Барбара Фрале (на италиански: Barbara Frale) е италианска историчка, медиевистка, палеографка и писателка. Известна е с изследванията си върху Ордена на тамплиерите и Торинската плащаница. От 2001 г. работи като официал в Апостолическия (бивш „Таен“) архив на Ватикана.
Биография Родена е във Витербо на 24 февруари 1970 г. Следва в местния Университет на Тусция, където става първата студентка в Италия, завършила специалност „Опазване на културното наследство“.Università degli Studi della Tuscia–Viterbo, matr. 985, Reg. 190/1/1 Дипломната ѝ работа по средновековна история, основана на изследване на над 7000 нотариални документа от XIV век, е публикувана от изд. „Векиарели“ под заглавие Orte 1303–1363. La città sul fiume (Манциана, 1995) и печели първа награда ex aequo за непубликувани трудове и дипломни работи „Костантино Паван“ на община Сан Дона ди Пиаве.
След дипломирането си сътрудничи с Градския музей на Витербо и с Управлението на архивното наследство на Лацио. През 1996 г. завършва Ватиканската школа по палеография, дипломатика и архивистика към Тайните архиви на Ватикана, а през 1998 г. – курс по гръцка палеография. През 2000 г. получава докторска степен по история на европейското общество в университета „Ка’ Фоскари“ във Венеция и стипендия от Германския исторически институт в Рим.
От октомври 2001 г. е на служба като официал в Тайните (днес Апостолически) архиви на ВатиканаUniversità “Ca' Foscari” di Venezia, Nr. 5/DR; Scuola Vaticana di Paleografia, Diplomatica e Archivistica, Corso di Paleografia, Diplomatica e Archivistica, Reg. N. 577; Corso di Paleografia Greca, Reg. N. 173; Deutsches Historische Institut im Rom, N. 2103-54/06 m³; L'attività della Santa Sede nel 2001, Libreria Editrice Vaticana, Città del Vaticano 2002, pp. 1100, 1106; L'attività della Santa Sede nel 2002, Città del Vaticano 2003, pp. 1140, 1142. Като специалист по древни документи се занимава с папска дипломатика, средновековни архивни фондове и документи, свързани с процеса срещу тамплиерите.
Изследователска дейност През 2001 г. римското издателство „Виела“ публикува част от резултатите от докторската й дисертация, която се основава на документите от процеса срещу тамплиерите: „Последната битка на тамплиерите. От Сянката на кодекса за военно послушание до конструкцията на процеса срещу ерес (L'ultima battaglia dei Templari. Dal codice ombra d'obbedienza militare alla costruzione del processo per eresia). Нейната теза е, че в обвинителния акт, повдигнат от френския крал Филип IV Хубави, довел до процеса, след който орденът е разпуснат, е имало редица реални факти, удобно изопачени от кралските служби, за да рамкират обвинението в ерес – единственият вид престъпление, за което орденът не се е ползвал с пълен имунитет. Според нея престъплението на тамплиерите не е ерес, а таен ритуал за влизане като тест за военно послушание, съдържащ актове на презрение към религията.
