Илия (Ило) Лазов Айтов е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
Биография Роден е на 2 август 1882 година в леринското село Сетина, тогава в Османската империя, днес в Гърция. Присъединява се към ВМОРО в 1902 година и пренася материали. През февруари 1903 година става четник в четата на Илия Гъсков. Участва в Илинденско-Преображенското въстание през лятото на 1903 година с четата на Гъсков. На 7 август 1903 година четата се сблъсква с войска на Чукуро в Нидже, като сражението започва в 6 часа сутринта и продължава до 11 часа. В сражението загива войводата Гъсков, както и притеклият се на помощ с четата си Лечо Настев. Айтов е ранен в дясната му ръка, която остава парализирана. Оцелелите четници се оттеглят и се присъединяват към четата на Тане Клянжов. Макар и ранен Айтов участва в сражението при Пиперка край Чеган, което започва в 8 часа сутринта и продължава до 9 вечерта. Оттеглят се към Карица край Сович, където е четата на Трайко Пирганов и където е общото командване на четите. Оттук Клянжов заминава с няколко души за България, а Айтов отива да се лекува.
След въстанието Айтов продължава с революционната си дейност. В 1905 година участва в сражението на Клянжев при Вишима Лешна с гръцки андарти, което продължава 7 часа. Заловен е от турците и затворен във Вощарани, но след 20 дена е помилван.
През 1952 година, като жител на Скопие, подава молба за югославска илинденска пенсия. На молбата е написано 3500 динара.
Бележки
Категория:Дейци на ВМОРО Категория:Български революционери от Македония Категория:Хора от дем Лерин Категория:Дейци на ВМОРО, ВМОК и ВМРО, получили югославска илинденска пенсия