Божанка Георгиева Константинова е българска литераторка и университетски преподавател, изследовател в областта на историята на българската литература.
Биография Родена е през 1941 г. Дъщеря е на литературния критик и историк Георги Константинов и племенница на поета Николай Лилиев.
Дългогодишен преподавател в Софийския университет, доктор на филологическите науки. Ръководител на катедра „Естетическо възпитание“ (1988/1989 – 1994/1995 г.).
Доцент към катедра „Педагогика на изкуствата“.
От създаването на издателство „Отечество“ Константинова е рецензент и редактор на първите издания на редица значими детско-юношески книги през 70-те и 80-те години на XX век, сред които „Войната на таралежите“ и „Васко да Гама от село Рупча“ на Братя Мормареви, и „Предречено от Пагане“ на Вера Мутафчиева.
Заедно с Леда Милева е съставител на учебници и читанки за началното училище, сред които „Читанка за I клас“ (2002) и „Читанка за III клас“ (2004).
Член е на Съюза на българските писатели.Членове на СБП. Официален сайт на СБП. Посетен на 15 юни 2026 г.
Творчество „Заровеното имане“. София: Издателство „Народна младеж“, 1987. Рецензент: Симеон Янев. Изследване върху темата за труда в белетристиката и поезията за деца и юноши. Разглеждат се произведения от предвоенния период, сред които творби на Ангел Каралийчев, Елин Пелин, Калина Малина, Симеон Андреев, Христо Радевски, Никола Вапцаров, Младен Исаев, Асен Босев и др. Анализирани са и творби от 70-те и 80-те години - на Георги Мишев („Носачи на жалони“), Кирил Апостолов, Анастас Павлов, Димитър Гулев („Здравей и сбогом, Дон Кихот“), Младен Денев („Късни изпити“), Коста Странджев („Чист като гълъб“) и други автори. В изследването си Константинова разглежда развитието на темата за труда и социалния опит в българската литература за деца и юноши. Подчертава тенденцията към преодоляване на изкуственото разделение между света на детството и този на възрастните:
„Най-сериозната заслуга на съвременната проза за деца и юноши е обединяването на двата, съществуващи винаги неотделимо, но твърде дълго съзнателно разграничавани свята – този на детството и другия, на възрастните. Преодоляването на този порочен, камерен затворен кръг на чисто детските, чисто юношеските проблеми, нанесъл немалко беди в иначе сръчно написани книги, започва още в края на петдесетте години. Но именно в резултат на усилията на съвременните създатели на детско-юношеска проза от 70-те и 80-те години обединяването на тези единни и враждуващи, чужди и близки светове е художествена реалност със сериозни открития и сполуки.“„Заровеното имане“. София: Народна младеж, 1987, с. 92.
Бележки
Категория:Български литературни историци Категория:Преподаватели в Софийския университет