Гробище Повонзки (на полски Cmentarz Powązkowski w Warszawie), наричано обикновено Старе ПовонзкиJerzy S. Majewski, Tomasz Urzykowski: Spacerownik po warszawskich cmentarzach. Warszawa: Agora, 2009, s. 33. ISBN 978-83-7552-713-1. или Граждански Повонзки – исторически некропол, разположен на ул. „Повонзковска“ 1 във Варшава.

Гробището е разположено на площ от 43 хектара и се намира на територията на район Воля, между улиците „Окопова“, „Повонзковска“, „Татарска“ и „Ян Остророг“. За него се грижи Варшавската митрополитска курия, представлявана от управата на гробището. Ролята на обществен настойник изпълнява Общественият комитет за опазване на Старе Повонзки, носещ името на Йежи Валдорф.

Цялата територия на гробището е под строга защита като културно-исторически паметник. История Гробището е основано на 4 ноември 1790 (в деня на Свети Карло Боромо) върху парцел, дарен от семейство Шимановски. Осветено е на 20 май 1792 в присъствието на крал Станислав Август Понятовски. Първоначалната му площ е около 2,6.Cmentarz Powązkowski w Warszawie. Warszawa: Społeczny Komitet Opieki nad Starymi Powązkami im. Jerzego Waldorffa, 2002, s. 18. ISBN 83-911590-1-9.

През 1792 там е завършено строителството на църквата „Св. Карло Боромо“, финансирана от варшавското духовенство и проектирана от Доминик Мерлини.Cmentarz Powązkowski w Warszawie. Warszawa: Społeczny Komitet Opieki nad Starymi Powązkami im. Jerzego Waldorffa, 2002. ISBN 83-911590-1-9. Още преди освещаването на гробището там са изградени и т.нар. катакомби.

През 1812 се извършва първото разширяване на територията на гробището. Земята е предоставена от представител на семейство Корвин-Шимановски. Следващото разширяване на гробището се извършва през 1820 – включени са терени, закупени от рода Лашчински, които обхващат днешните парцели 27 и 34, както и клина от № 27 направо до № 177. Ново разширяване на гробището се извършва през 1830. Закупени са следващи терени от семейство Лашчински (парцели № 28, „Впрост“ 30, „Впрост“ 32 и I–IV). През 1837 гробището е разширено с още 13 хектара по протежение на днешната улица „Татарска“ и от улица „Повонзковска“ до улица „Остророг“.Kwesta na Starych Powązkach – niematerialnym dziedzictwem kulturowym. [w:] Urząd m.st. Warszawy [on-line]. um.warszawa.pl, 26 sierpnia 2024. [посещение 2025-07-21]. Гробището продължава постепенно да увеличава площта си чрез изкупуване на земи от частни собственици, чрез отчуждаване от властите на Кралство Полша и чрез корекции на уличната мрежа. В резултат на тези промени достига днешната си площ от 43 хектара.

През 1875 е изравнен Валът на Любомирски и на негово място е прокарана улица „Окопова“, а през 1887 некрополът е включен в административните граници на Варшава.

През 1965 некрополът заедно с църквата и катакомбите е включен в регистъра на културно-историческите паметници. Kwesta na Starych Powązkach – niematerialnym dziedzictwem kulturowym. [w:] Urząd m.st. Warszawy [on-line]. um.warszawa.pl, 26 sierpnia 2024. [посещение 2025-07-21].

След войната започва възстановяване на катакомбите, което продължава до 1970. Поради липсата на документация и вследствие на значителните военни разрушения не всички части са реставрирани и върнати на първоначалното им място. В сградата на катакомбите е изграден мавзолей, където са положени праха и тленните останки на убитите в концентрационните лагери.Cmentarz Powązkowski w Warszawie. Warszawa: Społeczny Komitet Opieki nad Starymi Powązkami im. Jerzego Waldorffa, 2002, s. 24. ISBN 83-911590-1-9.

През 1974 по инициатива на Йежи Валдорф е създаден Обществен комитет за опазване на Старе Повонзки. След смъртта на му през 1999, комитетът започва да носи неговото име - Обществен комитет за опазване на Старе Повонзки „Йежи Валдорф“.

С цел да бъдат осигурени средства за ремонт на параклиси, надгробни паметници и скулптури е инициирана ежегодна кампания за набиране на средства, провеждана от журналисти, актьори, художници.

През последните десетилетия Гробище Повонзки преминава значителни процеси на реставрация и получава заслужено признание като културно-исторически паметник.

През 2009 в регистъра на паметниците е включена оградата (тухлената стена) на гробището, а през 2020 в същия регистър е вписана и Алеята на заслужилите. През юли 2014 гробището, заедно с още пет некропола, формиращи ансамбъла на историческите религиозни гробища на Повонзки, е признато за паметник на историята. Tomasz Urzykowski. Najdłuższy warszawski zabytek jak nowy. „Gazeta Stołeczna”, s. II, 3 lutego 2025.

През 2019 на гробището има около 70 000 надгробни паметника.

Ежегодната кампания за набиране на средства, организирана от Обществения комитет за опазване на Старе Повонзки е вписана в Националния списък на нематериалното културно наследство.Kwesta na Starych Powązkach – niematerialnym dziedzictwem kulturowym. [w:] Urząd m.st. Warszawy [on-line]. um.warszawa.pl, 26 sierpnia 2024. [посещение 2025-07-21]. Погребани на Гробище Повонзки

Сред погребаните на гробището около 1 милион души има много известни и заслужили личности, включително войници от Въстанието на Косчушкото и Варшавското въстание, както и дейци за независимостта на Полша, видни писатели, поети, учени, артисти, мислители, лекари, юристи, политици, спортисти и духовници. Част от тях са положени в създадената през 1925 Алея на заслужилите.

Източници