Битката за Клисурския проход (, ) е част от битката за Гърция по време на Втората световна война. Провежда се между германски и гръцки части от вечерта на 13 април 1941 година до обяд на 14 април, когато гръцката организирана съпротива се срива. Битката се води за тесния проход Дауло, който разделя планините Вич (Вици) и Синяк (Синиацико), между части от гръцката 20-а пехотна дивизия, които заемат прохода, и германската СС Лайбщандарт СС Адолф Хитлер, механизирано пехотно подразделение от ниво бригада. Клисурският проход Дауло е стратегически важен, защото се намира на главната съюзническа отбранителна линия (планина Вич – планина Синяк – река Бистрица – планина Олимп), зад която минава пътят за отстъпление на гръцката армия, ангажирана срещу италианците в Албания.ΔΙΣ,Το Τέλος Μιας Εποποιίας, Αθήναι 1959, σ. 61.

Предистория Бързото германско настъпление през Южна Югославия кара генерал Уилсън, командир на Част W, състояща се от 1-ви австралийски корпус (2-ра новозеландска дивизия, 6-та австралийска дивизия и 1-ва британска бронирана бригада) и гръцката Централномакедонска армейска секция (ЦМАС, състояща се от 12-а и 20-а пехотна дивизия), да нареди оттегляне от първоначалната отбранителна линия на планината Вич (Вермио) към нова линия на запад и юг, за да се съобрази с развитието на събитията в Югославия и възникващата опасност от германски флангов удар по долината на Лерин, зад линията на планината Вич.

За гръцките дивизии по източните склонове на планината Вич оттеглянето има много пагубни последици, тъй като означаваизоставяне на добре подготвени позиции и дълги маршове през нощта, за да се избегнат въздушни удари. Ситуацията се утежнява от лошото време, което се превръща в снежни бури на планината Вич, като по този начин допълнително деморализира войниците и забавя похода.

Оттеглянето е прикрито от смесена дивизионна част, наречена Част на Маккей, при прохода Кирли дервент. Неспособността на силите Макей да задържат германското настъпление достатъчно дълго в битката при Баница не позволява на гръцките части да достигнат и организират определените си позиции – някои от тях всъщност са отрязани от германското настъпление и така и никога не ги достигат.

Задачата на гръцката 20-та дивизия е да окупира и защитава Клисурския и Блацкия проход. След като Додеканезкият полк на дивизията е отделен и прикрепен към Частта на Маккей при прохода Кирли дервент, 80-ти полк е натоварен със задачата да защитава Клисурския прохода, а 35-и полк – със защитата на Блацкия проход. Осъзнавайки важността на Дауло, на 10 април командирът на ЦМАС изпраща напред с моторни превозни средства пехотните батальони 1/87 и 2/80, както и две сапьорни роти и батальон (две батареи) планинска артилерия, за да подготвят отбраната. Когато германците осъществяват първия си контакт на 13 април, по-голямата част от 20-а дивизия все още не е пристигнала на прохода. Додеканезкият полк в частност е разпръснат по време на преместването си и не може да бъде използван, докато не бъде реорганизиран.ΔΙΣ,Το Τέλος Μιας Εποποιίας, Αθήναι 1959, σ. 41.

Разположение на силите Гръцки части Докато батальони 1/87 и 2/80 вече са на прохода от 10 април, по-голямата част от 80-и полк (батальони I и III) и 6-и позиционен картечен батальон започват да пристигат след нощен марш до село Клисура от обяд на 13 април. В 15:00 часа е пристигнала около една трета от полка. До падането на нощта полкът се реорганизира и заема определените си позиции в центъра. Изоставащите продължават да пристигат до сутринта на 14 април. Батальоните са наполовина като човешка сила и с една трета тежко въоръжение (картечници и минохвъргачки). Запасите от боеприпаси, медицински и комуникационни материали са до голяма степен изоставени в Учини (Комнина) и Кайляри (Птолемаида). Командирът на 20-та дивизия дава заповед за незабавно доставяне на боеприпаси от близкия град Костур (Кастория).

