Донският фронт е оперативно-стратегическо обединение на Червената армия на СССР по време на Втората световна война.

Формиране, бойни действия и разформироване На 1 октомври 1942 г. Сталинградският фронт (първо формиране) е преименуван на Донски фронт. През цялото му съществуване негов командващ е генерал-лейтенант, от 15 януари 1943 г. генерал-полковник Константин Константинович Рокосовски (30 септември 1942 – 15 февруари 1943).

По време на преименуването си Сталинградският фронт здраво се закрепва на рубежа в междуречието Волга и Дон и води активна отбрана. Основната директива на Ставката на ВГК изисквала от войските на Донския фронт да удържат рубежа по река Дон, двата важни плацдарма на южния (десен) бряг на реката и чрез контраудари да оказва поддръжка на Сталинградския фронт (второ формиране), чиято задача е била удържането на Сталинград. През октомври 1942 г. фронтът със силите на 24-та и 66-а армии провеждат настъпателна операция по сковаване войските на противника.

С цел да се облекчи положението на 62-ра армия, отбраняваща Сталинград, на 19 октомври 1942 г. войските на Донския фронт от района северно от града преминават в настъпление. На генерал-лейтенант Рокосовски са поставени решителни задачи: пробив на отбраната на противника, съединяване с войските на Сталинградския фронт (второ формиране) и унищожаване на вражеската групировка, проникнала до брега на река Волга. Тази операция позволява да се прегрупират и съсредоточат войски за операция „Уран“. В края на октомври 1942 г. от Донския фронт към Югозападния фронт са прехвърлени 21-ва и 63-та армии.

На 4 ноември 1942 г. командването на фронта получава задачите си за предстоящата операция. Войските на фронта са длъжни на 19 ноември да настъпят от плацдарма при станица Клетска и от района на станица Качалинска. Разгромявайки противостоящите немски войски, придвижвайки се в посока към Вертячи и във взаимодействие с Югозападния фронт войските на Донския фронт обкръжават и унищожават противника в малката дъга на река Дон. След това, съвместно с войските на Сталинградския фронт, пристъпват към унищожаване на основната вражеска групировка, обкръжена в района на Сталинград. По това време 21-ва армия е върната обратно под командването на Донския фронт. Особена роля се възлага на 65-а армия на генерал-лейтенант Павел Иванович Батов, която съвместно със силите на съседната 21-ва армия е длъжна да пробие фронта и да настъпи в югоизточно направление към Вяртичи. На части от 24-та армия на генерал-майор Иван Василиевич Галанин е възложена задача за пробив на фронта в района по източния (ляв) бряг на река Дон, да настъпи също в посока Вяртичи и с цел възпрепятстване за отстъпление на вражеските войски. На 66-а армия, командвана от генерал-майор Алексей Семьонович Жадов е поставена задача по сковаване войските на противника в района на междуречието. В резултат от настъплението многочислената групировка на противника в района на Сталинград се оказва блокирана и обкръжена в „котел“, като на северозападната граница на този „котел“ се разполагат войските на Донския фронт.

Съгласно директивата на Ставката на ВГК на 10 януари 1943 г. е предвидено настъпление за окончателното ликвидиране на обкръжените германски войски в „котела“. В резултат от боевете войските на противника са разсечени на северна и южна групировка. Южната престава да съществува на 31 януари, с пленяването на щаба на фелдмаршал Фридрих Паулус, а северната – на 2 февруари. В хода на ожесточените боеве войските на Донския фронт понасят значителни загуби в жива сила, поради което част от формированията остават в района на Сталинград за възстановяване на разрушената инфраструктура.

На 15 февруари 1943 г. на основание на директивата на Ставката на ВГК от 5 февруари 1943 г. Донският фронт е преименуван на Централен фронт.

Съставни армии 21-ва армия – генерал-майор Алексей Илич Данилов (1 – 14 октомври 1942); генерал-лейтенант Иван Михайлович Чистяков (14 октомври 1942 – 27 януари 1943) 24-та армия – генерал-майор, от 27 януари 1943 генерал-лейтенант Иван Василиевич Галанин (1 октомври 1942 – 27 януари 1943) 57-а армия – генерал-майор, от 19 януари 1943 генерал-лейтенант Фьодор Иванович Толбухин (1 – 31 януари 1943) 62-ра армия – генерал-лейтенант Василий Иванович Чуйков (1 януари – 15 февруари 1943) 63-та армия – генерал-лейтенант Василий Иванович Кузнецов (30 септември – 25 октомври 1942) 64-та армия – генерал-лейтенант Михаил Степанович Шумилов (1 януари – 15 февруари 1943) 65-а армия – генерал-лейтенант Павел Иванович Батов (22 октомври 1942 – 15 февруари 1943) 66-а армия – генерал-лейтенант Родион Яковлевич Малиновски (30 септември – 14 октомври 1942); генерал-майор, от 27 януари 1943 генерал-лейтенант Алексей Семьонович Жадов (14 октомври 1942 – 15 февруари 1943) 1-ва гвардейска армия – генерал-майор от артилерията Кирил Степанович Москаленко (30 септември – 3 октомври 1942); генерал-майор Иван Михайлович Чистяков (3 – 15 октомври 1942) 2-ра гвардейска армия – генерал-лейтенант Родион Яковлевич Малиновски (нач. на декември – 15 декември 1942) 4-та танкова армия – генерал-майор Василий Дмитриевич Крюченкин (30 септември – 14 октомври 1942); генерал-лейтенант Павел Иванович Батов (14 – 22 октомври 1942) 16-а въздушна армия – генерал-майор от авиацията, от 27 януари 1943 генерал-лейтенант от авиацията Сергей Игнатиевич Руденко (30 септември 1942 – 15 февруари 1943).

Източници

Большая Советская энциклопедия, Фронты Советских Вооружённых Сил во время Великой Отечественной войны 1941 – 45, т. 28, стр. 103 – 104

Категория:Съветски фронтове