Яан Крос () е естонски академик, преводач, поет и писател на произведения социална драма, исторически роман, лирика, детска литература и мемоари. Биография и библиография в сайта Fantasticfiction Биография и библиография в сайта Goodreads Биография и библиография в сайта Babelio Биография и библиография в сайта на Естонски литературен център Биография и библиография в сайта Fraktura Биография в сайта „Естонски литературен музей”
Биография и творчество Яан Крос е роден на 19 февруари 1920 г. в Талин, Естония. Учи в гимназията „Якоб Уестхолм“. През 1938 г. постъпва в Юридическия факултет на Тартуския университет, където следва до 1944 г. През 1938 г. става член на Естонското студентско общество, а през 1988 г. е един от инициаторите за възстановяването му.
По време на германската окупация през 1944 г. е арестуван от германската полиция за сигурност и SD и е държан и разследван шест месеца в Централния затвор. През същата година е освободен и завършва обучението си в университета. След дипломирането си преподава в катедрата по публично и международно право до 1946 г. (по-късно през 1998 г. отново преподава като професор по свободни изкуства).
През 1946 г. е арестуван от Народния комисариат за държавна сигурност на Естонската ССР, осъден с решение на Специалното съвещание на НКВД и прекарва известно време като политически затворник в лагерите ГУЛАГ в Коми и от 1951 г. под домашен арест в селището в Красноярския край, откъдето е освободен през 1954 г.
След завръщането си през 1954 г. става професионален писател. Започва литературната си кариера като поет, автор на стихосбирките „Кръстителят“ (1958, част от нея писана като затворник), „Каменни цигулки“ (1964), „Песни за предградието“ (1966), „Дъждът върши чудеса“ (1969), „Ручей и статив“ (1971), в които дава нова насока на поезията. После са насочва към прозата и става известен автор на исторически романи, а по-късно пише мемоари.
През 1970 г. е публикувана първата му историческа новела „Четири монолога за Свети Георги“, който е удостоен с литературната награда „Фридеберт Туглас“. През 1971 г. Крос е избран за председател на Съюза на писателите на Естонската ССР, а през 1976 и 1981 г. е избран за секретар на Съюза. През 1970, 1972, 1977 и 1980 г. е публикуван неговият епичен исторически роман-хроника в четири части „Между три чуми“ за пастор Балтазар Русов (1536 – 1600).
През 1978 г. е издаден един от най-добрите му исторически романи „Императорският безумец“ за събитията от деветнадесети век. Главният герой на романа е полковник Тимофей фон Бок, който е бил затворен в Шлиселбург и Петропавловската крепост и в последните години от живота си е обявен за луд, защото пише писмо до Александър I, в което остро критикува управлението му (донякъде алегория и паралел със СССР). В по-късните му романи доминират автобиографичните елементи. През 1984 г. е публикуван романът му „Заминаването на професор Мартенс“ за известния учен, дипломат и професор по международно право Фьодор Мартенс. Героите на неговите романи обикновено са от естонски или балтийски германски произход и културни хора, макар и в периферията на обществото и обикновено са изправени пред някаква морална дилема и винаги се изправят срещу проблемите. За творчеството си получава много награди и отличия. Те са преведени на над 20 езика по света.
Яан Крос превежда на естонски произведения на Хайнрих Хайне, Бертолт Брехт, Йоханес Р. Бехер, Фридрих Шилер, Александър Грибоедов, Александър Блок, Сергей Есенин, Уилям Шекспир, Оноре дьо Балзак, Луис Карол и др.
През 1992 г. е избран за депутат в Естонския парламент от листата на Умерената партия и е председател на Националната комисия за разследване на репресивните политики на окупациите. На 23 септември 1993 г. той подава оставка като член на парламента.
В периода 1940 – 1949 г. е женен за преводачката Хелга Педузаар. Бракът се разпада поради политически натиск след ареста му, но тя пази кореспонденцията му по време на затвора. В периода 1952 – 1958 г. е женен за преводачката Хелга Рус, с която има дъщеря. През 1958 г. се жени за детската поетеса и писателка Елен Нийт, с която има дъщеря и двама сина.
Яан Крос умира на 27 декември 2007 г. в Талин. През 2010 г. на негово име е учредена литературна награда.
