Никол Краус () е американска поетеса и писателка на произведения в жанра социална драма и любовен роман. Биография и библиография в сайта Fantasticfiction Биография и библиография в сайта Goodreads Биография и библиография в сайта Book Series in Order Биография и библиография в сайта Encyclopedia.com Биография и библиография в сайта Babelio Биография и библиография в сайта на Международния литературен фестивал в Берлин Биография в официалния сайт
Биография и творчество Никол Краус е родена на 18 август 1974 г. в Манхатън, Ню Йорк, САЩ, в еврейско семейство. Бабата и дядото ѝ по майчина линия са родени в Германия и Украйна и по-късно емигрират в Лондон, а тези по бащина линия са родени в Унгария и в Беларус (Слоним), срещат се в Израел и по-късно емигрират в Ню Йорк. Баща ѝ е ортопедичен хирург, израснал частично в Израел. Краус израства в Лонг Айлънд и започва да пише поезия още като тийнейджърка. От 9-и клас учи като пансионер в Международното училище в Женева (спомените ѝ са отразени в автобиографичния ѝ разказ „Швейцария“ от 2020 г.).
Следва от 1992 г. в Станфордския университет, където учи при Йосиф Бродски и се запознава с творчеството на писатели като Итало Калвино и Збигнев Херберт. Завършва с отличие бакалавърска степен по английска филология, като за периода на следването си получава няколко награди за поезията си, както и наградата на декана за академични постижения. По същото време курира с Фиона Маазел поредица за четения в „Руския самовар“, ресторант в Ню Йорк, съоснован от Роман Каплан, Бродски и Михаил Баришников и публикува стихове в британски списания. През 1996 г. получава стипендия „Маршал“ и се записва в магистърска програма в колежа „Сомървил“ на Оксфордския университет, където пише дипломна работа за американския художник Джоузеф Корнел. По време на втората година от стипендията си посещава института „Курто“ към Лондонския университет, където получава магистърска степен по история на изкуството и специализира в холандското изкуство от седемнадесети век и пише дипломна работа върху творчеството на Рембранд.
Първият ѝ роман „Мъж влиза в стая“ е издаден през 2002 г. Чрез история за загубена памет вследствие на мозъчен тумор романът развива темите за съществуването и личния живот, за самотата и интимността.
През 2005 г. е издаден романът ѝ „История на любовта“. В романа се преплитат историите на Лео Гурски, оцелял от Холокоста 80-годишен евреин от Слоним, младата Алма Сингър, която се справя със смъртта на баща си, и един изгубен и намерен много по-късно ръкопис на книга с името „История на любовта“. Книгата е посветена на нейните баба и дядо. Романът става бестселър в списъка на „Ню Йорк Таймс“ и е публикуван в над 25 страни по света. Той печели международната награда „Уилям Сароян“ за литература, наградата за еврейска литература „Едуард Луис Уолънт“ и Френската награда за най-добра чуждестранна книга. През 2016 г. е екранизиран в едноименния филм на режисьора Раду Михайлеану с участието на Марк Рендал, Елиът Гулд и Софи Нелис.
Третият ѝ роман, „Велика къща“ от 2010 г., е многопластова история на четирима герои с бюро с много чекмеджета, което упражнява власт над онези, които го притежават или са го предали. Романът получава няколко номинации за литературни награди и получава наградата „Анисфийлд Улф“ за принос за разбирането на расизма и оценяването на богатото многообразие на човешката култура.
През 2017 г. е издаден романът ѝ „Лес тъмен“. В историята двама герои, адвокат филантроп и писателка в труден период, тръгват от Ню Йорк в посока Тел Авив с мисълта за върховно преобразяване и в търсене на друг живот. Заглавието на романа идва от първия стих на поемата на Данте Алигиери „Ад“.
През 2020 г. е публикуван сборникът ѝ с разкази „Да си мъж“. Десетте истории третират темата какво е да си мъж и какво е да си жена по света, от Швейцария, Япония и Ню Йорк до Тел Авив и Южна Америка, с герои бащи, любовници, синове, прелъстители и съпрузи, в различни житейски фази – от застаряващи родители до невръстни бебета, от подрастващи девойки до зрели жени, добре запознати с дивата сексуална мощ. Сборникът получава еврейската награда „Сами Рор“ и наградата за писатели евреи „Уингейт“.
Тя публикува също поезия и разкази в различни издания като „Гранта“, „Ню Йоркър“, „Ескуайър“ и др., както и в антологии на най-добрите разкази (2003, 2008, 2019).
В периода 2004 – 2014 г. е омъжена за писателя Джонатан Сафран Фоер. Имат две деца. Никол Краус живее със семейството си в Бруклин, Ню Йорк.
Произведения Самостоятелни романи Man Walks Into a Room (2002) The History of Love (2005) – награда „Уилям Сароян“История за любовта, изд.: „интенс“, София (2006), изд.: ИК „Колибри“, София (2017), прев. Ралица Кариева Great House (2010) Forest Dark (2017)Лес тъмен, изд.: ИК „Колибри“, София (2021), прев. Здравка Букова
Сборници To Be a Man (2020) – 10 разказа, награда „Уингейт“Да си мъж, изд.: ИК „Кръг“, София (2023), прев. Владимир Германов
Екранизации 2016 The History of Love
Източници
Външни препратки на Никол Краус
Интервю в сайта „Ню Йоркър“
Категория:Американски писателки Категория:Писатели постмодернисти Категория:Американски автори на разкази Категория:Американски поети Категория:Носители на Награда за най-добра чуждестранна книга Категория:Възпитаници на Оксфордския университет Категория:Възпитаници на Станфордския университет Категория:Родени в Ню Йорк