Кримският природен резерват (, , ) е специално защитена природна територия в Крим и природозащитна изследователска институция с национално значение. Това е един от най-големите и един от най-старите природни резервати в Украйна. Резерватът защитава най-ценните дъбови, букови и кримски борови гори в Крим, уникални реликтни групи от ягодов тис, дървовидна хвойна, както и местообитания на водолюбиви птици.
История Кримският природен резерватСпоред позицията на Украйна или Кримският национален паркСпоред позицията на Русия е един от най-старите в Крим. През 1913 г. е създаден „Императорски ловен резерват“, което се счита за началото на опазването на територията, която сега е част от него. Организирана е рейнджърска служба за охрана, а на връх Голяма Чучел са обособени горски площи за демонстрация на животни, донесени в Крим – кавказки елени, дагестански турове и безоарови кози, корсикански муфлони и зубри.
На 1 май 1917 г. в Симферопол Първият конгрес на Таврическия съюз на лесовъдите разглежда въпроса за съдбата на бившия кримски царски ловен резерват и предлага на негово място да се създаде национален резерват. В. Е. Мартино става комисар на Министерството на земеделието на временното правителство за премахването на „царския лов“ в Крим, а по-късно е и първият ръководител на Кримския природен резерват. Въпреки трудната ситуация и променящата се власт В. Е. Мартино, заедно със заместника си М. П. Розанов, успяват да се преборят с множество бракониери и да започнат научната работа на резервата. Заедно с други специалисти разработват Правилника за Кримския резерват, който е одобрен от Съвета на министрите на Кримското регионално правителство на 10 март 1919 г.
След установяването на съветската власт в Крим, на 30 юли 1923 г., съгласно Указ на Съвета на народните комисари на СССР, на мястото на царския резерват е създаден резерват с площ над 16 хиляди хектара. По-късно през 1923 г. площта му се разширява до 23 хиляди хектара. В резервата се организира изследователска работа – появяват се метеорологична станция, лаборатория, природен музей. През април 1935 г. резерватът е кръстен на Валериан Куйбишев, председател на Комисията за съветски контрол към Съвета на народните комисари на СССР, който умира внезапно през януари същата година. Директор на резервата в предвоенните години е партизанинът от гражданската война в Крим, а впоследствие и от Великата отечествена война, А. В. Мокроусов.
До 1941 г. на територията на резервата са регистрирани 29 вида бозайници и 135 вида птици, включително 250 елена, 4 хиляди сърни, 500 муфлона, 14 зубри, катерици и други.Бабков, И. И. Горный Крым: Очерки природы Крыма. — Симферополь: Крымиздат, 1958. — С. 88 — 91 с., 1 л. карт.: ил.; 20 см. — «Из 4000 косуль едва уцелело 400, из 2250 оленей — лишь 740, а муфлоны (в 1941 г. их насчитывалось 500 голов) были истреблены почти полностью»Лялицкая, С. Д. По Крымскому заповеднику. — Москва: Географгиз, 1958. — 88 с.: ил., карт.; 20 см. — «В 1940 году было отловлено на Алтае и выпущено в заповеднике. 125 белок-телеуток. Они хорошо прижились, освоили новую пищу — буковые орешки, размножились, расселились по всему горному Крыму.<…>В 1937 году было завезено пять зубробизонов, которые в 1941 году дали стадо в 14 голов»
По време на Великата отечествена война в периода 1941 – 1945 г. на територията на резервата са разположени отряди на 3-ти партизански район на Крим, южната част (4, 6 и 7 бригади) на кримските партизани; тук се водят десетки големи и стотици малки битки, включително с използването на артилерия и авиация.Е. Н. Шамко. Партизанское движение в Крыму в 1941—1944 гг. Симферополь, Крымиздат, 1959. стр. 148—149 В резултат на това резерватът е сериозно увреден от пожари (повече от 1,5 хиляди хектара защитени гори са унищожени), зубрите са напълно унищожени, значителен брой елени, сърни и други животни също, а научната база и музеят са унищожени. Въпреки това, веднага след освобождението на Крим през 1944 г., резерватът започва да се възстановява, а площта му е увеличена до 30,3 хиляди хектара.
