Яан Каплински () е естонски поет, драматург, преводач и писател на произведения в жанра социална драма, лирика, детска литература, научно-популярна литература, научна фантастика, автобиография и пътепис. Биография и библиография в сайта Goodreads Биография и библиография в сайта Babelio Биография и стихотворения в сайта „Литературен свят” Некролог за Яан Каплински

Биография и творчество Яан Каплински е роден на 22 януари 1941 г. в Тарту, Естония. Син е на полския евреин и учител Йежи Каплински и естонската танцьорка и преводачка от френски език Нора Раудсеп-Каплински. След инвазията на СССР в Естония баща му е арестуван от НКВД и умира през 1943 г. в лагер на ГУЛАГ. През 1958 г. завършва гимназия в Тарту и в периода 1958 – 1964 г. следва френска филология в Тартуския университет, като специализира и структурна и приложна лингвистика.

След дипломирането си, в периода 1964 – 1972 г. работи като старши лаборант в Изчислителния център и лабораторията по социология на Тартуския университет, като в периода 1968 – 1970 г. е аспирант в катедрата по естонски език. В периода 1974 – 1980 г. е младши изследовател в ботаническата градина в Талин, след това старши инженер, занимаващ се с проблемите на връзката между човека и природата, наред с други неща. През 1980 г. се премества в Тарту и работи като ръководител на литературната секция на театъра във Вильянди, а от 1983 до 1988 г. отново в Държавния университет в Тарту, където ръководи млади ентусиасти по превод като лаборант в катедрата по чужда литература. Следва негов творчески период на свободна практика, а от 2000 г. е преподавател по свободни изкуства в Тартуския университет. От 1968 г. е член на Съюза на естонските писатели.“Естонски литературен лексикон“, съставен и редактиран от Оскар Круус. Талин: Eesti Raamat, 1995, стр. 181

Първоначално пише поезия, а първата му книга е стихосбирката „Следи при извора“ от 1965 г. в период на период на обновление в естонската литература. Той отдава важно място на природата и влиянието на азиатските религии, по-специално на будизма. течение на времето Каплински се доближава до голямо разнообразие от поетични форми и също така пише стихове на английски и фински, както и на регионалния език на Южна Естония – въруски език. Автор е на над 800 стихотворения, събрани в дузина книги на естонски, сред които: „От прах и багри“, „Бяла черта над Вирумаа“, „Видях в прозореца слънцето“, „Растежът на новите камъни“, „Лекотата трудно се постига“, „Янтарният бор се завръща“, „Вечерта връща всичко“ и др.

Успоредно с поезията си започва да публикува и философски есета, пиесата „Денят на четиримата крале“ (1977) и се насочва към прозата доста късно в края на 80-те години с поемата в проза „В гората“, а след това автобиографични творби като „Откъде дойде нощта“ (1990). Той също така публикува разкази за деца и прави няколко превода на естонски, по-специално на Ален Фурние, Андре Жид, Дао Дъ Дзин и стиховете на Тумас Транстрьомер. В края на 90-те години той публикува и научнофантастични разкази: „Окото“ (1999) и „Хектор“ (2000), за което получава литературната награда на Културната фондация на Естония. През 2007 г. е издаден полуавтобиографичният му роман „Същата река“.

Той е един от най-известните и най-превежданите естонски автори от началото на двадесет и първия век. Удостоен е с много национални литературни награди на името на Юхан Смуул, Юхан Лийв и др., а естонската литературна критика определя книгите му като едни от най-своеобразните в естонската поезия. Получава и международни награди, като през 2016 г. е удостоен с Европейската награда за литература.

През октомври 1980 г. подписва „Писмото на 40-те“, в което четиридесет видни естонски интелектуалци публичното защитават естонския език и протестират срещу политиките на русификация на Кремъл в Естония. Заради участието си в тази проява домът му е претърсен. След разпада на СССР и демократичното развитие на Естония, той активно се включва в политиката. В периода 1992 – 1995 г. е член на естонския парламент, като първоначално е кандидат в листата на партията на центъра, но скоро става независим представител. От 2004 г. е член на Естонската социалдемократическа партия. Като политик и интелектуалец подкрепя кандидатурата на Тоомас Хендрик Илвес.