През 2002 г. тя публикува книгата „Папството и процесът срещу тамплиерите. Непубликуваното опрощение на Шинонския грях в светлината на папската дипломация“ (Il Papato e il processo ai Templari. L'inedita assoluzione di Chinon alla luce della diplomatica pontificia), в която анализира и обсъжда съдържанието на пергамент, съхраняван в Тайните архиви на Ватикана и дълго пренебрегван от историците. Той съдържа документите от разследване, проведено от трима кардинали, пълномощници на папа Климент V, върху последния велик магистър на тамплиерите, Жак дьо Моле, и върху други членове на Генералния щаб на ордена, заключени от крал Филип Хубави в замъка Шинон. Изследването на Шинонския пергамент става обект на внимание от страна на някои историци на международно ниво.The Chinon Parchment. Papal absolution to the last Templar Master Jacques de Molay, "The Journal of History", 30 (2004), pp. 109-134; Du catharisme à la sorcellerie: les inquisiteurs du Midi dans le pròces des templiers, in Les ordres religieux militaires dans le Midi (XIIe-XIVe siècle), par A. Demurger, "Cahiers de Fanjeaux", 41 (2006), pp. 169-186 Резултатите от изследването са представени в книгата й „Тамплиерите“ (I Templari), което получава положителни отзиви в културните страници на различни италиански и чуждестранни вестници и е преведена на английски, френски, испански, португалски, полски и чешки език.Madras Editora Ldta, Santana 2005; Éditions Belin, 2008; Alianza Editorial, Madrid 2008; Świat Książki, Warszawa 2008, Arcade Publishing New York 2009; Argo, Praha 2009 Книгата получава положителна рецензия от Умберто Еко,U. Eco, Templari attendibili, La bustina di Minerva, "L'Espresso", 2 dicembre 2004, p. 254 който моли Фрале да напише две глави за тамплиерите в енциклопедията за Средновековието, на която е редактор.Umberto Eco, Il Medioevo. Cattedrali, cavalieri, città , Encyclomedia Publishers, 2011Umberto Eco, Il Medioevo. Castelli, mercanti, poeti , Encyclomedia Publishers, 2011 Някои от тезите, подкрепени от Фрале, са приети от експерти по история на тамплиерите, включително Малкълм Барбър,M.C. Barber, The Trial of the Templars, Second Edition, "Cambridge University Press", Cambridge 2007, pp. 306, 322, 333 Ален Демурже,A. Demurger, Chevaliers du Christ. Les ordres religieux-militaires au Moyen Âge, XIe-XVIe siècle, Éditions du Seuil, Paris 2002, p. 223 Франко КардиниFranco Cardini, Quel legame tra sacro e guerra, "Il Messaggero", 11 dicembre 2004, p. 32 и Симонета Черини,S. Cerrini, La révolution des Templiers. Une histoire perdue du XIIe siècle, préface d'Alain Demurger, Perrin, Paris 2007, pp. 229, 239 (edizione italiana Mondadori, Milano 2008). студентка на Ален Демурже. Авторката е цитирана и от италиански журналисти - автори на популярни произведения, като Корадо Аугиас и Роберто Джакобо.C. Augias, I segreti del Vaticano. Storie, luoghi, personaggi di un potere millenario, Mondadori, Milano 2010, p. 197; R. Giacobbo, Templari. Dov'è il tesoro?, Edizioni RAI-Eri, Roma 2010, pp. 85-137
През октомври 2007 г. Ватиканът решава да публикува в колекцията Exemplaria praetiosa ценно възпроизвеждане на някои от основните документи от процеса срещу тамплиерите, включително вече известния Шинонски пергамент. Фрале написва историческото въведение към изданието на самите документи, което е представено на пресата от монсеньор Серджо Пагано, титулярен епископ на Челене и префект на Тайните архиви на Ватикана,S. Pagano, Documenti antichi e preziosi offerti ai cultori della memoria, "L'Osservatore Romano", 25 ottobre 2007, p. 3 получавайки голяма известност в културната сфера с множество статии в национални и чуждестранни вестници.
На 21 август 2008 г., в статия, публикувана в „Осерваторе Романо“, Фрале твърди, че оригиналните документи от процеса срещу тамплиерите, намерени в Тайните архиви на Ватикана, демонстрират безпочвеността на обвиненията в ерес.
През юни 2009 г. Фрале публикува „Тамплиерите и Плащеницата Христова“ (I Templari e la sidone di Cristo), в която обсъжда някои документи, според които мистериозният идол, използван в процеса като обвинение срещу ордена в идолопоклонство, всъщност е бил определен образ на мъртвия Христос, който има характеристики, подобни на Торинската плащаница. Книгата получава Националната културна награда „Foemina d'oro“ от Културната асоциация „La vecchia Lizza“ в Марина ди Карара за 2009 г.http://www.lavecchializza.it/storia.html .; през юли 2010 г. е преведена на португалски (Edições, Lisboa) и английски (издателство Maveryck house).
