Базилика ди Сан Марино (, букв. „базилика на св. Мариний“) е католическа църква, тип базилика, разположена в град Сан Марино в едноименната държава. Сегашната сграда, построена в неокласически стил, е завършена през 1838 г.
История На мястото на днешната църква е имало манастир, чието първо споменаване е от 530 г. Съществува и копие от XI век на документ от 885 г., вероятно отнасящ се до него. Първият документ (дарителски акт), който директно се отнася за този храм (тогава Pieve e Perinsigne), е от 31 юли 1113 г. Въпреки това той винаги е бил посветен на св. Мариний – основоположника на Република Сан Марино.
В началото на XIX век сградата е в критично състояние. През 1807 г. е разрушена и проект за реконструкцията ѝ е възложен на болонския архитект Акиле Сера. На 24 юли 1825 г. е решено, че на същото място ще бъде построен нов храм. Строежът започва на 28 юли 1826 г. и завършва през 1838 г.
На 23 юни 1926 г. папа Пий XI повишава статуса на храма до базилика.
На 29 август 1982 г. базиликата е посетена тържествено от папа Йоан Павел II, който почита мощите на св. Мариний.
Освен Йоан Павел II единственият друг папа, посетил базиликата (към април 2026 г.), е Бенедикт XVI, който я посещава на 19 юни 2011 г.
Допълнителна информация В Базилика ди Сан Марино се съхраняват немалко картини и скулптури, включително статуя на св. Мариний от Адамо Тадолини. Ковчегът с мощите на светеца, открити на 3 март 1586 г., при главния олтар също може да бъде видян там. Част от тях са дарени на остров Раб, родното му място. Вътре се намират още орган на Джакомо Бацани от 1835 г. и стар трон на капитан-регентите, двамата държавни глави на Сан Марино. Камбанарията със седем камбани е запазена от предишната сграда.
Източници
Категория:Римокатолически църкви в Сан Марино