектуални затруднения и живят при семействата си, които ги наричат с общото име „момчетата”. Петимата се събират често, обикновено за да играят или гледат баскетбол, а също така ходят и на боулинг.
Изчезване Предвидено е на 25 февруари „Гейтуей Гейтърс” да играят мач в Роклин, част от турнир, организиран от „Спешъл Олимпикс”. Наградата за победителя е безплатно пътуване до Лос Анджелис за уикенда и петимата мъже са силно амбицирани да спечелят срещата. В деня преди нея те се подготвят, като някои от тях дори вадят от гардероба екипите си и молят семействата си да ги събудят навреме. Същата вечер те решават да отидат до Чико, за да подкрепят баскетболния отбор на Калифорнийски университет – Дейвис при гостуването му на тима на Калифорнийски държавен университет. Родителите им не се притесняват, тъй като петимата са пътували заедно нееднократно до други градове, например Сакраменто, и не им се е случвало нищо лошо. Мадруга, единственият от групата с изключение на Матиас, който има шофьорска книжка, ги откарва на 80 км на север до кампуса на университета в своя Мъркюри Монтего. Въпреки ниските температури нощем в северната част на долината Сакраменто по това време на годината, мъжете носят само леки връхни дрехи, което показва, че не смятат да прекарват продължително време извън колата; всеки от тях има у себе си по не повече от 10 – 15 долара.
Срещата стартира в 19,45 ч. и има поне един свидетел, който потвърждава, че е видял петимата сред публиката в залата. След като мачът свършва с победа на отбора на Дейвис, групата се качва в автомобила на Мадруга и отива до намиращ се наблизо супермаркет в центъра на Чико. Там мъжете купуват дребни неща за хапване, безалкохолни напитки и мляко в кутии. Това се случва малко преди десет вечерта, времето на затваряне на магазина; касиерката си спомня добре мъжете, понеже е раздразнена, че трябва да обслужи такава голяма група и това ще я забави да приключи касата за деня.
Никой от петимата не е видян жив по-нататък. Някои от техните родители ги чакат цяла нощ да се върнат и когато това не се случва, се свързват с полицията около 8 часа сутринта. Първоначалният им опит да подадат сигнал за изчезването им обаче не е приет, понеже всички в групата са пълнолетни и от предполагаемия момент на инцидента не са изминали 24 часа. Едва около 8 часа вечерта заявлението на близките им е прието.
Издирване Полицейски екипи от окръзите Бют и Юба почват да търсят мъжете по пътя, по който са тръгнали, за да отидат до Чико. Те не откриват следи от тях, но на 27 февруари лесничей от национална гора Плумас се обажда в полицията, за да съобщи, че е забелязал колата на групата, спряна на пътя между Куинси и Оровил още на 25 февруари. Отначало не обръща голямо внимание на находката си, защото мнозина жители често се изкачват по този път в Сиера Невада през зимните уикенди, за да правят преходи със ски. След като обаче прочита бюлетина за изчезнали хора, той разпознава описания в него автомобил, което го подтиква към незабавно действие.
Мястото, където е открито возилото, е изключително странно – на 112 км от Чико и много далеч от всякакви преки пътища към градовете, в които живеят мъжете. Те изминават с него продължително разстояние в планините по усамотен и криволичещ горски път, който от една точка нататък дори не е асфалтиран. Достигайки 1300 м надморска височина, приблизително дотам, докъдето е снежната линия по това време на годината и малко преди мястото, на което пътят се затваря за зимния сезон, автомобилът затъва в сняг с дълбочина около 25 см.
При пристигането си разследващите забелязват следи от въртене на гуми, показващи, че шофьорът прави опит да излезе от него. По тяхно мнение снежната покривка не е много дълбока и петима физически здрави млади мъже лесно биха могли да избутат колата оттам. Понеже ключовете от нея липсват, първоначалното предположение е, че е изоставена от пътуващите заради вероятна повреда; но когато полицаите опитват да запалят двигателя, като ползват жиците, той стартира веднага. Установено е също, че резервоарът е пълен на една четвърт от вместимостта си. Намерените във возилото доказателства (празните опаковки от храните и напитките, купени от супермаркета, както и програми за баскетболния мач) показват, че мъжете са били в него между момента, в който са видени за последно, и времето на изоставянето му. На предната седалка има спортен вестник и пътна карта на Калифорния; няколко карти на съседни на Юба Сити градове са открити и в жабката.
