Парадоксът на толерантността е философска концепция, която допуска, че ако едно общество проявява толерантност към тези, които са нетолерантни, то рискува да даде възможност на нетолерантността да доминира, по този начин подкопавайки самия принцип на толерантността. Този парадокс е формулиран от философа Карл Попър в неговия труд „Отвореното общество и неговите врагове“ (1945 г.). Попър твърди, че едно истински толерантно общество трябва да запази правото си да отказва толерантност на тези, които насърчават нетолерантността. Според Попър, ако на нетолерантните идеологии се позволи неконтролирана свобода на изразяване, те биха могли да експлоатират ценностите на отвореното общество, за да подкопаят или унищожат самата толерантност чрез авторитарни практики.
През 1971 г. философът Джон Ролс например заключава в своята „Теория на справедливостта“, че едно справедливо общество като цяло трябва да толерира нетолерантните, защото в противен случай обществото би било нетолерантно и по този начин несправедливо. Въпреки това, подобно на Попър, Ролс настоява, че обществото има право на самосъхранение, когато нетолерантността представлява конкретна заплаха за свободата и стабилността. Други мислители, като Майкъл Уолцър, изследват как малцинствените групи, които може да имат нетолерантни убеждения, въпреки това са бенефициенти на толерантността в плуралистичните общества.
Източници
Литература
O’Toole, F., & Beckett, L. (1997). The Limits of Tolerance. Studies: An Irish Quarterly Review, 86(344), 346–359. http://www.jstor.org/stable/30091841
Категория:Толерантност Категория:Свобода на словото