Между 13 и 14 април силите на прохода са:ΔΙΣ,Το Τέλος Μιας Εποποιίας, Αθήναι 1959, χάρτης 8 και σ. 40 – 41, 61. Пехотен батальон 1/87 и една рота от X граничен сектор (рота за прикритие Спанци) са разположени в отбранителна позиция на височините Шубрец (1623 m) и Саргоница (1386 m) северно от пътя от Лерин, а друга рота (9/10 граничен сектор) на височини североизточно от седловината Дауло и южно от същия път – всички от 10 април и в относително добро бойно състояние. 6-ти позиционен картечен батальон, с голям недостиг на жива сила и 10 картечници, разположени на хълма Дауло, разположен по пътя от Суровичево Пехотен батальон 1/80, разположен в отбранителна позиция по височините северно и южно от село Клисура, без една стрелкова рота и един картечен взвод, като ротите му са наполовина съставени и силно изтощени Пехотен батальон 3/80 западно от село Клисура, в резерв, в подобно състояние като 1/80 Пехотен батальон 2/80, по-на юг от 1/80, разположен в отбранителна позиция между височините в Мурик Стулма Ману (1534 m) и Джана Костадин (Петра Марку, 1655 m) от 10 април и в добра форма; (батальонът не участва в бойни действия по време на битката)

Полковник Панайотис Дедис, бивш командир на 21-ва бригада, е назначен в ранните часове на 14 април за командир на всички гръцки части на Клисурския проход. Той обаче не успява да стигне до прохода навреме поради разрушения по пътя и по време на цялата битка командирът на 80-ти полк, подполковник Василиос Мадзуранис, е ефективният главнокомандващ.ΔΙΣ,Το Τέλος Μιας Εποποιίας, Αθήναι 1959, σ. 63 – 64.

Германски части Германските части, участвали в битката, принадлежали на СС-ЛАХ: Щаб на полка, под командването на Йозеф Дитрих 1-ви пехотен батальон на СС (моторизиран), под командването на Фриц Вит 2-ри пехотен батальон на СС (моторизиран), под командването на Теодор Виш 3-ти пехотен батальон на СС (моторизиран) 4-ти пехотен батальон на СС (моторизиран) 5-ти пехотен батальон на СС (моторизиран) Тежък пехотен батальон на СС (моторизиран) 1-ви противовъздушен батальон на СС, под командването на Бернхард Краузе 1-ви батальон с щурмови оръдия на СС (Щурмгешюц III) 1-ви инженерен батальон на СС 1-ви разузнавателен батальон на СС, под командването на Курт Майер

Битка 13 април По пътя между Лехово и Клисура са извършени разрушения, за да се забави германското настъпление. Първият контакт е осъществен в 17:00 часа на 13 април. Германските предни части атакуват гръцката линия, по-специално батальон 1/87 на височината Саргоница. С интензивни усилия и артилерийска подкрепа атакуващите германци успяват в 21:00 часа да отблъснат 1/87 в безпорядък, като частите му се оттеглят към височини 1597 и 1623. Първа рота на батальона, разположена отляво на линията си, се предава на германците, с изключение на един взвод.ΔΙΣ,Το Τέλος Μιας Εποποιίας, Αθήναι 1959, σ. 62.

След това развитие, батальон 3/80, който е в резерв, се придвижва в 23:00 часа, за да заеме височини 1597 и 1623, обстрелвайки позициите, превзети от германците. Германците остават бездействащи и не продължават маневрата си. През цялата нощ продължава обмяната на артилерийски огън, което изчерпва гръцките запаси от боеприпаси.ΔΙΣ,Το Τέλος Μιας Εποποιίας, Αθήναι 1959, σ. 62. Общо 50 гръцки офицери и войници са убити по време на боевете на 13 април.Archival research by Lehovo municipality, http://www.lehovo.gr/istoria.php Командирът на 20-та дивизия е обезпокоен от ниския боен дух на своите части на прохода и впоследствие иска от ЦМАС да получи батальон от Западномакедонската армейска секция (ЗМАС), отстъпваща от Албания.ΔΙΣ,Το Τέλος Μιας Εποποιίας, Αθήναι 1959, σ. 63. На този ден артилерийският майор и командир на гръцкия алпийски батальон, Йоанис Папароду, е убит от вражески огън.

14 април От 04:30 часа германската артилерия започва да обстрелва гръцките позиции, последвана от пехотна атака. Германците атакуват от двата пътя на източния изход на прохода, използвайки димни завеси и интензивен картечен огън за прикритие. Едната атака е насочена от двете страни на пътя и северно от дерето Бисти към превала Дауло, подкрепена от щурмови оръдия, докато другата е насочена южно от дерето и към село Клисура и височината Джума Ману.ΔΙΣ,Το Τέλος Μιας Εποποιίας, Αθήναι 1959, σ. 64.

