Колибите, още Горни и Долни колиби, Ниски колиби, Алчакчи, Арджа колиби (), е бивше село в Гърция, дем Пеония, област Централна Македония.
География Селото е било разположено югоизточно от град Ругуновец (Поликастро), непосредствено западно от село Вардино (Лимнотопос), на левия бряг на Вардар (Аксиос).
История В Османската империя В началото на XX век Колибите е село в Гевгелийска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Горни колиби (Gorni Colibi) е посочено като селище в каза Аврет Хисар с 20 домакинства, като жителите му са 86 българи, а Долни колиби (Dolni Colibi) – като село с 26 домакинскта и 119 жители българи. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Колибитѣ има 100 жители българи.
В началото на XX век цялото население на Вардино е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Колибите или Алчакчи (Kolibité, Alchaktzi) има 168 цигани.
В Гърция След Междусъюзническата война в 1913 година селото остава в Гърция. Селото се разпада през войната и след нея в него са заселени 8 гръцки бежански семейства от останалия в България Софлу. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Долни колиби (Долни Колиби) има 15 къщи цигани християни. В 1919 година влиза в община Боймица, а в 1920 година в община Ругуновец, но жителите му скоро го напускат.
Бележки
Категория:Исторически села в дем Пеония