Йоанна Батор, известна също като Йоанна Батор-Лукашевич (на полски Joanna Bator, Joanna Bator-Łukasiewicz), родена на 2 февруари 1968 във Валбжих полска писателка, публицистка и фейлетонистка.Dr Joanna Bator-Łukasiewicz, [w: archiwalna baza „Ludzie nauki” portalu Nauka Polska (OPI PIB) [посещение 2016-03-31].

Биография Следва културология във Вроцлавския университет. Завършва Училището по социални науки към Полската академия на науките във Варшава. Докторската ѝ дисертация по философия е посветена на философските аспекти на феминистките теории и на дискусията, която феминистките водят с психоанализата и постмодернизма. Това е една от първите в Полша изследователски работи по тази тема.

През периода 1999 – 2008 Йоанна Батор работи като асистент в Института по философия и социология към Полската академия на науките. В периода 2007 – 2011 преподава в Полско-японското висше училище по компютърни технологии и в няколко други университета във Варшава. През този период е стипендиант в Университета Мидълсекс в Лондон, два пъти в New School for Social Research в Ню Йорк и три пъти в Токио като стипендиант на JSPS, Cannon Foundation in Europe и Japan Foundation.

Като независим сътрудник пише колонки и есета в пресата на полски език.

В периода 2012 – 2014 е член на журито на Международната награда „Ришард Капушчински“.

Йоанна Батор е познавач и почитател на японската култура. Плод на първото ѝ двугодишно пребиваване в Япония е книгата „Японско ветрило“ (Japoński wachlarz) (2004, 2011). През 2013 на излиза сборник разкази и фейлетони с нейно авторство под заглавие „Акулата от Парк Йойги“ (Rekin z Parku Yoyogi). В романите ѝ също има много препратки и прояви на вдъхновение, свързани с японската култура. Прекарва в Япония общо четири години.

От 2011 Йоанна Батор не е свързана с нито една научна институция и се посвещава основно на писането. Още първият ѝ роман „Пясъчната планина“ (Piaskowa Góra) (2009) ѝ носи успех в Полша и в чужбина. Следващата ѝ книга– „Хмурдалия“ (Chmurdalia) (2010), затвърждава този успех, а излезлият през 2012 роман „Тъмно, почти нощ“ (Ciemno, prawie noc) е удостоен с Литературната награда „Нике“.

Следва публикуване на друг интимен есеистичен текст „Остров Сълза“ (Wyspa Łza) през 2014 и на романа „Годината на Заека“ (Rok Królika) през 2015. През есента на 2017 излиза първият ѝ японски роман „Пурезенто“ (Purezento).

През 2012 в „Газета Виборча“ се появява критика от страна на Йоанна Батор отправена към Уикипедия. Повод за критиката е получаването на отказ да поправи датата на своето раждане в Уикипедия, неправилно посочена в други източници. Като причина за отказа се посочва, че авторката не се е позовала на проверими външни източници. Дариуш Йемелняк, анализирайки този инцидент, отбелязва, че той представлява пример за непознаване на правилата на Уикипедия от обществото.Joanna Bator, Awatary wierzą tylko w linki, wyborcza.pl, 2012-11-21 [посещение 2013-10-07]. Dariusz Jemielniak (2013). Życie wirtualnych dzikich. Netnografia Wikipedii, największego projektu współtworzonego przez ludzi. ISBN 978-83-7561-285-1. s. 43. Дискусията предизвиква отзвук в многобройни медии.

Йоанна Батор е член на сдружението Литературен съюз.Unia Literacka [online], unialiteracka.pl [посещение 2024-12-12] (pol.).

Публикации 2001 – Феминизъм, постмодернизъм, психоанализа / Feminizm, postmodernizm, psychoanaliza, Gdańsk, Słowo/obraz terytoria 2002 – Жената / Kobieta, роман, Warszawa, Twój Styl 2004 – Японско ветрило / Japoński wachlarz, Warszawa, Twój Styl 2009 – Пясъчната планина / Piaskowa Góra, Warszawa, wydawnictwo W.A.B. 2010 – Хмурдалия / Chmurdalia, Warszawa, Wydawnictwo W.A.B. 2011 – Японско ветрило. Завръщания / Japoński wachlarz. Powroty, Warszawa, Wydawnictwo W.A.B. 2012 – Тъмно, почти нощ / Ciemno, prawie noc, Warszawa, Wydawnictwo W.A.B., българско издание Сиела, 2017 2014 – Акулата от парк Йойоги / Rekin z parku Yoyogi, Warszawa, Wydawnictwo W.A.B. 2015 – Остров сълза / Wyspa Łza, Kraków, Wydawnictwo Znak 2016 – Годината на заека / Rok królika, Kraków; Wydawnictwo Znak 2017 – Пурезенто / Purezento, Kraków; Wydawnictwo Znak 2020 – Горчиво, горчиво / Gorzko, gorzko, Kraków; Wydawnictwo Znak 2022 – Бягството на мечката / Ucieczka niedźwiedzicy, Kraków; Wydawnictwo Znak

Награди През 2002 получава Наградата на издателите и награда „Беата Павляк“ за книгата „Японско ветрило“.Tadeusz Sobolewski, Michał Wybieralski, Nike 2013 dla Joanny Bator za książkę Ciemno, prawie noc, wyborcza.pl, 6.10.2013, [посещение 2013-10-07]. Книгата „Пясъчната планина“ е номинирана за наградата „Нике“ през 2010 и за литературната награда на Гдиня, а преводът ѝ на немски стига до финала на Немската международна литературна награда.Joanna Bator laureatką nagrody im. Beaty Pawlak / Wydarzenia / Instytut Książki [online, www.instytutksiazki.pl, 13 października 2005 [посещение 2016-03-06]. През 2011 достига до финала на наградата „Нике“ за книгата „Хмурдалия“.Nike 2013 dla Joanny Bator za książkę „Ciemno, prawie noc”. [посещение 2013-10-06]. Лауреат на литературната награда „Нике“ (2013) за романа „Тъмно, почти нощ“.Nike 2013 dla Joanny Bator za książkę „Ciemno, prawie noc”. [посещение 2013-10-06]. През 2015 е отличен със Сребърен медал „Заслужил за културата Gloria Artis“ През 2018 заедно с преводачката Естер Кински получава литературната награда „Херман Хесе“ През 2024 става лауреат на австрийската държавна награда за литературно творчество.Instytut Książki: Joanna Bator laureatką Austriackiej Nagrody Państwowej dla twórców literatury europejskiej [online, dzieje.pl [посещение 2024-03-19] (pol.).

Екранизации 2019 Dark, Almost Night 2020 Erotica 2022 – сценарий

Източници

Външни препратки

„Тъмно, почти нощ“ на видната полска писателка Йоанна Батор

Категория:Полски писателки Категория:Носители на награда „Нике“ Категория:Носители на литературни награди на Австрия Категория:Носители на литературни награди на Германия Категория:Носители на Шпихер: литературна награда Лойк Категория:Полски феминисти Категория:Възпитаници на Вроцлавския университет Категория:Родени във Валбжих