През 1949 г. в северната част на Крим, на острови край ниския бряг на Каркинитския залив на Черно море на Лебедски острови, е създаден филиал на природния резерват – „Лебедови острови“, известен като „царството на птиците“.
През 1956 г. резерватът е преобразуван в Кримски държавен дивечов резерват „Валериан Куйбишев“, който става ловно поле за съветски лидери, високопоставени служители на СССР и представители на страните от социалистическия лагер. От 1965 до 1991 г. резерватът е ръководен от В. А. Лушпа, който през 1999 г. е удостоен със званието Почетен гражданин на Алуща. Статутът на резерват е върнат през юни 1991 г. с решение на Министерския съвет на Украинската ССР.
През март 2014 г., след анексирането на Крим, Държавният съвет на Република Крим и неговият президиум вземат решение за национализацията на резервата. Първоначално резерватът е поставен под юрисдикцията на Държавния комитет по горско и ловно стопанство на Република Крим, а след това е прехвърлен към администрацията на администрацията на президента на Руската федерация. През 2018 г. територията на резервата е разделена на Кримски национален парк и Държавен природен резерват „Лебедови острови“.
География и климат Площта на защитената зона е 34 563 хектара (без резервата „Лебедови острови“) или 44 175 хектара (с него). Основната част от резервата (или цялата територия на националния парк) заема центъра на Главната верига на Кримските планини.
Районът на планинско-горската резерватна зона се формира от участъци от планините на Главната верига, басейна между планините и склоновете на Вътрешната верига на Кримските планини. Тук са най-високите планински вериги на Крим – Ялтенска яйла, Гурзуфска яйла, Бабуганска яйла, Чатир-Дагска яйла с върхове: „Роман-Кош“ (1545 м), „Голяма Чучел“ (1387 м), „Черная“ (1311 м). Повечето от масивите се простират от югозапад на североизток и имат структура на куеста.
Голямото количество валежи и гъстата горска покривка предпоставят, че много кримски реки извират в централната част на защитената зона – Алма, Кача, Тавелчук, Косе, Марта, Улу-Узен, Авунда, Дерекойка и Донга. Налични са около 300 планински извора, сред които най-известният е Савлух-Су, благодарение на лечебната си вода със сребърни йони.
Варовиковите скали, които изграждат по-голямата част от скалите в защитената територия, са довели до широкото разпространение на карстови форми на релефа: кухини, кладенци и пещери. Общият релеф на основната част от защитената територия се характеризира със значителни денивелационни разлики, насеченост и нееднородност.
Климатичните условия на планинско-горската зона на резервата зависят от надморската височина, посоката на планинските вериги и изложението на склоновете. От подножието до върховете средната месечна температура се понижава, а средните годишни валежи се увеличават. Средната температура през януари в подножието на планината е +2°C, през юли – +22°C. Докато по върховете (на яйлата) температури под 0°C могат да се задържат до четири месеца. Лятото в планината също не е много топло. Количеството на валежите по яйлите надвишава 1000 mm годишно, а в долната основа на северните склонове не надвишава 470 mm. По-голямата част от валежите падат през студения сезон.
Флора и фауна
Кримският природен резерват се отличава с богата растителност. Тук растат повече от 1200 вида растения (половината от кримската флора), от които 29 вида са включени в Европейския червен списък, като кримски котонеастър, Дзевановска мащерка и др., а други 9 вида са защитени от Бернската конвенция. Сто вида растения и гъби, растящи в резервата, са включени в Червената книга на Русия, като призрачна орхидея, обикновено блатно кокиче, коило, кримско котенце, обикновен тис, минзухар, хвойна, зелчеста гъба, червена обикновена млечница и др.
