Санкт Гоар (на немски: Sankt Goar, St. Goar) е град на западния бряг на Среден Рейн в окръг Райн-Хунсрюк-Крайс в провинция Райнланд-Пфалц, Германия. Принадлежи към Verbandsgemeinde Хунсрюк-Мителрайн, чието седалище е в Емелсхаузен.
Санкт Гоар е познат с централното си местоположение в дефилето на Рейн, обект на световното културно наследство на ЮНЕСКО от юли 2002 г.
Над града се извисяват руините на замъка Райнфелс, един от замъците, с които е известен Средният Рейн, а от другата страна на реката се намира побратименият град Санкт Гоарсхаузен със собствените си замъци Кац (на немски: Katz) и Маус (на немски: Maus) (буквално: „Котка“ и „Мишка“). Известната скала Лорелай се намира в близост.
География
Местоположение Санкт Гоар се намира в дефилето на р. Рейн и тесния канал на Рейн, който тече през Рейнския масив. Тази част от дефилето на левия бряг граничи с ръба на Рейн-Хунсрюк, а на десния бряг граничи с бреговете на Таунус.
Най-близките големи градове са гр. Кобленц, на около 24 км на север и гр. Бинген ам Рейн, на около 25 км на югоизток, и в двата случая по права линия. Санкт Гоар е свързан чрез ферибот с побратимения си град Санкт Гоарсхаузен, който се намира директно от другата страна на р. Рейн. Ширината на Рейн тук е приблизително 250 м.
Избирателни общности Градът е съставен от няколко части, които принадлежат на Санкт Гоар, главния център на р. Рейн (същинският Санкт Гоар), два центъра по възвишенията, Бибернхайм и Верлау, и два други центъра на р. Рейн, Фелен на север и „Ан дер Лорелей“ на юг.
История
Районът около днешния гр. Санкт Гоар е бил заселен още в римско време. Името му през ранното Средновековие е било Вохара, на името на къс поток, който се е вливал в река Рейн.
Името, с което градът носи днес, идва от Гоар от Аквитания, който дошъл да живее на мястото, където сега се намира градът, по време на управлението на франкския крал Хилдеберт I (511 – 538 г.).
Гоар дошъл като млад свещеник (всъщност монах) от Аквитания в югозападна Франция и първоначално живял като отшелник в пещера в близост до р. Рейн. С разрешение от епископа на Трир той служил като мисионер сред местното население. Бил известен с гостоприемството си, особено към лодкарите плавали по р. Рейн. По-късно той построил на мястото, където се намира сегашният град, хоспис и параклис. През вековете голям брой легенди за него се натрупват в местния фолклор. След смъртта му, около 649 г., гробът на Св. Гоар станал място за поклонение и мястото било кръстено на него. Франкският крал Пипин Млади прехвърлил хосписа и параклиса през 765 г. на абата на бенедиктинското абатство Прюм като личен бенефиций. От това произлиза каноничната основа Санкт Гоар, която съществува още в края на XI век.
Католическата енциклопедия отбелязва, че през 1768 г. „малка църква“ е била посветена на Гоар от Аквитания „в малкото градче на брега на Рейн, което носи неговото име (Санкт/Свети Гоар)“. Съобщава се също, че Карл Велики е построил църква на мястото на отшелничеството на Гоар. Именно около тази църква се е развил град Санкт Гоар на левия бряг на р. Рейн между Везел и Бопард.Patron Saints Index: Saint Goar of Aquitaine
От 1190 г. градът е под военна защита и юрисдикцията на графовете на Каценелнбоген, манастирът Фьогте, които са поели собствеността. През 1245 г. граф Дитер V от Каценелнбоген построява замъка, Бург Райнфелс. Когато последният от графовете на Каценелнбоген умира през 1479 г., Санкт Гоар преминава към ландграфството Хесен.
Най-ранните известни писмени сведения, споменаващи съществуването на местна еврейска общност, датират от този период.
На 1 ноември 1527 г. Адам Крафт, който по-късно ще бъде професор по теология, започва да въвежда Реформацията по мисия на Филип I, ландграф на Хесен. През 1567 г., след смъртта на Филип, ландграфството Хесен е разделено между четиримата му синове. Най-малкият му син, Филип II, ландграф на Хесен-Райнфелс, получава Долното графство Каценелнбоген, а оттам и замъка и града. През 1580 г. 175 души в Санкт Гоар стават жертва на чумата; само 18 години по-късно, през 1598 г., тя отнема живота на още 142. През 1635 г., в разгара на Тридесетгодишната война, повече от 200 души умират при ново огнище. През 1598 г. Франц Шмол построява аптеката Rheinfels-Apotheke в Санкт Гоар, едва третата аптека в Хесен, след тези в Касел и Марбург.