В книгата „Плащеницата на Иисус от Назарет“ (La Sindone di Gesù Nazareno) Фрале разглежда някои предполагаеми следи от писане, открити върху Плащеницата през 1998 г. от екип от френски учени, експерти по анализ на сигнали от Института по оптика „Орсе– Париж“; сравнявайки ги с папирус и други древни надписи, авторката предполага, че тези писания имат характеристиките на погребален документ от I век – факт, който очевидно би накарал човек да мисли за Торинската плащаница като за автентичен предмет. Творбата е удостоена с Националната награда „Torre di Castruccio“ за 2010 г. в раздел „Литература“ и Националната културна награда „Brava Barbara!“, организирана от Културната асоциация „Санта Барбара нел мондо“ в Риети.G. Puntelli, Da Walter Veltroni a Giuliano Gemma, Castruccio da record, "Il Tirreno", 18 ottobre 2010, pp. X-XI. Преведено е на френски (Bayard, Париж 2010) и английски (изд. Maveryck house).
През април 2010 г. Фрале публикува историческата си книга „Плащеницата и портретът на Христос“ (La sindone e il ritratto di Cristo) за издателството на Ватикана, а на 2 май изнася историческия коментар на живо от катедралата в Торино във връзка с литургията, отслужена от папа Бенедикт XVI по случай поклонението му до Плащеницата.Trasmesso in eurovisione su RAI Vaticano, diretta di Giuseppe De Carli e Orazio Coclite
През юни 2011 г. авторката публикува книгата „Принцът и рибарят. Пий XII, нацизмът и гробницата на Свети Петър във Ватикана“ (Pio XII, il nazismo e la tomba di san Pietro in Vaticano), основана на документи от архивите на Държавния секретариат на Ватикана. Изследването разглежда археологическите разкопки, разпоредени от папа Пий XII (1876-1958) в подземията на базиликата „Свети Петър“, с цел да бъде потвърдена хилядолетната традиция, че на това място се намира гробът на апостол Петър, загинал мъченически по време на управлението на Нерон през 64 г. сл. н.е.Темата е била обект на предишни изследвания, сред които се откроява работата на специалистката по гръцка епиграфика Маргерита Гуардучи.
Фрале проследява и политическия контекст на разкопките, които – поради строгата секретност, наложена от Светия престол – са били използвани от група германски антинацистки монсеньори, служители във Ватикана, за установяване на връзка с тайния агент Йозеф Мюлер. Мюлер е пратеник на германската съпротива, ръководена от адмирал Вилхелм Канарис, която цели свалянето на нацисткия режим и възстановяване на демократичния ред. Самият Йозеф Мюлер, заловен от нацистите и оцелял в плен, разказва тези факти в мемоари, cfr. J. Müller, Bis zur letzen Konsequenz. Ein Leben für Frieden und Freiheit, Monaco 1975. Централна фигура в тази мрежа е монсеньор Лудвиг Каас – ковчежник и секретар на базиликата „Свети Петър“, ръководител на разкопките и близък приятел на Мюлер. Каас е бивш лидер на Германската центристка партия, принуден да емигрира след идването на Хитлер на власт през 1933 г.La biografia di Kaas è esaminata da G. May, Ludwig Kaas. Der Priester, der Politiker und der Gelehrte aus der Schule von Ulrich Stutz, Amsterdam 1981 Според Фрале папа Пий XII, нарушавайки традиционния неутралитет на Светия престол, предоставя на това ватиканско крило на съпротивата защитен канал за комуникация със съюзниците чрез британския дипломат сър Д’Арси Осбърн, акредитиран във Ватикана.