Писателят има два брака. Първият му брак е с Кюлике Каплински, с която има дъщеря. Вторият му брак е с писателката и и директор на Музея на играчките в Тарту, Тия Тоомет. Двамата имат четири деца. Има и син от връзката си с естонската преводачка и класически филолог Ане Лил.

Яан Каплински умира вследствие на амиотрофична латерална склероза на 8 август 2021 г. в Тарту. Спомен за великия естонски поет Яан Каплински, 09.08.2021 г.

За него през 2011 г. е заснет документалният филм „Система Каплински“. През май 2022 г. в Тарту е създадено сдружението „Общество на Яан Каплински“ за запазване и популяризиране на литературното му наследство. На негово име е кръстен астероида „29528 Каплински“ в главния астероиден пояс. През 2008 г., в сферата на европейския културен проект „Поезия на стена“, негово стихотворение на три езика е изписано върху сграда в София на ул. „Сердика“ 5, а проявата е съчетана с гостуване на автора и представяне на книгата му.

Произведения Поезия Jäljed allikal (1965) Kalad punuvad pesi (1966) Tolmust ja värvidest (1967) Valge joon Võrumaa kohale (1972) Ma vaatasin päikese aknasse (1976) Uute kivide kasvamine (1977) Raske on kergeks saada (1982) Tule tagasi helmemänd (1984) Õhtu toob tagasi kõik (1985) Käoraamat. Luulet 1956 – 1980 (1986) Hinge tagasitulek (1990) Tükk elatud elu. Tekste 1986 – 1989 (1991) Mitu suve ja kevadet (1995) Öölinnud. Öömõtted. Luuletusi 1995 – 1997 (1998) Sõnad sõnatusse (2005) Vaikus saab värvideks (2006) Teiselpool järve (2008)

на български Между сън и пробуждане : Избрани стихотворения, изд. „Авангард принт“ (2006), прев. Здравко Кисьов

Проза Kust tuli öö (1990) Teekond Ayia Triadasse (1993) Jää ja Titanic (1995) Silm / Hektor (2000) Kevad kahel rannikul ehk tundeline teekond Ameerikasse (2000) Kajakas võltsmunal (2000) Isale (2003) Seesama jõgi (2007) Jää ... (2009) Jutte (2014) Latsepõlve suve (2019) Vaimu paik (2021)

Пиеси Neljakuningapäev (1977) Liblikas ja peegel (1980)

Детска литература Kuhu need värvid jäävad (1975) – с Тия Тоомет Udujutt (1977) Kes mida sööb, kes keda sööb (1977) Jänes (1980) Jalgrataste talveuni (1987) Kaks päikest (2005) Põhjatuul ja lõunatuul (2006)

Документална литература Poliitika ja antipoliitika (1992) See ja teine (1996) Võimaluste võimalikkus (1997) Usk on uskmatus (1998) Euroopa piirid ja piirivalvurid (EE 2003) Kõik on ime (sarjast "Eesti mõttelugu") (2004) Paralleele ja parallelisme (2009) – сборник статии Teispool sinist taevast (2009) – научно-популярна Mõtsa ja tagasi (2014) – пътепис Piirpääsukese Euroopa (2020) – пътепис Eesti, estoranto ja teised keeled (2020)

Екранизации 1965 Lapsed ja puu – късометражен 1973 Uued sõbrad – късометражен 1976 Jänes – късометражен 1991 Kirjutusmasinamäng – късометражен 1991 Aken aja liikumisse. Viivi luik – сценарий 1992 The Game of the Typewriter – късометражен 1995 Maa jossa kuolemaa ei ole – тв филм

Източници

Външни препратки

Между сън и пробуждане. Избрани стихотворения „Най-известният естонски поет си отиде“, в сайта „Лира“

Категория:Естонски писатели Категория:Естонски поети Категория:Естонски преводачи Категория:Съветски писатели Категория:Съветски поети Категория:Съветски преводачи Категория:Възпитаници на Тартуския университет Категория:Носители на ордена на Почетния легион Категория:Почетни граждани Категория:Родени в Тарту Категория:Починали в Тарту