В това китайско име фамилията е Си.
Си Джунсюн () е китайски комунистически революционер и политик, изиграл значителна роля в историята на Китайската народна република. Той е първи генерален секретар на Държавния съвет от 1954 до 1965 г., вицепремиер на Държавния съвет от 1959 до 1965 г., партиен секретар на Гуандун от 1978 до 1980 г. и заместник-председател на Постоянния комитет на Националния народен конгрес от 1980 до 1983 г. и отново от 1988 до 1993 г. Той е и баща на Си Дзинпин, генерален секретар на Китайската комунистическа партия от 2012 г.
Признат за ключова фигура както в първото, така и във второто поколение китайско ръководство, Си Джунсюн играе важна роля в Китайската комунистическа революция и развитието на Китайската народна република. Неговият принос обхваща от създаването на комунистически партизански бази в северозападен Китай през 30-те години на ХХ век до пионерската икономическа либерализация в Южен Китай през 80-те години на ХХ век. Известен с политическата си умереност, Си преживява множество чистки и периоди на лишаване от свобода през цялата си кариера, но въпреки това остава непоколебим защитник на реформите и прагматичното управление.
Биография Ранни години и образование Си Джунсюн е роден на 15 октомври 1913 г. в земеделско семейство в селския окръг Фупинг, провинция Шънси. Присъединява се към Китайската комунистическа младежка лига през май 1926 г. и участва в студентски демонстрации през пролетта на 1928 г. Си и двама негови съученици са вербувани да убият представител на властта (ръководителя на учебния отдел в бившето им училище), но опитът им се проваля и са арестувани. В затвора Си се присъединява към Китайската комунистическа партия (ККП). Скоро след излизането на Си Джунсюн от затвора баща му Си Дзундъ умира, а около година по-късно умира и майка му Чай Кайхуа, чието здраве е влошено вследствие от гладуване. Умират и две от сестрите на Си, също поради влошено здраве. След смъртта им, Си работи, за да се грижи за семейството си, което по това време наброява десет души.
Политическа кариера През 1930 г. Си е назначен от ККП да работи в Гуоминдзюн под ръководството на Ян Хучен. През март 1932 г. като един от предводителите на Пети отряд на партизанските сили той ръководи въстание в Лянданг, Гансу. Впоследствие отрядът е разпуснат по време на нападение над окръг Йоншу, а Си Джунсюн тайно се завръща в родния си град. През септември 1932 г. той се присъединява към комунистическите партизани северно от река Уейхъ.
През март 1933 г. той се присъединява към Лю Джъдан и други в основаването на Съветския район на граничния регион Шанси – Гансу (Шанган) и става председател на правителството на Съветския район, като същевременно ръководи партизани в съпротивата срещу националистическите набези и разширяването на Съветския район. В началото на 1935 г. граничните райони Шанси – Гансу и Северен Шанси съветски район се обединяват, за да образуват революционната базова зона на Северозападен Китай, а Си става един от лидерите на тази зона.
През септември 1935 г. Си Джунсюн, заедно с Лю Джъдан и други комунистически дейци, заминават за окръг Баоан, за да посрещнат 25тата Червена армия при пристигането ѝ в северната част на Шънси след Дългия марш. Малко след това Си е арестуван в рамките на чистка на предполагаеми десничари. През октомври, след като председателят на ККП Мао Дзедун пристигна в северната част на Шънси, Си е освободен и политически реабилитиран. Партизанската база на Си в северозападната част на страната дава убежище на Мао и партийния център и им позволява да прекратят Дългия марш; базовата зона се превръща в щабквартира на китайското комунистическо движение до 1947 г.
Китайско-японска война и Втора световна война По време на Втората китайско-японска война Си Джунсюн заема няколко ключови роли в граничния регион Шънси – Гансу – Нинся и Северозападен Китай. През октомври 1937 г. е назначен за секретар на подкомисията на ККП в Гуандун, като едновременно с това заема длъжността политически комисар на местното командване по сигурността. През май 1939 г. е назначен за комисар на Специалната административна служба на Гуандун. През 1940 г. поема длъжността директор на основно училище в граничния район и става член на Централното бюро на ККП за Шънси – Гансу – Нинся.
На 7-ия национален конгрес на Китайската комунистическа партия през август 1945 г. той е назначен за заместник-член на Централния комитет на ККП, а през август поема длъжността заместник-началник на Централния организационен отдел на ККП, отговарящ за вземането на кадрови решения. През същата година става ръководител на Северозападното бюро. В края на Втората световна война той заема също така длъжността политически комисар на временното командване по време на контраофанзивната кампания при планината Йетай, успешно отблъсквайки националистическите сили, проникнали в граничната зона.
Китайска гражданска война и следвоенен преход
С избухването на пълномащабна гражданска война между комунисти и националисти в началото на 1947 г., Си остава в Северозападен Китай, за да координира защитата и след това възстановяването на район Ян'ан. В началото на 1947 г. Си е назначен за политически комисар на полевата армия на Шънси – Гансу – Нинся и участва в командването ѝ при битката при Сихуачъ през март. През март, когато националистическите войски на Ху Цзунан започват офанзива срещу Ян'ан, Централната военна комисия консолидира всички регионални сили под единното командване на Пън Дехуай и Си Джунсюн. Си, бивш заместник-политически комисар на Северозападния полеви корпус, играе ключова роля в сраженията при Цинхуабиен, река Янма и град Панлун – общо наричани „трите последователни победи“. В края на май Си Джунсюн и Пън Дехуай организират офанзива в източен Гансу и връщат контрола върху ключови региони като окръзите Хуан, Дингбиен и Дзинбиен.
