Михал Кажимеж Хелер (на полски Michał Kazimierz Heller), роден 12 март 1936 в ТарновHeller Michał, [w: Encyklopedia PWN [online], Wydawnictwo Naukowe PWN [посещение 2021-09-15]. – полски католически духовник, учен и популяризатор на науката; свещеник със сан презвитер, редовен професор, автор или съавтор на повече от 70 книги и носител на над 40 полски и международни отличия, включително наградата Темпълтън и Ордена на Белия орел.
Михал Хелер е физик, философ, теолог и историк на тези дисциплини, както и на математиката. Дългогодишен преподавател е в Папския университет „Йоан Павел II“ (UPJP2) в Краков; инициатор, основател и първи директор на Центъра за интердисциплинарни изследвания „Коперник“. Свързан е също с Ягелонския университет и е член на Папската академия на науките, Полската академия на уменията и на действащата в нейните рамки Комисия по философия на науката.Komisja Filozofii Nauk PAU, pau.krakow.pl [посещение 2022-02-13]. Научните публикации на Хелер са в четири основни области:
В областта на физиката развива главно общата теория на относителността на Айнщайн, особено релативистичната космология. Анализира, принципа на Мах, явлението сингулярност на пространство и време, приложенията на некомутативната геометрия към тези проблеми и към квантуването на гравитацията, включително към квантовата космология; В областта на физиката развива главно общата теория на относителността на Айнщайн, особено релативистичната космология. Анализира, принципа на Мах, явлението сингулярност на пространство и време, приложенията на некомутативната геометрия към тези проблеми и към квантуването на гравитацията, включително към квантовата космология; Като философ се специализира във философията на науката, природата и религията, особено във философията на математиката и физиката, както и във взаимоотношенията между науката и вярата; изказвал се е и по теми, които могат да бъдат отнесени към онтологията, метафизиката, епистемологията и философията на биологията. Той защитава математическия платонизъм, идеята за математическата структура на света, познавателния реализъм и философията в науката – която е в жив контакт със специалните науки. Смята, че науката и религията понякога влизат в конфликт, но не са обречени на такъв. Не ги счита обаче за напълно независими, тъй като според него те си взаимодействат чрез творческо напрежение. Хелер се противопоставя на конкордизма – не вярва, че науката може да потвърждава религиозни вярвания; многократно е критикувал апологетичните интерпретации на Големия взрив и хипотезите за интелигентния замисъл; В областта на теологията защитава концепцията за непрекъснатото творение (лат. creatio continua), а биологичния креационизъм критикува не само като псевдонаука, но и като манихейска ерес. Изследва също историята на науката – особено на математиката, физиката и астрономията – както и на философията и теологията; главно тяхното взаимно влияние.
Всички тези области – физиката с астрономията, философията, теологията и тяхната история – той започва да популяризира още през 60-те години, създавайки общо десетки книги, стотици статии и публични изказвания. Публикува също няколко хомилетични произведения – сборници със свои проповеди. Биография Детство и младост Родителите на Михал Хелер носят имената Кажимеж и Зофия. Баща му има полско-австрийски корени и работи като инженер в Обединените фабрики за азотни съединения в Мостице край Тарнов. Майката Зофия е полякиня, родена в Украйна, където нейното благородническо семейство притежавало земя. По образование е учителка.Baczyński i Szostkiewicz 2008 ↓, „Mama była bardzo religijna – instynktownie”.След Октомврийската революция през 1917 г. се установява в Полша, където се запознава с бъдещия си съпруг. Освен Михал, семейство Хелер има четири дъщери и още един син, който умира през първата година от живота си.
Ученият отбелязва, че дължи много на своя баща. Въпреки инженерната си професия, той е и хуманист, художник, полиглот и католически интелектуалец, което за сина му е модел за всестранност и междудисциплинарност. Кажимеж Хелер има контакти с неоопозитивистката мисъл, популяризирана от Виенския кръг, макар да не е съгласен с тях. Подобна критичност към това течение се забелязва и у Михал Хелер. Бащата говори на младия Михаил за необходимостта от духовници за интелигенцията.Jacek Prusak, Jedno powołanie [online], Tygodnik Powszechny, 12 marca 2016 [посещение 2017-03-26].
През 1940 г. семейството е депортирано от съветските власти в източен Сибир, в Якутия, в трудов лагер за изсичане на тайгата. По-късно са освободени, а през 1944 са преместени на юг в Русия, близо до Волга, където Михал Хелер научава отлично руски език. След като се завръща в Полша през 1946 постъпва като ученик в IV гимназия в Тарнов. През 1953 полага там зрелостния си изпит.Absolwenci IV LO, IV Liceum Ogólnokształcące im. Jana Pawła II w Tarnowie [архивирано 2014-05-25]. Научна кариера Михал Хелер завършва Висшата духовна семинария в Тарнов и е ръкоположен за свещеник през 1959. След ръкополагането си става викарий в Ропчице. Следва философия в Католическия университет в Люблин, където защитава магистърска теза върху философски интерпретации на общата теория на относителността на Айнщайн. През 1966 получава докторска степен по релативистична космология, а през 1969 се хабилитира с дисертация посветена на „Принципа на Мах в релативистичната космология“. От 1967 популяризира физиката и астрономията в списание „Тигодник повщехни“, а неговите статии водят до публикуването на първата му книга през 1970 – „Към Вселената“ (Wobec Wszechświata).
