Истанбулското земетресение през 1766 г. е силно земетресение с епицентър в източната част на Мраморно море, в басейна Чънарджък (или близо до Принцовите острови, северно от басейна), което се случва в ранните часове на четвъртък сутринта, 22 май 1766 г. Земетресението има оценен магнитуд от 7,1 по скалата за магнитуд на повърхностните вълни и предизвиква последици в обширна област, простираща се от Измит до Родосто (сега Текирдаг). В този район земетресението е последвано от цунами, което причинява значителни щети. Земетресението от 1766 г. е последното голямо земетресение, което разтърсва Константинопол (сега известен като Истанбул) поради разкъсване на Северноанадолския разлом в района на Мраморно море.

Геология Мраморно море е разкъсващ се басейн, образуван при освобождаващ завой в Северноанадолския разлом (NAF), десен страничен разлом на свличане. Източно от Мраморно море NAF се разделя на три основни клона; докато криволичещият южен клон отива навътре в югозападна посока до Айваджък, където достига Егейско море близо до южното устие на Дарданелите, другите два основни клона (северен и централен) на NAF, намиращи се под Мраморно море на около 100 km един от друг, образуват басейна на Мраморно море, който се събира отново под североизточното Егейско море. Тази локална зона на разширение възниква там, където тази трансформираща граница между Анадолската подплоча и Евразийската плоча стъпва на север на запад от Измит от разлома Измит до разлома Ганос. Вътре в Мраморно море има по-малък разделящ се басейн, наречен разломна система Северна Мармара (NMFS), който свързва трите подводни басейна (от запад на изток): Текирдаг, Централ и Чънарджък) с разлома Измит и Ганос (и двата във вътрешността). Близо до Истанбул северната страна на отделянето на NMFS съвпада със северния клон на NAF и представлява единичен основен разломен сегмент с остър завой. На запад разломът се простира в посока запад-изток и е чисто приплъзващ тип. На изток, разломът е насочен на северозапад-югоизток и показва доказателства както за нормално движение, така и за свличане.

През 1766 г. разкъсването на разлома се случва или под Принцовите острови или, по-вероятно, под басейна Чънарджък, тъй като по-централно прекъсване не би могло да причини голямото цунами, което удря Истанбул и залива Измит, въпреки че това е причинено от подводно свлачище. Събитието от 1766 г. е последното, причинено от разкъсване на NAF в района на Мармара; последователни големи събития, причинили големи щети в Истанбул, като земетресението от 10 юли 1894 г. (с епицентър в залива на Измит) и това от 9 август 1912 г. (с епицентър северозападно от остров Мармара), трябва да се считат за изолирани събития, причинени от неравномерното облекчаване на напрежението по време на последователността от земетресения от 18-ти век, към която принадлежи събитието от 1766 г. Тъй като второто последно голямо събитие с епицентър в района на Истанбул се е случило през 1509 г., се предполага, че интервалът на повторение е от 200 до 250 години.

Характеристики Земетресението започва половин час след изгрев слънце, в 5:10 сутринта на 22 май 1766 г., което е третият ден от Курбан Байрам. Първият трус, придружен от силен рев, продължава две минути: последван е от по-малко интензивен трус с продължителност четири минути, а вторичните трусове продължават осем минути. През следващите седмици има и няколко вторични труса, като продължителността на цялата поредица възлиза на една година. Математическите модели на това събитие, използващи прехвърляне на напрежението на Кулон, са в съответствие с разкъсване на грешка, чиято дължина варира от 70 до 120 km.

Земетресението е усетено чак до Айдън, Солун, на Атон, Айтос в Източна България и по западното крайбрежие на Черно море. Това земетресение е сравнено с катастрофалното земетресение в Лисабон, което се случва 11 години по-рано.

Щети

Приблизителната зона на значителни щети (по-голяма от степен СМКЗ VII (много силна)) се простира от Бурса до Кючюкчекмедже, но разрушенията са настъпили от Текирдаг и Гелиболу на запад, Измит на изток и Одрин на север. Селищата в залива Муданя също претърпяват щети, докато Галата и Бююкчекмедже са сериозно повредени. В Константинопол интензитетът на земетресението е оценен между степен VII и VIII – IX; много къщи и обществени сгради са срутени. Освен това част от подземната водоразпределителна система е разрушена; язовирът Айвад, на горното Кяътхане, е повреден, а в Истанбул сводът на подземна цистерна пропада.

В Истанбул повечето джамии и църкви са повредени, както и дворецът „Топкапъ“: султанът се налага да живее във временно жилище, докато домът му бъде възстановен. Паникьосаното население не успява да се прибере у дома и хората се приютяват в палатки, опънати на широки и открити пространства. Сред императорските джамии куполът на Баязид джамия е повреден, докато минарето и главният купол на Михримах джамия се срутват. Джамията Сюлеймание също е повредена, докато Фатих джамия претърпява срутването на минаретата, главния купол и няколко второстепенни купола и 100 ученици в училището по Коран на Кюлие загиват; така че комплексът се налага да бъде възстановен. Джамията „Карийе“ също е сериозно повредена, но вместо това джамията „Света София“ оцелява почти невредима.

Замъкът Йедикуле, Егрикапъ, Едирнекапъ и градските стени също са повредени, докато има щети на Галата и Пера и на Капалъ чарши. В Чаталджа и в околните села всички зидани сгради се срутват. Тъй като земетресението удря източната част на Мраморно море, сериозни щети са регистрирани и на южния бряг, от Муданя до Карамюрсел, а вълните цунами правят пристанищата неизползваеми. Най-високото ниво на цунамито е наблюдавано в района на Босфора.

Жертви Броят на смъртните случаи се оценява на 4000 души, от които 880 са в Истанбул.

Августовско земетресение През август същата година земетресение с магнитуд 7,4 удря района на Дарданелите. По този повод щетите в Истанбул са леки. Това земетресение убива повече от 5000 души.

Източници

Категория:Мраморно море Категория: Земетресения в Истанбул