Никой от роднините на изчезналите не е в състояние да си обясни защо може да се озоват толкова дълбоко в планините през нощта, и то без да имат допълнителни дрехи. С изключение на Матиас, който от време на време прекарва по цяла нощ с приятели, мъжете водят подреден живот и не правят внезапни резки промени в графика си. Според родителите на Мадруга, той не харесва студа и не изпитва желание да ходи в планините. Бащата на Стърлинг споделя, че веднъж го води през уикенда за риба във вилата на семейството, която е недалеч от мястото, където е намерена колата. Обаче по-младият мъж не изпитва удовлетворение и предпочита да си остане вкъщи при следващите случаи, когато баща му ходи там.
След като колата е откарана на буксир до полицейското управление за по-подробен преглед, мистерията се задълбочава. Става ясно, че нито по шасито, нито по нисковисящия ауспух няма вдлъбнатини или пръски от кал, въпреки изминатото дълго разстояние по черен път с много неравности, коловози и дупки. Това говори за факта, че шофьорът или има изключително добри познания за пътя – каквито не е известно Мадруга да притежава, – или кара извънредно внимателно. Вероятността някой друг да е шофирал колата му е изключена, защото семейството му казва, че той не позволява на чужди хора да сядат зад волана ѝ. При намирането ѝ тя е отключена, а прозорецът на шофьорската врата е свален наполовина, като според роднините на Мадруга, за него не е характерно да я оставя така необезопасена.
Опитите да бъде претърсена околността са осуетени от разразила се същия ден силна снежна буря. Два дни по-късно, след като търсачи със снегоутъпкващи машини замалко сами не се изгубват, по-нататъшните опити за издирване са прекратени поради продължаващото лошо време. Колата остава единствената открита следа от групата.
В следващите дни и седмици има множество сигнали от хора, твърдящи, че са забелязали мъжете на различни места из щата или останалата част от страната. Семействата им обявяват награда за получена информация за тях, първоначално 1000, после 2600 и накрая 5000 долара. Въпреки това, повечето такива съобщения лесно биват опровергавани и не се намира някой, за който да се докаже, че наистина е виждал групата.
Единственото по-сериозно съобщение е направено от мъж на име Джоузеф Шонс. Той твърди, че в деня, в който петимата мъже изчезват, той шофира колата си, марка „Фолксваген“, из района. След като около 18 часа засяда в снега на около петдесет метра от мястото, където по-късно е открито возилото на мъжете, той се опитва да го изкара оттам, но не успява, защото усеща силни болки в гърдите и разбира, че това са симптоми на сърдечен удар. Той се прибира в колата си и я оставя с включен двигател, за да се грее за през нощта. Пет-шест часа по-късно измъчваният от болки Шонс дочува някакво свистене, идващо иззад колата му. Решавайки, че наблизо има някой, той натиска клаксона и започва да вика, за да привлече внимание, но никой не се появява. Тогава излиза от колата си и забелязва светлина от автомобилни фарове, идваща иззад завой на пътя. След като преодолява с труд известно разстояние, той „вижда като в сън“ група хора в далечината. Шонс отново извиква, но тогава фаровете угасват и свирещият звук спира. Разочарован, той се връща във возилото си. Около четири часа сутринта, след като болките му поутихват, той решава да слезе пеш надолу по пътя до близка планинска хижа, за да се обади за помощ. Излизайки от колата си, той забелязва, че фаровете иззад завоя пак светят и приближавайки се към мястото, установява, че там е спряла кола от марката „Мъркюри Монтего“, която е незаключена. Наоколо няма никого, така че Шонс обмисля да влезе вътре, за да се подслони, но в крайна сметка решава да не го прави, а да продължи към хижата.
Достоверността на този разказ обаче е подложена на съмнение, понеже, след като полицията събира информация за Шонс, се оказва, че той е известен сред съседите си като лъжец, който има навика да си съчинява истории. Освен това те разказват, че обича да се преструва на болен от сърце, за да предизвиква съчувствие у хората и да иска помощ от тях. Предвид това, както и факта, че той нееднократно е съден за шофиране в нетрезво състояние, полицията решава да разпита и жената на Шонс, а също и персонала на хижата, където той отива за помощ сутринта на 25 февруари.
Собственичката на хижата потвърджава, че Шонс пие бира в бара там в късния следобед на 24 февруари, след което тръгва около 18 часа. Около 9 часа на другата сутрин той отново влиза и поисква вода и две болкоуспокояващи таблетки, преди да седне на бара и да каже: „Трябваше да го направя преди две години“. Сетне той моли някой от другите посетители да го откара до дома му и един от тях се съгласява. Никой, видял Шонс през този ден, не помни той да споменава за сърдечен удар, но казват, че изглежда уморен, а някои казват, че се оплаква от болка в гърдите.