Лепа Светозара Радич (, 19 декември 1925 г. – 8 или 11 февруари 1943 г.) е югославска партизанка, участничка в Народноосвободителната война на Югославия и народна героиня на Югославия.
Биография Лепа Радич е родена в село Гашница близо до Градишка (днешна Република Сръбска, част от Босна и Херцеговина). Учила е в Градишка.
След окупацията на Югославия от нацистките сили на Оста през април 1941 г., в част от страната, включително района около Градишка, е сформирана профашистката Независима държава Хърватия. В началото на декември 1941 г., след неуспешна антипартизанска операция на усташките войски – домобраните в Козара, Лепа Радич е заловена от усташите заедно с майка си, баба си и други близки и прекарва двадесет дни в плен в град Градишка. На 23 декември 1941 г. е освободена у дома, след което тя и седемнадесетгодишната ѝ сестра Дара се присъединяват към ротата Грабовац на 2-ри крайински партизански отряд. Поради възрастта си са преместени на работа в болница, където Лепа става най-младата медицинска сестра. През март – април 1942 г. Радич завършва краткосрочен партиен курс и е приета за членка на Комунистическата партия на Югославия. Нейната политическа работа е прекъсната от германско-усташката офанзива срещу партизаните от Козара през юни 1942 г. По време на пробива на един от батальоните на отряда Козара от обкръжението при Козара, Лепа Радич, заедно с бежанци, преминава в района на Подгрмеч в началото на юли 1942 г. Цялото ѝ семейство остава в Козара. Бащата на Лепа, Светозар, е убит в битка, а по-малкият ѝ брат, Милан, е изпратен в концентрационния лагер Ясеновац, където е убит през 1945 г.
В Подгрмеч Лепа Радич веднага се включва в младежката работа и участва в жътвата, за да предотврати превземането ѝ от врага. След това е изпратена на партийна работа в селата Горни и Дони Петровичи и Средни Дубовик (близо до Босанска Крупа). Когато в края на януари 1943 г. започва антипартизанската операция „Вайс-1“, Лепа Радич става членка на общинския щаб на Средни Дубовик, организирайки евакуацията на населението, ранените, храната и добитъка в района на планината Гърмеч. Тя е натоварена със задачата да ескортира група от около 150 бежанци, предимно възрастни хора, жени и деца. Вечерта на 8 февруари 1943 г. бежанците, водени от Лепа Радич, са обкръжени и заловени от войници от 369-а пехотна дивизия. Радич е единствената с оръжие и оказва въоръжена съпротива, призовавайки хората да се защитават с голи ръце. Лепа Радич изстреляла всичките си куршуми, била заловена, пребита и отведена заедно с бежанци в град Босанска Крупа. След три дни мъчения била осъдена на обесване.
С указ на президента на Югославия Йосип Броз Тито от 20 декември 1951 г. Лепа Радич е удостоена със званието Народен герой на Югославия.
Немският офицер от СС на име Шмитхубер, заповядал екзекуцията, е осъден за военни престъпления и екзекутиран в Белград през 1947 г.
Източници
Категория:Югославски комунисти Категория:Югославски партизани Категория:Народни герои на Югославия