Произведения Самостоятелни романи Keisri hull (1978) – за Тимофей фон Бок, награда за най-добра чуждестранна книгаИмператорският безумец, изд.: „Народна култура“, София (1984), прев. Иван Тотоманов Rakvere romaan (1982) Professor Martensi ärasõit (1984) – за Фьодор Мартенс Vastutuulelaev (1987) Wikmani poisid (1988) Väljakaevamised (1990) Tabamatus (1993) Mesmeri ring (1995) Paigallend (1998) Tahtamaa (2001)
Поредица „Между три чуми / Историята на Балтазар Русов“ (Kolme katku vahel) Kolme katku vahel I– II (1970) Kolme katku vahel III (1977) Kolme katku vahel IV (1980)
Поезия Söerikastaja (1958) Kivist viiulid (1964) Lauljad laevavööridel (1966) Vihm teeb toredaid asju (1969) Voog ja kolmpii (1971) Põhjatud silmapilgud (1990) Maailma avastamine (2005)
Пиеси Olematu Odysseus (1966) Doktor Karelli raske öö (2000) Vend Enrico ja tema piiskop (2000)
Новели Neli monoloogi Püha Jüri asjus (1970) Michelsoni immatrikuleerimine (1971) Pöördtoolitund (1971)
Сборници Mardileib (1973) Kolmandad mäed (1975) Taevakivi (1975)Небесен камък, изд.: „Хр. Г. Данов“, Пловдив (1979), прев. Мария Димитрова Kajalood (1980) Ülesõidukohad (1981) Silmade avamise päev (1988) Järelehüüd (1994)
Мемоари Kallid kaasteelised (2003) Kallid kaasteelised II (2008)
Екранизации 1964 Viimane korstnapühkija 1970 Kolme katku vahel – тв филм 1971 Mardileib 1978 Michelson beiktatása – тв филм 1991 A cár örültje – тв филм 1991 Rist 1995 Wikmani poisid – тв минисериал, 12 епизода
Награди Няколко пъти е предлаган за Нобелова награда за литература. 1971 – Заслужил писател на Естонската ССР 1971 – Награда за разказ „Фридеберт Туглас“ („Четири монолога за Свети Георги“) 1972 – Награда за разказ „Фридеберт Туглас“ („Часът на въртящия се стол“) 1985 – Народен писател на Естонската ССР 1990 – Награда за разказ „Фридеберт Туглас“ („Чичо“) 1972 – Годишна награда за литература „Юхан Смуул“ („Потокът и трите гроша „) 1973 – Годишна награда за литература „Юхан Смуул“ (“Между трите чуми“) 1979 – Годишна награда за литература „Юхан Смуул“ („Императорският безумец „) 1983 – Годишна награда за литература „Юхан Смуул“ (“Интерлюдии“ III) 1984 – Годишна награда за литература „Юхан Смуул“ („Заминаването на професор Мартенс“) 1988 – Литературна награда „Вирумаа“ („Момчетата Уикман“) 1989 – Почетен доктор по философия на Тартуския университет 1990 – Почетен доктор на Хелзинския университет 1993 – Литературна награда „Вирумаа“ („Неуловимост“) 1994 – Културна награда на Република Естония (Голяма награда) 1995 – Почетен възпитаник на Естонската студентска асоциация 1995 – Награда за разказ Фридеберт Туглас („Принцът“) 1996 – Орден на Държавния герб – първи клас 1996 – Литературна награда „Вирумаа“ („Кръгът на Месмер“) 1998 – Годишна награда за литература на Културния фонд на Естония (роман „Приземяване“) 1998 – Литературна награда „Вирумаа“ („Приземяване“) 1999 – Литературна награда на Балтийската асамблея („Приземяване“) 1998 – Почетно отличие „Герб на Талин“ 2003 – Литературна награда „Вирумаа“ („Скъпи спътници“) 2004 – Награда за цялостно творчество на Естонската национална културна фондация 2005 – Медал на град Тарту 2006 – Естонска републиканска културна награда за цялостно творчество 2006 – Европеец на годината
Източници
Външни препратки
Категория:Естонски писатели Категория:Естонски поети Категория:Естонски преводачи Категория:Естонски автори на исторически романи Категория:Възпитаници на Тартуския университет Категория:Носители на ордена на Почетния легион Категория:Преподаватели в Тартуския университет Категория:Доктор хонорис кауза Категория:Носители на Награда за най-добра чуждестранна книга Категория:Родени в Талин Категория:Починали в Талин