Към юли 1947 г. Си остава заместник-политически комисар на Северозападната полева армия и политически комисар на Обединените отбранителни сили. Той си сътрудничи тясно с Хе Лонг за осъществяване на военно преструктуриране, политическо образование и подкрепа на операциите в тила. През февруари 1948 г. той поема ролята на политически комисар на Обединения отбранителен военен окръг, а през февруари 1949 г. става политически комисар на Северозападния военен район. През юни 1949 г. е назначен за трети секретар на Северозападното бюро на ККП, като допринася значително за окончателното освобождение на Северозападен Китай от националистите.
След създаването на Китайската народна република, Си Джунсюн е назначен за член на Централното народно правителство, член на Народно-революционната военна комисия, втори секретар на Северозападното бюро на ККП, заместник-председател и изпълняващ длъжността председател на Северозападния военно-политически комитет, заместник-председател на Северозападния административен комитет и политически комисар както на Първа полева армия, така и на Северозападния военен район. Той управлява всички важни партийни, правителствени и военни въпроси в Северозападния район за продължителен период от време. Той е най-младият ръководител на голямо регионално бюро. Си ръководи политическата работа на Бюрото по политически и военни въпроси на Северозапада, което беше натоварено със задачата да въведе комунистическо управление в новозавладените райони на Северозапада. В това си качество Си е известен с умерената си политика и използването на невоенни средства за усмиряване на бунтовническите райони.
Си понякога критикува движението за поземлена реформа и е защитник на интересите на средното селячество. С увеличаване на насилието през 1948 г., Си съобщава, че активисти в северозападната част понякога нарочват земевладелци и инсценират конфликти. През 1952 г. Си Джунсюн спира кампанията на Уан Джен и Дън Лицюн за прилагане на поземлена реформа в скотовъдните райони на Синдзян. Въз основа на опита си във вътрешните райони на Монголия, Си съветва да не се води класова борба сред скотовъдците, но е игнориран от Уан и Дън, които ръководят изземването на добитък от земевладелците и земя от религиозните власти. Действията им предизвикват социални вълнения в скотовъдния район Джунгария, където наскоро е потушено въстанието на Оспан Батир. С подкрепата на Мао Дзедун, Си отменя политиките на Уан, освобождава го от поста му и пуска над хиляда скотовъдци от затвора.
През юли 1951 г., след поражението на комунистите в Цинхай, останки от мюсюлманските военачалници подклаждат бунт сред тибетските племена. Сред онези, които се вдигат на оръжие, е Сян Цян, вожд на племето Нгангла в източен Цинхай. НОАК изпраща войски за потушаване на въстанието, но Си Джунсюн настоява и упорито търси политическо решение. Многобройни пратеници, включително Геше Шераб Гяцо и Панчен Лама, отиват да преговарят с него. Си освобождава от затвора пленените тибетци, предлага щедри условия на Сян Цян и опрощава участниците във въстанието. През юли 1952 г. Сян Цян се завръща от укриване в планините и обещава вярност на КНР. Си поддържа близки отношения с Чьоки Гялцен, 10-ия Панчен Лама, с когото се запознава за първи път през 1951 г. Панчен Лама смята Си за добър учител и полезен приятел, а самият Си през 1951 г. Си Цзинпин описва Панчен Лама като прогресивна сила в Тибет.
През септември 1952 г., в очакване на изпълнението на Първия петгодишен план, централното правителство решава да разпусне шестте обширни административни района и свиква видни регионални военни и политически фигури в Пекин, включително Гао Ган, Рао Шушъ, Дън Дзъхуей, Дън Сяопин и Си Джунсюн – събитие, исторически известно като „Влизането на петте коня в Пекин“. Си Джунсюн е назначен за министър за връзките с обществеността на Китайската комунистическа партия и едновременно с това служи като заместник-директор и партиен секретар на Комисията по култура и образование към административния съвет на правителството.
От септември 1953 г. Си заема последователно длъжностите генерален секретар на Административния съвет на Централното народно правителство, а впоследствие и генерален секретар на Държавния съвет. Когато 14-ият Далай Лама посещава Пекин през 1954 г. за няколко месеца политически срещи и изследвания по китайски език и марксизъм, Си прекарва време с тибетския лидер, който след това с умиление си спомня за Си като „много приятелски настроен, сравнително отворен, много мил“.Benjamin K. Lim & Frank J. Daniel, "Does China's next leader have a soft spot for Tibet?" Reuters 1 September 2012 Като подарък Далай Лама подарява на Си часовник Omega.Pramit Pal Chaudhuri, "Tibet's conquest of China's Xi Jinping family" Hindustan Times 4 February 2013 Когато братът на Далай Лама, Гяло Тондуп, посещава Пекин в началото на 80-те години на ХХ век, Си все още носи този часовник.
Високи постове в Пекин и прогонване
През септември 1952 г. Си Джунсюн става началник на отдела за пропаганда на партията и ръководи културната и образователната политика. На 8-ия национален конгрес на Китайската комунистическа партия през 1956 г. той е избран за член на Централния комитет на ККП. През април 1959 г. става вицепремиер и работи под ръководството на премиера Джоу Енлай, ръководейки функциите на Държавния съвет по законодателни и политически проучвания. Си е най-младият вицепремиер. В продължение на десет години той помага на премиера Джоу в ръководенето на ежедневните функции на Държавния съвет и допринася за разработването на важни национални политики и закони, като успоредно с това се занимава с критични държавни и дипломатически въпроси.