Грузинският военен път или Грузинската военна магистрала (, , – дословно „пътят на Небесната гора“, ) е историческото име на основен маршрут през Голям Кавказ от Владикавказ, Северна Осетия, Русия до Тбилиси, Грузия. Алтернативните маршрути през планините включват Осетинския военен път и Транскавказката магистрала. В древни времена е известен като Дарялския проход, както и Галгаевския път. Грузинският военен път е един от най-живописните планински пътища.
Описание Грузинският военен път следва традиционния маршрут, използван от нашественици и търговци през вековете. Дължината му е около 212 км, а след модернизацията му е около 208 километра. От Владикавказ пътят постепенно се издига през долината на река Терек, пресича Скалистия хребет по Дарялския пролом (Дарялското дефиле), дефиле, (което бележи границата между Русия и Грузия). След това преминава през планината Казбек, край Църквата „Света Троица“ в Гергети и Степанцминда в грузинския регион Хеви, след което по пролома на река Байдарка се минава през Кръстовия проход (височина 2379 метра). Малко след прохода пътят минава покрай Паметника на приятелството между Русия и Грузия, голям бетонен паметник, построен през 1983 г. в чест на отношенията между двете страни и двестагодишнината от Георгиевския договор. Оттам пътят завива на югоизток и се спуска в долината на река Белая Арагви през областта Мтиулети към град Пасанаури и се насочва право на юг. Преминава под стените на средновековната крепост Ананури, пресича широката заливна низина на река Арагви и северно от историческата столица на Грузия, Мцхета, където се слива с главната магистрала Изток-Запад на Грузия (E60). Оттам грузинският военен път технически продължава по десния бряг на река Кура и стига до Тбилиси. Граничните КПП на руско-грузинската граница са „Горен Ларс“ в Северна Осетия и „Дариали“ в Грузия.The Times Atlas of the World, 13th ed. (2011)
История Грузинският военен път е използван от древността – и Страбон (в своята Geographica), и Плиний Стари го споменават. Руските войски за първи път пътуват по него през 1769 г. Павел Потьомкин изпраща 800 войници да подобрят пътя, така че до октомври 1783 г. той може да стигне до Тифлис в карета, теглена от осем коня. Грузинският военен път в сегашния си вид е започнат от руските военни през 1799 г., след като грузинците се отказват от векове на персийски суверенитет и са станали руски протекторат съгласно договора от Георгиевск от 1783 г. Руският контрол над Грузинската военна магистрала в центъра на Кавказ разделя Кавказката война (1817 – 1864) на Руско-черкезката война (1763 – 1864) на запад и Мюридската война на изток.
След като Руската империя официално анексира Царство Грузия през 1801 г., цар Александър I нарежда на генерал Алексей Петрович Ермолов, главнокомандващ руските сили в Кавказ, да подобри пътната настилка, за да улесни движението на войските и комуникациите. Ермолов обявява завършването на работата през 1817 г. Работата обаче продължава до 1863 г. Грузинският военен път изиграва важна роля в икономическото развитие на Закавказието и в Руско-черкезката война.
Грузинският военен път е описан в няколко знаменити литературни произведения като „Герой на нашето време“ на Михаил Лермонтов и „Дванадесетте стола“ на Илф и Петров.
Пътят днес Значението на Грузинския военен път като проходен маршрут намалява, главно поради закъснения на граничния пункт между Русия и Грузия, природни бедствия като лавини и свлачища и пълното затваряне на граничния пункт от Русия през 2006 г. От 2013 г. Русия отваря границата в резултат на арменски искания и той става важна транспортна артерия, главно за камиони с ремаркета, свързващи Армения и Русия. Има обаче различни ограничения, особено за грузински граждани, а грузинският край на пътя често е задръстен с камиони поради продължителността на времето, необходимо на превозните средства, преминаващи транзит през Грузия, за да бъдат допуснати в Русия.
Забележителности По целия маршрут на пътя има грузински древни паметници: катедрали, крепости, наблюдателни кули. На Грузинския военен път се намират Мцхета (древната столица на Грузия) и храмът-манастир Джвари (края на VI – началото на VII век). Пътят минава покрай Земо-Авчалската водноелектрическата централа. Село Чми, където има комплекс от археологически паметници (погребения в катакомби с оръжия) от бронзовата епоха до късното средновековие. Има и голямо аланско гробище от VI – IX век, където са открити голям брой оръжия, инструменти и предмети от бита на аланите Църквата „Свети Николай“, близо до осетинското село Бинаг Ларс (средата на XIX век) „Ермоловския камък“ („Махмад Хера“) е гигантски гранитен камък в заливната низина на река Терек близо до село Горен Ларс на руско-грузинската граница, паднал през 1832 г. от планината по време на срутването на ледника Девдораки на Казбек Планината Казбек (5033 м), един от най-високите върхове на Кавказ, а в подножието му е живописната църква „Света Троица“ Дарялското укрепление, построено през 1844 г. в Дарялското дефиле за защита на пътя „Замъкът на Тамара“ – руините на стара кула на отсрещния бряг на Терек Средновековни сигнални и наблюдателни кули Сионската горичка е зелен оазис сред заснежените върхове на Кавказ. Кръстовият проход е най-високата точка на Грузинския военен път, най-удобният проход в централната част на Главния Кавказки хребет Пропастта Гудаури и най-високото планинско село Гудаури, откъдето пътят се спуска доста стръмно (250 м вертикално) в дефилето на река Арагви. Спускането се състои от 6 нива, издълбани в скалите и е забележителен пример за инженерно изкуство от средата на XIX век – пусната е за движение през 1861 г. Крепостта Ананури от късната феодална епоха (XVI – XVII век) Руините на крепостта Бебрисцихе
Източници
Категория:Пътища в Грузия Категория:Пътища в Русия Категория:География на Кавказ Категория:Търговски пътища