Славомир Равич () е полски военен, лейтенант от полската армия, който е затворен от НКВД в ГУЛАГ в Сибир след германо-съветската инвазия в Полша. Впоследствие бяга и се присъединява към съюзвиците като командир на взвод на полските военновъздушни сили във Великобритания. След войната, с помощта на писател в сянка, става автор на мемоарната книга „Дългата разходка“. Биография и библиография в сайта Goodreads Биография и библиография в сайта Babelio Slavomir Rawicz – Walked for 4000 miles, биография Некролог в „Гардиън“
Биография и творчество Славомир Равич е роден на 1 септември 1915 г. в Пинск, сега в Беларус, в семейство на полски земевладелец и майка руска музикантка. Получава частно основно образование и продължава да учи архитектура и геодезия във Варшава през 1932 г. През 1937 г. се присъединява към резерва на полската армия и преминава школата за кавалерийски офицери. През юли 1939 г. се жени за Вера, първата му съпруга, която изчезва по време на Втората световна война.
Според неговия разказ в книгата „Дългата разходка“, когато Нацистка Германия и Съветският съюз побеждават Полша, Равич се завръща у дома, където НКВД го арестува на 19 ноември 1939 г. Той е отведен в Минск, след това изпратен в Харков за разпит, след това в затвора Лубянка в Москва, където е изправен пред скалъпен процес. Той бил измъчван, за да го накарат да признае, че е шпионин, което първоначално е неуспешно. Той е осъден на 25 години тежък труд в затворнически лагер в Сибир, уж за шпионаж, както и хиляди други.
Равич е транспортиран, заедно с хиляди други, до Иркутск и е накаран да върви до лагер ГУЛАГ 303, който е на 650 километра южно от Арктическия кръг. Неговите трудови задължения в лагера включват изграждането на бараките за затворници, производството на ски за съветската армия, ремонта и експлоатацията на радиото на коменданта на лагера.
В книгата си „Дългата разходка“ Равич описва как той и шестима спътници са избягали от лагера по средата на замитаща следите им виелица през 1941 г. и са се отправили на юг, избягвайки градовете. Групата включва трима полски войници, латвийски земевладелец, литовски архитект и енигматичен американски инженер на метрото, наречен „г-н Смит“, а по-късно към тях се присъединява 17-годишно полско момиче. Те преминават 6000-километров марш през Гоби, Китай и Монголия до Индия. Четирима от групата умират по пътя, двама в Гоби, двама в Хималаите. Четиримата оцелели от 11-месечния преход достигат Британска Индия около март 1942 г. и се натъкват на патрул гурки. Откарани са в болница в Калкута. След това през 1944 г. той се присъединява към полската армия в Иран под командването на генерал Владислав Андерс и участва в полските военновъздушни сили на Запад.
След войната той се установява в Сандиакър, Дарбишър, Англия, и работи като училищен дърводелец, а после в Нотингамския строителен и дизайнерски център. Жени се за Марджъри Грегъри и имат пет деца. В началото на 70-те години става техник в курса по архитектурна керамика в Училището по изкуство и дизайн на Университета Нотингам Трент. Сърдечен удар го принуждава да се пенсионира преждевременно през 1975 г. Той живее спокоен живот със семейството си, изнасяйки публични доклади и отговаряйки на пощата на фенове, до смъртта си.
Книгата „Дългата разходка“ е написана от писателя в сянка, журналиста Роналд Даунинг, въз основа на разговори с Равич. Издадена е във Великобритания през 1956 г. Книгата става бестселър и го прави известен. Преведена е на 25 езика по света.
Славомир Равич умира на 5 април 2004 г. в Нотингам, Великобритания.
Обвинения във фалшификация През годините множество критици на книгата оспорват нейната автентичност и точност, включително Питър Флеминг (брат на Иън Флеминг), Ерик Шиптън и Хю Е. Ричардсън, британски дипломат, разположен в Лхаса.
От май 2003 г. до януари 2004 г. френският пътешественик и писател Силвен Тесон следва маршрута, за който Славомир Равич твърди, че е използвал, за да избяга от ГУЛАГ, както описва в книгата си „Дългата разходка“.Биография на Силвен Тесон в сайта „Литературен свят” Силвен Тесон прави заключението, че пътуването е правдоподобно, въпреки че има несъответствия, като твърдението на Равич за десет дни без вода в Гоби. Проучването му е отразено в книгата „Оста на вълка: от Сибир до Индия по стъпките на бегълци от Гулаг“ от 2004 г.
Синът на Рупърт Мейн, офицер от британското разузнаване във военновременна Индия, заявява, че през 1942 г. в Калкута баща му е интервюирал трима измършавели мъже, които твърдят, че са избягали от Сибир. Според сина му Мейн винаги е вярвал, че тяхната история е същата като тази на „Дългата разходка“, но не може да си спомни имената им или подробности.
През 2006 г. Би Би Си публикува доклад, базиран на данни от съветските военни архиви, притежавани от Русия, който също съдържа документи, написани най-вероятно от Равич, в които се посочва, че Равич е бил освободен от ГУЛАГ през 1942 г. като част от амнистия за поляците в Съветския съюз и след това транспортиран през Каспийско море към Иран с „Армията на Андерс“, следователно бягството му не може да се осъществи. Други несъответствия между действията му и съдържанието на книгата също са в ущърб на Равич.
През май 2009 г. Витолд Глински, полски ветеран от Втората световна война, живеещ във Великобритания, излиза с твърдението, че историята на Равич е вярна, но всъщност е разказ за случилото се с него, а не с Равич. Твърденията на Глински са сериозно оспорени от различни източници.
През 2010 г. книгата „Дългата разходка“ е екранизирана от Питър Уиър (в копродукция с Полша) във филма „Бягството“ с участието на Джим Стърджис, Ед Харис, Сърша Ронан и Колин Фарел.
Произведения The Long Walk - A Gamble for Life / Long Walk: The True Story of a Trek to Freedom (1956) – с Роналд ДаунингДългата разходка, изд.: „Студио Арт Лайн“, София (2011), прев. Богдана Паскалева
Екранизации 2010 „Бягството“, The Way Back
Източници
Външни препратки
Категория:Полски писатели Категория:Полски мемоаристи Категория:Полски военни дейци от Втората световна война Категория:Лагеристи в ГУЛАГ Категория:Родени в Пинск Категория:Починали в Нотингам