Разпределението на растителността в защитената територия зависи от височинните пояси. На надморска височина до 450 m растат дъбови гори, състоящи се от космат дъб и източен габър, а по южния склон на Главното било, до надморска височина 400 m, дъбово-борови гори от космат дъб, горун и кримски бор. Над 400 – 450 m растат буково-борови гори по южните склонове, на всички останали до височина 700 – 750 m има горун, обикновен габър и ясен. Още по-високо лежи пояс от гъст габър, бук, състоящ се от кримски бук и габър-букови гори, простиращи се до самите яйли или до тясна ивица борови гори. Чести спътници на бука и габъра са видовете клен ендемични за Крим – хиркански клен, офика, евонимус, дрян.
На надморска височина от 1100 – 1200 m горската растителност отстъпва място на ливадна и степна покривка. Тук започват яйлите – планинските поляни, които са царството на билките. От края на април до есента тук цъфтят следните цветя: минзухари, пролетен гороцвет, ириси, теменужки, горицвети, великденче, петопръстник, бял равнец, жълт кантарион, риган, кримски еделвайс. Тревите включват: валезийска власатка, степна острица, детелина, шапиче, коило, и други. Четиридесет и пет вида растения се срещат само на яйлата, като кримски ендемити.
30 вида животни са включени в Европейския червен списък, 52 вида в Червената книга на Украйна, сред които са: кримски скорпион, обикновена солпуга, кримска емпуза, пеперуда Мъртвешка глава, жълтокоремна змия, жълтокоремен и четирираен смок, черен щъркел, сив жерав, дропла, кралчета, розов скорец, малък и голям подковонос, няколко вида нощници и прилепчета (общо в резервата живеят около 15 вида прилепи), язовец и др.
Разнообразната фауна на безгръбначните животни (има повече от 8000 вида) все още не е напълно инвентаризирана. Повечето видове принадлежат към клас насекоми. Сред ракообразните в реките на защитената територия интерес представлява сладководният рак.
Най-голям брой видове сред гръбначните животни са птиците (160 вида). На второ място са бозайниците (37 вида), на трето са влечугите (10 вида). Реките и езерата на защитената местност са дом на 6 вида риби, като пъстърва, ендемична кримска мряна и уклей. Земноводните са най-слабо представени в защитената територия – само 4 вида: зелена крастава жаба, дървесна и езерна жаба и гребенест тритон.
От 160 вида птици, представени в защитената територия, около 70 гнездят на нейната територия. Тук са се аклиматизирали и установили фазани и кеклици. На най-отдалечените от човешко присъствие места гнездят най-редките хищни птици – черният и белоглавият лешояд. Други по-малки хищни птици, които гнездят в резервата са мишеловът, соколът, големият и малък ястреб. Сивата сова е многобройна в горите, в долината на река Алма има бухали, а понякога се среща и ушата сова.
За защитената местност са характерни следните видове птици: сврачка, градинска овесарка, европейски козодой, скорец и щиглец. Тук се срещат и три вида славеи: южен славей, северен славей и персийски славей. В горите се срещат множество видове като: кримски синигер, дългоопашат синигер, кълвач, червеноопашка, червеногръдка, коприварче и сойка. Планинските овесарки се срещат високо в планините.
Защитената територия е дом на най-голямата популация на кримския подвид благороден елен в Крим. Освен това в горите му се срещат сърни, диви свине и муфлони. Сред дребните бозайници често се среща таралежът. Червената лисица е широко разпространена (понякога се срещат сребърни лисици). Горите са обитавани от язовец и невестулка.
В резервата числеността на дивите животни се поддържа на оптимално ниво чрез хранене, което осигурява екологичното равновесие на околната среда. Има музей на природата и дендрариум с волиера за отглеждане на животни.
Източници
Категория:Природни резервати в Украйна Категория:Природни резервати в Русия Категория:Национални паркове в Русия Категория:Защитени територии по категория IUCN Категория:Основани през 1991 година Категория:Забележителности на Крим