Карелският фронт е оперативно-стратегическо обединение на Червената армия на СССР по време на Втората световна война.

Формиране, бойни действия и разформироване Формирането на Карелският фронт става на 1 септември 1941 г. на основание на директивата на Ставката на Върховното главно командване (Ставка на ВГК) от 23 август 1941 г. от части от войските на Северния фронт (7-а, 14-а и 23-та армии), отбраняващи по това време линията на фронта от Баренцево море до Ладожкото езеро. Щабът на фронта се разполага в град Беломорск. В оперативно подчинение на фронта се намира Северния флот на СССР. Той се създава с цел да обезпечи северния стратегически фланг на отбраната на СССР.

Командващи на фронта са: генерал-лейтенант, от 28 април 1943 генерал-полковник Валериан александрович Флоров (1 септември 1941 – 21 февруари 1944); армейски генерал, от 26 октомври 1944 маршал Кирил Афанасиевич Мерецков (21 февруари – 15 ноември 1944)

През септември 1941 г. войските на фронта спират настъплението на врага, който прави опити да завладее Заполярието и го принуждава да премине към отбрана. От септември 1941 до юни 1944 г. войските на фронта държат отбраната по линията: река Западна Лица (на 60 km от Мурманск) – Ухта – Повенец – Онежко езеро – река Свир. Периодически се провеждат частични операции (Медвежегорска настъпателна операция и др.).

През юли и август 1944 г. войските на фронта при поддръжката на Ладожката и Онежката военна флотилия провеждат Свирско-Петрозаводската операция, през септември преследват противника на кандалакшкото и кестенгско направления, а през октомври, при поддръжката на Северния флот – Петсамо-Хиркенеската операция. В резултат на тези операции е била възстановена държавната граница на СССР с Финландия и Норвегия.

На 15 ноември 1944 г., след излизането на Финландия от войната Карелският фронт е разформирован. Основната част от командния му състав през април 1945 г. е изпратен в Далечния Изток, където на неговата база е формиран Първи Далекоизточен фронт.

Съставни армии 7-а армия – генерал-лейтенант Филип Данилович Гороленко (1 – 25 септември 1941); генерал-лейтенант Алексей Николаевич Крутиков(юли – 27 август 1944); генерал-лейтенант Владимир Алексеевич Глудзовски (27 август – 15 ноември 1944) 14-а армия – генерал-майор Роман Иванович Панин (1 септември 1941 – 27 март 1942); генерал-майор, от 20 април 1943 генерал-лейтенант Владимир Иванович Шчербаков (27 март 1942 – 15 ноември 1944) 19-а армия – генерал-майор Степан Илич Морозов (април 1942 – 21 май 1943); генерал-майор, от 12 февруари 1944 генерал-лейтенант Георгий Кирилович Козлов (23 май 1943 – 15 ноември 1944) 26-а армия – генерал-майор Николай Николаевич Никоошин (март 1942 – 17 май 1943); генерал-майор, от 26 август 1944 генерал-лейтенант Лев Соломонович Сквирски (17 май 1943 – 15 ноември 1944) 32-ра армия – генерал-майор, от 13 юни 1942 генерал-лейтенант Сергей Георгиевич Трофименко (10 март – 15 юни 1942); генерал-лейтенант Филип Данилович Гороленко (15 юни 1942 – 15 ноември 1944) 7-а въздушна армия – генерал-майор от авиацията, от 28 май 1943 генерал-лейтенант от авиацията, от 2 ноември 1944 генерал-полковник от авиацията Иван Михаййлович Соколов (10 ноември 1942 – 15 ноември 1944)

Източници

Большая Советская энциклопедия, Фронты Советских Вооружённых Сил во время Великой Отечественной войны 1941 – 45, т. 28, стр. 103 – 104

Категория:Съветски фронтове