Пейо Поптрендафилов () е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация и на Вътрешната тракийска революционна организация.
Биография Роден е на 20 юли 1894 година в свещеническо семейство във ференското село Пишман, тогава в Османската империя. Учи в родното си село, а след това завършва VII клас на Одринската българска гимназия.
Още като ученик в Одрин влиза във ВМОРО и пренася оръжие за Организацията в Западна Тракия. На 19 години влиза в четата на Руси Славов и в 1913 година участва в охраната на българското население, бягащо от Беломорска Тракия към българската граница на река Арда. Родното му село е опожарено от башибозук, баща му е тежко ранен, а майка му, която е касиерка на местния комитет на ВМОРО, е заклана на самата граница, заради парите на Организацията, които носи със себе си. Четата на Димитър Маджаров, в която е и Поптрендафилов, напада башибозука и успява да спаси останалите живи пишманци, включително брата и двете сестри на Пейо Поптрендафилов.
Между Междусъюзническата и Първата световна война Пейо Поптрендафилов завършва средното образование. Участва в Първата световна война и е награждаван за храброст. След войната, в 1919 година се установява в Хасково и се жени за дъщеря на търговец, като в 1922 година има се ражда дъщеря.
Поптрендафилов става активист на тракийското революционно движение. Организира комитети в Западна Тракия и в старите предели на България. През ноември 1922 година става секретар на току-що създадената Вътрешна тракийска революционна организация. Води дневник, който е важен източник за историята на Организацията. През януари 1923 година, вследствие на несъгласия с главния войвода Тане Николов, Поптрендафилов напуска поста секретар на ВТРО, но продължава активно да подкрепя дейността на Организацията.
През тридесетте години завършва задочно Юридическия факултет на Свободния университет в София.
След Деветоюнския преврат от 1923 година новото правителство на Александър Цанков обезоръжава четите, турците се оттеглят и ВТРО се разпада. Тане Николов и по-голямата част от войводите в Тракия се отказват от въоръжената борба. Но Димитър Маджаров, Пейо Поптрендафилов, Димо Николов, Коста Георгиев и други се събират на 17 септември 1923 година в къщата на Васил Попдимчев в Хасково на нелегален конгрес, на който ВТРО е възстановена без турско участие. Поптрендафилов влиза в Централното управително тяло (ЦУТ) на Организацията.
На 2 март 1924 година в Пловдив пък се провежда конгрес, организиран от Тане Николов и неговите привърженици, който също приема решения за възстановяване на ВТРО и да укрепване единството в нея. Властите обаче успяват да инфилтрират в този паралелен ръководен център свои агенти и да го парализират.
През лятото на 1925 година правителството на Цанков отново предприема действия за ликвидиране на тракийските чети и съответно Централното управително тяло свиква на 25 август 1925 година конгрес край село Ятаджик. Конгресът избира Централен комитет, в който влизат Маджаров и Поптрендафилов и възприема тяхното мнение да не се разпускат четите. През април 1926 година са издадени заповеди за арести на нейните ръководни дейци. Околийският началник в Харманли тръгва срещу четите на ВТРО с целия Шести конен полк и през лятото на 1926 година ВТРО обявява, че престава да съществува, като са ликвидирани само четите, но не и революционната структура. Скоро дори в Мъстанлийски, Хасковски и Пашмаклийски окръг са създадени нови бойни групи. Това води до нов натиск от Турция и Гърция върху българското правителство и в крайна сметка а 12 октомври 1927 година ВТРО е разформирована от Централното управително тяло и е създаден Комитетът за свободата на Тракия.
Поптрендафилов, макар и да е в тесни връзки със заместник-председателя на Комитета Коста Георгиев, не участва в ръководните структури на новата организация и се отдава на дейност за подпомагане нае културно-благотворителните дружества в България и в защита на интересите на тракийските бежанци. През 1926 – 1932 година Поптрендафилов, който работи като закупчик на тютюн, участва в ръководството на Хасковското тракийско културно-благотворително дружество, а в 1931 година е негов председател.
След като печели изборите на 21 юни 1931 година коалицията Народен блок предлага на Поптрендафилов да стане околийски началник в Свиленград и той приема. Като околийски началник Поптрендафилов подпомага Комитета за свободата на Тракия и прикрива съществуването на въоръжени отряди. По-късно е назначен за околийски началник в Харманли, а деветнадесетомайското правителство в 1934 година го назначава за околийски началник в Борисовград. От 1937 година до 1944 година е околийски началник в Крумовград, където съдейства за изграждане на местното читалище и църква. През месец юни 1944 година е назначен за околийски началник в анексирания Дедеагач.
След Деветосептемврийския преврат в 1944 година Поптрендафилов е арестуван на 11 ноемви 1944 година в Хасково и изпратен в Крумовград, а оттам в Борисовград, където без съд и присъда е пребит с тояги край река Мечка. На 27 ноември 1945 година Хасковският областен съд го обявява за безследно изчезнал.
Бележки
Категория:Дейци на ВМОРО Категория:Български революционери от Тракия Категория:Възпитаници на Одринската българска мъжка гимназия Категория:Хора от дем Софлу Категория:Български политици (1878 – 1918) Категория:Възпитаници на УНСС Категория:Български юристи Категория:Жертви на комунистическия режим в България Категория:Починали в Първомай