Стефани Станчева (родена през 1986 г. в България) е френска икономистка и професор по политическа икономия в Харвардския университет от 2021 г. Тя е член на Conseil d'Analyse Économique от 2018 г. През 2018 г. тя е описана от The Economist като един от най-добрите млади икономисти на десетилетието. През 2025 г. е удостоена с медала „Джон Бейтс Кларк“.

Ранен живот и образование Станчева е родена през 1986 г. в България. Живее в Източна Германия до падането на Берлинската стена през 1989 г., а след това във Франция, където израства. Интересът ѝ към икономиката се поражда от сътресенията, които България преживява по време на политическия и икономически преход през 90-те години на XX век. Тя посещава Международния лицей Сен Жермен ан Ле близо до Париж и завършва бакалавърска степен по икономика в колежа Гонвил и Кайус в Кеймбридж през 2007 г. През 2008 г. получава магистърска степен по икономика от Политехническото училище, а през 2009 г. и втора магистърска степен по икономика от Парижкото училище по икономика и Националното училище за статистика и икономическа администрация (ENSAE). Получава докторска степен по икономика от Масачузетския технологичен институт през 2014 г., където е работила с Джеймс Потерба и Иван Вернинг.

Кариера От 2014 до 2016 г. Станчева е младши сътрудник в Харвардското дружество на научните сътрудници. През 2016 г. става асистент в Харвардския университет, а през следващата година – доцент в Харвард. През 2018 г. става професор по икономика в Харвард, а през 2021 г. е назначена за професор по политическа икономия в Харвард, позиция носеща името „Натаниел Роупс“. През 2018 г. е назначена за член на Conseil d'Analyse Économique. Станчева е научен сътрудник в Националното бюро за икономически изследвания на САЩ (NBER) от 2018 г., където е била факултетен научен сътрудник от 2014 до 2018 г.

Тя е редактор на Quarterly Journal of Economics от 2020 г. През 2021 г. е избрана за член на Иконометричното общество и Американската академия на изкуствата и науките.

Отличия 2017: Награда CAREER на Националната научна фондация, 2019: Награда „Най-добър млад икономист на Франция“ (Prix du meilleur jeune économiste de France), 2020: Награда за изследвания „Илейн Бенет“, 2021: Награда „Морис Але“ за икономически науки (Prix Maurice Allais de Science Économique) 2021: Стипендиант на фондация „Карнеги“ 2022: Носител на наградата „Гугенхайм“. 2025: Медал „Джон Бейтс Кларк“.

Лаборатория по социална икономика В Харвард Станчева основава Лабораторията за социална икономика, която провежда мащабни онлайн изследвания и експерименти чрез допитвания, за да анализира как хората разбират икономическите политики и формират възгледи по теми като данъчно облагане, преразпределение, търговия, изменение на климата и социална мобилност. Лабораторията разработва методи за използване на отговори в свободен текст от проучвания за измерване на убеждения и разсъждения.

Работата на Лабораторията за социална икономика изследва отношението на хората към данъчното облагане, търговията, имиграцията, изменението на климата, инфлацията и социалната мобилност. Тези проучвания в областта на социалната икономика представляват задълбочени изследователски инструменти за анализ, които разкриват онова, което статистическите данни не показват директно: възприятия, вярвания, разсъждения, нагласи, възгледи и подробни индивидуални икономически обстоятелства.

Изследвания Изследванията на Станчева обхващат публичните финанси и политическата икономия и включват елементи от макроикономиката. Тя изучава данъчното облагане на фирми и физически лица, както и как хората разбират, възприемат и формират отношението си към икономически въпроси и политики. Работата ѝ през 20-те години на XXI век изследва отношението на хората към данъчното облагане, търговията, имиграцията, изменението на климата, инфлацията и социалната мобилност, използвайки мащабни социално-икономически проучвания и експерименти.

