Жозеф Едуар Бара () е френски композитор, аранжор и военен диригент.
Биография Роден е на 22 септември 1882 г. в Париж. Жозеф Едуар Бара е син на солист в оркестъра на френската републиканска гвардия. Учи в Парижката консерватория в класовете на Пол Видал и Жорж Косад.
През 1910 г. е диригент втора клас в Анси. По същото време се жени в Шел. След това става военен диригент в Лион, а по-късно и в Париж. Два пъти не успява да издържи изпита за диригент на Републиканската гвардия, но оставя своя отпечатък, като създава училище за помощник-диригенти. През 1915 г. става баща на Елиан Бара, която по-късно ще се омъжи за композитора Хърбърт Пепър.
Бара се пенсионира през 1933 г. и става диригент на духовия оркестър „Сирена“ в Париж, който ръководи до 1944 г. Умира в Шел на 10 септември 1963 г. През цялата си кариера той композира множество произведения за духови инструменти, съпроводени с пиано, предимно за конкурси във Френската консерватория. Афинитетът му към духовата музика е отчасти повлиян от работата му като диригент във френската армия. Неговото „Анданте и Алегро“ за тромбон и пиано (или оркестър) е композирано за годишния конкурс за тромбони в Парижката консерватория през 1935 г. и е посветено на професор Анри Куйо.
Произведения Често срещано в репертоара на българските кларинетисти е „Пиеса в сол минор“. Сред по-известните произведения на Бара са:
„Славянска песен“ (1932), за кларинет и пиано Анданте и Скерцо (1926) за тромпет в до или си бемол и пиано, (Национален конкурс за музика на Парижката консерватория). „Фантазия в Ми бемол Мажор“ (1931), за корнет в си бемол или тромпет в си бемол или до и пиано, (Национален конкурс за музика на Парижката консерватория) „Ориентал“ (1932), за корнет в си бемол или тромпет в си бемол или до и пиано „Славянска песен“ (1932), за кларинет и пиано „Романтична фантазия“ (1934), за кларинет и пиано (посвещение: „на моя отличен приятел Фердинанд Капел, професор по кларинет в консерваторията в Лил“ ) Конкурсна пиеса (1934), за еуфониум или туба Конкурсна пиеса (1934), за баритон или бас в си бемол и пиано (посвещение: „на артиста и приятел Й. Балай, бивш солист на Музиката на Републиканската гвардия“) „Интродукция и танц“ (1934), за саксофон в си бемол или до и пиано „Носталгия“ (1934), за английска валдхорна и пиано Анданте и Алегро (1935), за тромбон и пиано (Конкурс на Националната консерватория по музика в Париж) Ленто и скерцо (1940), за тромпет и пиано, (Конкурс на Националната консерватория по музика в Париж) „Испански танц“ (1942), за алт саксофон в ми бемол и пиано Интродукция и танц за саксофон и пиано Конкурсна пиеса (1957), за еуфониум или туба
Източници
Категория:Френски композитори Категория:Родени в Париж Категория:Френски диригенти