От позициите си на височината Саргоница германците откриват огън по фланга на гръцкия 6-ти картечен батальон, защитаващ превала Дауло. От 07:00 часа гръцката артилерия спира огъня си поради изчерпване на боеприпасите. Германската бронетанкова техника обстрелва интензивно гръцките позиции, тъй като няма противотанкови оръжия, които да им противодействат. Германските военновъздушни сили непрекъснато прелитат над бойното поле, причинявайки допълнителна деморализация. От 09:00 часа линията на 6-ти батальон на пехотната дивизия започва да се разпада, картечниците му са унищожени една по една, а частите се оттеглят в тила. В 10:30 часа боеприпасите (2000 патрона на картечница) са изчерпани и останалата част от батальона се предава. Батальон 1/80 на юг не е атакуван, но командирът му, осъзнавайки опасността от обкръжение от север, нарежда отстъпление. Докато се оттегляше, батальонът е атакуван с огън от щурмови оръдия в тила от много близко разстояние и останките му, с изключение на 1-ва рота, се предават в 10:45 часа.

Командирът на 20-та дивизия се опитва да реорганизира частите западно от прохода, изпращайки артилерията на запад, за да прикрие пехотата, като използва сапьорна рота и 20-та разузнавателна група, за да блокира отстъплението. Германската артилерия и военновъздушни сили обаче разпръсват гръцките колони и вълната от бягство залива блокиращите части.ΔΙΣ,Το Τέλος Μιας Εποποιίας, Αθήναι 1959, σ. 65 – 67.

ЦМАС, запознавайки се със ситуацията, нарежда на 20-та дивизия да контраатакува и да си върне загубените позиции. Такава мисия обаче е извън възможностите на разпръснатата дивизия. С разрешение от щаба, командирът на ЦМАС генерал-майор Христос Карасос моли командира на Част W, генерал-лейтенант Уилсън, да ангажира 1-ва бронирана бригада на бригадир Харълд Чарингтън за контраатака. Въпреки че Уилсън дава заповедта, Чарингтън я тълкува като „предложение“, а не като заповед, и я игнорира.ΔΙΣ,Το Τέλος Μιας Εποποιίας, Αθήναι 1959, σ. 65.

ЦМАС след това търси помощ от ЗМАС. Карасос иска три батальона пехота от ЗМАС, които, комбинирани с колкото пехота 20-та дивизия може да събере, както и артилерията си, да контраатакуват и да си върнат прохода. Въпреки че е постигнато споразумение, няма достатъчно транспортни средства, за да се доведат необходимите сили от Албания, като най-близката част е 13-а дивизия около Билища. Към 20:00 часа на 14 април само части от 1/23 батальон са пристигнали в района на 20-та дивизия, на седловината при Костур и контраатаката така и не е проведена.ΔΙΣ,Το Τέλος Μιας Εποποιίας, Αθήναι 1959, σ. 66. Вместо това германците продължават настъплението си, атакувайки 1/23 батальон и други части от 13-та дивизия на следващия ден, 15 април, в битката при Костурското езеро.

Последици Неуспехът да се задържи проходът има тежки последици за гърците, тъй като германското настъпление директно заплашва главния път за отстъпление на ЗМАС. Въпреки че гърците отново се опитват да спрат германците на 15 април източно от пътя, този път те се бият на открит терен, по-неблагоприятен от Клисурския проход.

Гръцките жертви са тежки, като 80-ти полк е на практика унищожен. Германците твърдят, че са взели 1000 пленници.Η Γερμανική Εκστρατεία Εις Την Ελλάδα, απόδοσις Γεωργίου Γαζή, Αθήναι 1961, σ. 232. Гръцката 20-та дивизия изтегля по-голямата част от своя 35-ти полк от Блацкия проход, оставяйки след себе си един батальон, и се концентрира около Смикси, южно от 13-а дивизия. До края на войната дивизията е негодна за бой формация.

Бележки

Категория:Битки през Втората световна война Категория:Битки на Гърция през Втората световна война‎ Категория:Битки на Германия през Втората световна война Битка за Клисурския проход Битка за Клисурския проход Битка за Клисурския проход