Къщата на Ангел Кантарджиев е жилищна сграда в София, построена през 1932 г. по проект на архитектите Иван Васильов и Димитър Цолов. Сградата се намира на булевард „Цар Освободител“ № 25а в централната част на града и представлява пример за модернистична градска жилищна архитектура от междувоенния период в България.

Първоначално къщата е построена като частен дом на семейството на Ангел С. Кантарджиев. През следващите периоди от своята история тя е използвана като административна сграда.

История Проектиране и построяване Сградата е проектирана през 1932 г. от архитектурното бюро на архитектите Иван Васильов и Димитър Цолов, които са сред активните представители на българската архитектура през първата половина на XX век. Къщата е построена като градска жилищна резиденция за семейството на търговеца Ангел С. Кантарджиев и се ползва като такава до 1943 година.

Културен живот на сградата След започване на бомбардировките на София по време на Втората световна война, семейството на Ангел С. Кантардиев се премества и предоставя сградата за временно ползване на „Лигата на говрящите английски език“.Величков, Александър. Лигата на говорещите английски език в България (1911–1950). София: Colibri, 2000. Организацията развива културна и образователна дейност, организира публични събития, лекции и концерти до 1950 година, когато се прекратява дейността на Лигата. На 13. февруари 1945 г. в сградата е организиран концерт на музикантите Панчо Владигеров и Любен Владигеров. За провеждането на концерта е подадена официална молба до Дирекцията на Народната милиция, както е видно от запазени архивни документи и програмата на концерта.

Следвоенен период След Втората световна война сградата е национализирана. От 1950 година до на началото на 80-те години в сградата се помещава Централния съвет на Демократичната организация на гръцките политемигранти – ДОМЕ (Гръцкия комитет).Даскалов, Георги. Гръцката политемиграция в България 1946–1989. София, 2008.

Използване от научна институция През 80-те години на XX век сградата е предадена за ползване на научна структура на Българска академия на науките – Институт за етнология и фолклористика с етнографски музей. В този период помещенията на къщата са използвани за административни и научни цели, включително кабинети, библиотека и архив.

Съвременно използване През средата на 90-те собствеността на сградта е възстановенна на наследниците на Ангел Кантарджиев, като сградата продължава да се използва за административни нужди. И днес тя функционира като административна и офисна сграда.

Реставрация През периода 2013 – 2014 г. сградата преминава през реставрация и обновяване, насочени към съхраняване на архитектурния ѝ характер и адаптиране към съвременни функции. Проектът на реставрацията е изготвен от проф. д-р арх. Йорданка Кандулкова.„Реставрация на къщата на Кантарджиев“, Stroiinfo, 31 март 2020.

Архитектура Къщата е пример за модернистична жилищна архитектура от междувоенния период. Сградата се отличава със заоблена фасада, колонада и плосък покрив – характерни елементи за модернизма в българската архитектура от 30-те години на XX век.

Архитектурната композиция се характеризира с изчистени обеми, хоризонтално членение на фасадата и функционално разпределение на вътрешните пространства – характерни особености за творчеството на архитектите Иван Васильов и Димитър Цолов.

Вътрешно разпределение следва традиционната схема на градските жилищни къщи от първата половина на XX век. С течение на времето част от помещенията са адаптирани към административни функции.

Архитектурна стойност Сградата е част от архитектурната среда на София, формирана през периода между двете световни войни. В този период в столицата се изграждат множество представителни градски жилища, проектирани от водещи български архитекти.

Проектът на къщата отразява характерните принципи на модернистичната градската жилищна архитектура от периода – функционално разпределение на етажите, представителен вход и ясно организирано вътрешно пространство.

Като проект на архитектурното бюро на Иван Васильов и Димитър Цолов сградата е част от творческото наследство на двамата архитекти, които имат принос за развитието на българската архитектура през първата половина на XX век. Сградата е обявена за архитектурно-строителен паметник на културата през 1978 година.„Държавен вестник“, бр. 40, стр. 483, 23. май 1978 г., София.

Място в градската среда Сградата е част от градската структура на София, формирана през първата половина на XX век. Тя се намира в район, където са изградени редица жилищни сгради и градски къщи от междувоенния период.

Подобни сгради отразяват развитието на столицата през периода на активна урбанизация между 20-те и 40-те години на XX век.

Галерия

Източници

Категория:Къщи в София Категория:Модернистична архитектура в България Категория:Основани в България през 1932 година Категория:Район Средец