Втори фронт е оперативно-стратегическо обединение на Червената армия на СССР по време на Втората световна война.

Формиране, бойни действия, разформироване Формиране Формирането на Втори украински фронт става на югозападното направление на 20 октомври 1943 г. на основание на директивата на Ставката на Върховното главно командване (Ставка на ВГК) от 16 октомври 1943 г. чрез преименуването на Степния фронт.

Командващи на фронта са: армейски генерал, от 20 февруари 1944 маршал Иван Степанович Конев (20 октомври 1943 – 21 май 1944).(; армейски генерал, от 10 септември 1944 маршал Родион Яковлевич Малиновски (10 септември 1944 – 11 май 1945)

Бойни действия през 1943 г. От октомври до декември 1943 г. войските на Втори украински фронт провеждат Пятихатската и Знаменската операции за разширяване на плацдарма, завладян на десния (западен) бряг на река Днепър в участъка от Кременчук до Днепропетровск и към 20 декември излизат на подстъпите към Кировоград и Кривой Рог.

Бойни действия през 1944 г. В хода на стратегическото настъпление на Червената армия в Западна Украйна през зимата на 1943 – 1944 г. войските на фронта провеждат Кировоградската операция, а след това във взаимодействие с войските на Първи Украински фронт – Корсун-Шевченковската операция, в резултат от която са обкръжени и унищожени 10 вражески дивизии.

През пролетта на 1944 г. фронтът осъществява Уманско-Ботошанската операция, като разгромява немската 8-а армия и част от силите на 1-ва танкова армия. Във взаимодействие с Първи Украински фронт е разсечена отбраната на немската група армии „Юг“, освободена е значителна част от Западна Украйна и Молдавия и войските на фронта стъпват на територията на Румъния.

През август 1944 г. Втори Украински фронт участва в Яшко-Кишиневската стратегическа операция, в хода на която са унищожени 22 немски и разгромени почти всички румънски дивизии, а Румъния излиза от войната на страната на Германия. Пез да прекъсва стремителното си настъпление, през септември войските на фронта в хода на Букурещко-Арадската операция съвместно с румънски войски почти напълно освобождават територията на Румъния и нанасят огромни загуби на противника.

През октомври 1944 г. войските на Втори Украински фронт провеждат Дебреценската операция, нанасят поражение на немската група армии „Юг“ и заемат изгодно положение за разгрома на противника в района на Будапеща. След това войските на фронта във взаимодействие с част от силите на Трети Украински фронт и Дунавската военна флотилия провеждат Будапещенската стратегическа операция, обкръжават и ликвидират 180-хилядна групировка на противника, завземат Будапеща и създават условия за настъпление на виенското направление.

Бойни действия през 1945 г. През март и април 1945 г. войските от лявото крило на Втори Украински фронт, участвайки в стратегическата Виенска операция, във взаимодействие с Трети Украински фронт завършват завземането на Унгария, освобождават значителна част от Чехословакия, източните райони на Австрия и нейната столица Виена. В същото време войските от дясното крило на фронта провеждат банска-Бистричката настъпателна операция в Карпатите.

От 6 до 11 май 1945 г. Втори Украински фронт взима участие в Пражката стратегическа операция, в хода на която завършва разгрома на германските въоръжени сили и напълно освобождава Чехословакия. На 10 май съединения от лявото крило на фронта, развивайки настъпление, се срещат с американските войски в района на Писек и Ческе Будейовице.

Разформироване На 10 юни 1945 г. на основание на директивата на Ставката на ВГК от 29 майй 1945 г. Втори Украински фронт е разформирован, полевото му управление е преведено в резерв на Ставката на ВГК, а впоследствие на неговата база е формиран щаба на Одеския военен окръг.

Съставни армии 27-а армия – генерал-лейтенант, от 13 септември 1944 генерал-полковник Сергей Георгиевич Трофименко (февруари 1944 – февруари 1945) 37-а армия – генерал-лейтенант Михаил Николаевич Шарохин (20 октомври 1943 – 15 януари 1944) 40-а армия – генерал-лейтенант Филип Фьодорович Жмаченко (1 март 1944 – 11 май 1945) 46-а армия – генерал-лейтенант Иван Тимофеевич Шльомин (22 септември – 11 декември 1944); генерал-майор Михаил Сергеевич Филиповски (21 февруари – 4 март 1945); генерал-лейтенант Александър Василиевич Петрушевски (4 март – 11 май 1945) 52-ра армия – генерал-лейтенант Константин Аполонович Коротеев (20 октомври 1943 – 12 септември 1944) 53-та армия – генерал-лейтенант Иван Методиевич Манагаров (20 октомври – 9 декември 1943); генерал-майор Герман Фьодорович Тарасов (9 декември 1943 – 5 януари 1944); генерал-лейтенант Иван Василиевич Галанин (5 януари – 21 март 1944); генерал-лейтенант Иван Методиевич Манагоров (21 март 1944 – 11 май 1945) 57-а армия – генерал-лейтенант Николай Александрович Гаген (20 октомври 1943 – 22 февруари 1944) 4-та гвардейска армия – генерал-лейтенант Иван Василиевич Галанин (20 октомври 1943 – 5 януари 1944); генерал-майор Александър Иванович Рижов (5 януари – 2 февруари 1944); генерал-лейтенант Иля Корнилович Смирнов (3 – 22 февруари 1944); генарал-майор Александър Иванович Рижов (22 – 27 февруари 1944); генерал-лейтенант Иван Василиевич Галанин (27 февруари – август 1944) 5-а гвардейска армия – генерал-лейтенант Александър Семьонович Жадов (20 октомври 1943 – 26 юни 1944) 7-а гвардейска армия – генерал-полковник Михаил Степанович Шумилов (20 октомври 1943 – 11 май 1945) 9-а гвардейска армия – генерал-полковник Василий Василиевич Глаголев (13 април – 11 май 1945) 1-ва румънска армия – корпусен генерал Василе Атанасиу (септември 1944 – 11 май 1945) 4-та румънска армия – корпусен генерал Георге Аврамеску (4 септември 1944 – 11 януари 1945); корпусен генерал Николае Даскалеску (11 януари – 18 февруари 1945); корпусен генерал Георге Аврамеску (18 февруари – 2 март 1945); корпусен генерал Николае Даскалеску (2 март – 11 май 1945) 2-ра танкова армия – генерал-лейтенант от т/в, от 24 април 1944 генерал-полковник от т/в Семьо Илич Богданов (22 февруари – 12 юни 1944) 6-а танкова армия – генерал-лейтенант от т/в Андрей Григориевич Кравченко (22 февруари – 12 септември 1944) 5-а гвардейска танкова армия – генерал-лейтенант от т/в, от 21 февруари 1944 маршал от брт/в Павел Алексеевич Ротмистров (20 октомври 1943 – 16 юни 1944) 5-а въздушна армия – генерал-лейтенант от авиацията, от 25 март 1944 генерал-полковник от авиацията Сергей Кондратиевич Горюнов (20 октомври 1943 – 11 май 1945)

Източници

Большая Советская энциклопедия, Фронты Советских Вооружённых Сил во время Великой Отечественной войны 1941 – 45, т. 28, стр. 103 – 104

Категория:Съветски фронтове