Тя е изследвала и дълготрайните ефекти на данъчната политика – върху иновациите, образованието и богатството. Станчева и съавторите ѝ свързват историческата данъчна политика и политиките за научноизследователска и развойна дейност с поведението на изобретателите и научноизследователската и развойна дейност на фирмите през ХХ век; те установяват, че по-високите ставки на данъците върху доходите на физическите и корпоративните лица намаляват количеството на изобретателската дейност и изместват географското ѝ разпределение, като оказват ограничено влияние върху средното качество на изобретенията. Изследвала е и как данъчното облагане на доходите на физическите лица и корпоративните данъци са оформили иновациите през XX век („Данъчно облагане и иновации през XX век“), как най-високите ставки на данъците върху доходите на физическите лица влияят върху това къде по света „суперзвездните" изобретатели избират да работят и как студентските заеми могат да бъдат структурирани, за да се подобри достъпът до образование. Анализирала е динамичното оптимално данъчно облагане с формирането на човешки капитал, показвайки условията, при които образователните заеми, обвързани с доходите, могат да бъдат част от оптималната политика в различните етапи от живота на човека.

В основаната от нея „Лаборатория за социална икономика“ тя разработва използването на широкомащабни, междудържавни социално-икономически проучвания и експерименти, за да изследва как хората формират възгледи по икономически въпроси и политики. Фокусира се по-специално върху възприятията за междугенерационната мобилност, имиграцията и неравенството и тяхната връзка с подкрепата за преразпределение. В изследванията си през 20-те години на XXI век тя разглежда отношението на хората към изменението на климата, търговската политика, инфлацията и склонността към мислене в категории „печеля–губиш“ (т.нар. мислене с нулев сбор). Тя е публикувала и широко цитирано практическо ръководство за проектиране на проучвания и вградени експерименти за икономически изследвания.

Медии Станчева често е интервюирана от френски медии. Тя използва анкети, за да изследва как хората мислят за политиката. Тя е писала и говорила публично за мисленето с „нулев сбор“, убежденията за инфлацията и свързани теми.

Като редактор на други трудове Станчева е редактор (съредактор) на „Тримесечен журнал по икономика“ от 2020 г.; тя е първата жена, която се присъединява към редакционния съвет на изданието. Тя е научен сътрудник в Националното бюро за икономически изследвания, където работи по програмите „Публична икономика“, „Политическа икономия“ и „Икономически флуктуации и растеж“. Научен сътрудник е в Центъра за изследвания на икономическата политика и е член на френския Съвет за икономически анализ (Conseil d'analyse économique) от 2018 г.

Избрана библиография Оптимално данъчно облагане на високи доходи от труд: История за три еластичности . (с Т. Пикети и Е. Саез). American Economic Journal: Economic Policy, том 6, № 1, стр. 230 – 271, февруари 2014 г. Колко еластични са предпочитанията за преразпределение? Данни от рандомизирани експериментални проучвания. (с И. Куземко, М. Нортън и Е. Саез). American Economic Review. Том 105, № 4, стр. 1478 – 1508, април 2015 г. По-общи тегла на пределните стойности на социалното благосъстояние за теорията на оптималното данъчно облагане . (с Е. Саез). American Economic Review 2016, том 106, № 1, стр. 24 – 45 януари 2016 г. Оптимално данъчно облагане и политики за човешкия капитал през жизнения цикъл. Journal of Political Economy, том 125, № 6, стр. 1931 – 1990, 2017. Имиграция и преразпределение . (с А. Алесина и А. Миано) Национално бюро за икономически изследвания, Работен документ 24733, юни 2018 г. Междугенерационна мобилност и предпочитания за преразпределение . (с А. Алесина и Е. Тесо). American Economic Review. Том 108, № 2, стр. 521 – 54, февруари 2018 г.

Източници

Външни препратки Личната страница на Стефани Станчева

Категория:Френски икономисти Категория:Възпитаници на Кеймбриджкия университет Категория:Българи емигранти във Франция Категория:Преподаватели в Харвардския университет Категория:Личности (Кричим)