В резултат на дългогодишен спор между Хесен-Касел и Хесен-Дармщат относно разделянето на ландграфството Хесен, последният обсажда крепостта Райнфелс и Санкт Гоар в продължение на няколко седмици през лятото на 1626 г. с помощта на имперски войски, което в крайна сметка довежда до капитулацията на града и последвалото го разграбване от испански войски. Между 1626 и 1647 г. Санкт Гоар принадлежи на Хесен-Дармщат. През 1647 г. войските на ландграфиня Амали Елизабет фон Хесен-Касел завладяват замъка и града. На 14 април 1648 г. Георг II, ландграф на Хесен-Дармщат, отстъпва Долното графство Каценелнбоген заедно със Санкт Гоар „завинаги“ на Хесен-Касел.
Докато Хесен-Касел е бил законен земевладелец под императорското законодателство, властта над Долното графство Каценелнбоген преминава към ландграф Ернст I, който на 30 март 1649 г. влиза в Санкт Гоар и основава линията Хесе-Райнфелс (-Ротенбург). Ландграф Ернст управлява до смъртта си през 1693 г. в крепостта Райнфелс, неговата комитална резиденция, като човек, който е толерантен по въпросите на религията и проявява голям интерес към службата си, допринасяйки значително за икономическия растеж на Санкт Гоар, нещо, от което градът силно се нуждае след опустошенията, които е претърпял по време на Тридесетгодишната война. По време на Деветгодишната война (известна в Германия като Pfälzischer Erbfolgekrieg или Войната за Пфалтинското наследство) обаче градът и замъкът отново са обсадени, този път от 28,000 френски войници. Въпреки опитите за щурмуване на града, те не успяват да пробият защитните му съоръжения. През 1711 г., след спор за наследство, ландграф Вилхелм Хесен-Ванфрид е удостоен с титлата Ландграфство Хесен-Райнфелс; след това той се нарича Вилхелм Хесен-Райнфелс. Императорът му прехвърля замъка през 1718 г. През 1731 г. Кристиан Хесен-Ванфрид (известен от 1711 г. като Хесен-Ешвеге) наследява Ландграфство Хесен-Райнфелс заедно със замъка. Замъкът е отстъпен окончателно на Хесен-Касел през 1735 г. През 1755 г., след смъртта на Кристиан, Ландграфството преминава към Ландграфство Хесен-Ротенбург. През 1794 г. замъкът е предаден на френските революционни войски без бой, а през 1796 и 1797 г. големи части от него са взривени. Френското управление продължава до 1813 г.
През 1815 г. замъкът преминава в пруски ръце и Санкт Гоар става окръжен център. След Първата световна война градът за известно време отново е окупиран от французите. Втората световна война също засяга Санкт Гоар. В средата на март 1945 г. американски войски достигат града и го окупират, въпреки че окупационната власт отново е прехвърлена на французите в началото на юли. От 1946 г. Санкт Гоар е част от новооснованата тогава провинция Рейнланд-Пфалц. В хода на административното преструктуриране в Рейнланд-Пфалц, окръг Санкт Гоар, чийто център е бил градът, е разпуснат през 1969 г. и градът е групиран в окръг Рейн-Хунсрюк, чието седалище е в Зимерн.
В 1972 г. градът става част от Verbandsgemeinde Санкт Гоар-Обервезел.
Сливания В хода на административното преструктуриране, на 22 април 1972 г. е сформирана новата Verbandsgemeinde Санкт Гоар-Обервезел съставено от градовете Санкт Гоар и Обервезел, със седалище във втория град.
На 7 юни 1969 г. бившите самоуправляващи се общини Бибернхайм и Верлау са обединени със Санкт Гоар.
Развитие на населението Таблицата показва данни за населението за избрани години от началото на XVII век.
Градски партньорства Санкт Гоар насърчава партньорства със следните места:
Шатило-е-Базоа, Ниевър, Франция от 1973 г.
Култура и забележителности Забележителности Следните сгради или обекти са включени в списъка на паметниците на културата на Рейнланд-Пфалц:
Санкт Гоар (същински център)
Език В немската лингвистика линията Санкт Гоар е изоглоса, разделяща диалектите на север от тези на юг. Вижте изместване на съгласните във високогерманския език.
Допълнително четене FC Vogel: Panorama des Rheins, Bilder des rechten und linken Rheinufers, Lithographische Anstalt FC Vogel, Frankfurt 1833Panorama des Rheins, Bilder des rechten und linken Rheinufers, St. Goar: Ansicht 1 , retrieved 24 November 2009Panorama des Rheins, Bilder des rechten und linken Rheinufers, St. Goar: Ansicht 2 , retrieved 24 November 2009 Josef Heinzelmann: Der Weg nach Trigorium… Grenzen, Straßen und Herrschaft zwischen Untermosel und Mittelrhein im Frühmittelalter, в: Jahrbuch für westdeutsche Landesgeschichte 21 (1995), S. 9 – 132. Josef Heinzelmann: Die Landgrafen-Grablege in der Stiftskirche St. Goar, в: Jahrbuch für westdeutsche Landesgeschichte, 29 (2003), S. 25 – 61.
Източници
Категория:Градове в Рейнланд-Пфалц Категория:Страници с непроверени преводи