В началото на 70 те години Михал Хелер става един от съоснователите на Краковската космологична група и списанието „Acta Cosmologica“. От 1972 е доцент в Папския теологически факултет, а от 1981 работи в астрономическата обсерватория на Ватикана. През 1985 създава Центъра за междудисциплинарни изследвания и става негов директор. Само пет години по-късно, през 1990, вече е редовен професор, а през 1994 и почетен прелат на Светия отец. През 2000 става първият декан на Теологическия факултет в Тарнов. През 2008 получава Наградата „Темпълтън“, благодарение на което основава и ръководи Центъра за междудисциплинарни изследвания „Коперник“. Той е първият поляк получил тази награда. Ръководи множество докторски дисертации и възпитава следващите поколения учени. Личен живот Михал Хлер се интересува от авиация и компютърни симулации на полети. С удоволствие прекарва ваканциите си в планински преходи. Обича да чете криминални романи. Избягва игрите, ангажиращи ума, като шах и бридж например.Michał Heller: Wierzę, żeby zrozumieć. Rozmawiają Wojciech Bonowicz, Bartosz Brożek, Zbigniew Liana. Kraków: CC Press, Znak, 2016. ISBN 978-83-2403-402-4. Научни изследвания Класическа космология Първоначално Михал Хелер се занимава с класическата релативистична космология, включително с концепцията за серийните модели на Вселената и принципа на Мах. Работи върху влиянието на вискозитета на флуидите върху космологичните особености и прилага различни напреднали теории за пространството. Автор е на монографиите „Теоретични основи на космологията“ (Teoretyczne podstawy kosmologii ) и „Особената Вселена“ Osobliwy Wszechświat). Квантова космология През 1997 заедно с Веслав Сашин и Доминик Ламберт публикува труда „Groupoid approach to noncommutative quantization of gravity“. Заедно с други учени през 2005–2006 разработва модела на некомуникативната вселена (nieprzemienny wszechświat).Noncommutative Unification of General Relativity and Quantum Mechanics. A Finite Model. arxiv.org , 2008-02-07. [посещение 2017-03-23].Тя премахва локални понятия като положение, събитие или дори индивидуалната идентичност на тела като частиците. Според Хелер моделът изпълнява принципа на Мах в максимален смисъл. Въпреки това не е ясно дали тази или която и да е теория на квантовата гравитация ще премахне проблема с особеностите. Това е новаторски и алтернативен подход, но според Хелер този модел се намира в много начален етап от своето развитие и е малко популярен. Изразява обаче надежда, че тази програма ще получи признание.Michał Heller: Początek jest wszędzie. Nowa hipoteza pochodzenia Wszechświata. Warszawa: Prószyński i S-ka, 2002. ISBN 83-7255-127-8. История и популяризация на космологията Хелер изследва също така историята на космологията през XX век.
В многобройни трудове и изказвания популяризира откритията и хипотезите на съвременната космология. Разглежда както теоретични въпроси, по които сам работи, така и постоянно обновяващите се данни от наблюдения. Обръща внимание на историческото развитие на космологията, отпадането на теорията за стационарното състояние и окончателното потвърждение на Големия взрив чрез астрономически наблюдения. Пише също така за социално-културните аспекти на космологията и я счита за едно от най-големите постижения на XX век.Michał Heller: Początek jest wszędzie. Nowa hipoteza pochodzenia Wszechświata. Warszawa: Prószyński i S-ka, 2002. ISBN 83-7255-127-8. Философски възгледи Михал Хелер не създава своя и не подкрепя изцяло някоя от съществуващите философски системи. Смята, че поради разрастването на човешкото познание, изграждането на такива системи е обречено на неуспех. Отдръпва от системния томизъм и предлага философия, свързана с науката и конкретните въпроси. Анализира връзките между философията, математиката, физиката и биологията и смята сближаването на точните науки, философията и теологията за своето най-голямо постижение, по-важно от резултатите в космологията.Michał Heller: Wierzę, żeby zrozumieć. Rozmawiają Wojciech Bonowicz, Bartosz Brożek, Zbigniew Liana. Kraków: CC Press, Znak, 2016. ISBN 978-83-2403-402-4. Отношенията между философия и наука Михал Хелер подчертава, че философията и науката винаги са били свързани помежду си и тяхното изкуствено раздвояване вреди и на двете. Историята показва, че гръцката философия е създала методи за рационална аргументация и фундаментални понятия за науката, макар самата тя да не е давала ефективни отговори. Новоизградената наука се развива в диалог с философията, като влиянието на философията върху науката и обратното е било видимо от Галилей и Нютон до XX век. Разделянето на науката и философията, например чрез неоопозитивизма или повърхностния подход към философските въпроси, Хелер оценява негативно. Той смята, че точните науки без солидна философска интерпретация остават празни, а философията, изолирана от науката, води до абсурди, което се вижда в постмодернизма или в някои течения на неотомизма и християнския екзистенциализъм.Michał Heller: Wierzę, żeby zrozumieć. Rozmawiają Wojciech Bonowicz, Bartosz Brożek, Zbigniew Liana. Kraków: CC Press, Znak, 2016. ISBN 978-83-2403-402-4. Философията в науката Михал Хелер защитава философията в науката – подход, който съчетава философията с конкретни научни проблеми, подобно на философията на природата от античността. Публикува трудове по интерпретацията на космологията, ръководи докторски и хабилитационни дисертации в съвременни области като философия на времето и квантовата механика. Хелер подчертава, че много учени имат малко познания по философия, а философите – по точни науки, затова е необходима философска подготовка на широк кръг учени чрез специални курсове и учебници. Теологични възгледи